If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:07

Видео транскрипция

Аз съм Жасмин Лоурънс и съм програмен мениджър на инженерния екип на Xbox One. Еднa от най-големите ни функционалности се нарича Xbox Live. Това е онлайн услуга, която свързва играчи навсякъде по света, и разчитаме на интернет да осъществи тази връзка. Това не е лесна задача и много неща се случват зад кулисите. Интернет напълно променя как хората се свързват и влияят един на друг. Но как всъщност работи? Как всички компютри по света се свързват един с друг? Да разгледаме сърфирането в уеб. Първо, отваряш уеб браузър. Това е приложението, което използваш, за да добиеш достъп до уеб страници. След това пишеш в уеб адреса или URL, което означава Унифициран локатор на ресурси (Uniform Resource Locator), на уебсайт, който искаш да посетиш, като tumblr.com. - Здрасти, аз съм Дейвид Карп, създателят на Tumblr и днес ще поговорим за това как тези уеб браузъри, които използваме всеки ден, всъщност работят. Сигурно се чудиш какво се случва, когато напишеш адрес в браузъра и натиснеш Enter, и наистина е точно толкова откачено, колкото можеш да си представиш. В този момент компютърът ти започва да говори с друг компютър, наречен сървър, който обикновено е на хиляди километри разстояние, и за милисекунди твоят компютър прави заявка към този сървър за уебсайт. Този сървър започва да отговаря на твоя компютър на език, наречен HTTP. HTTP означава "протокол за пренос на хипертекст" (Hypertext Transfer Protocol). Можеш да го разглеждаш като език, който един компютър използва, за да попита друг компютър за документ. Всъщност е доста ясно. Ако подслушаш разговора между твоя компютър и уеб сървър в Интернет, той се състои главно от нещо, наречено "GET" заявка. Това е просто думата "GET" и името на документа, който заявяваш. Така че ако се опиташ да влезеш в Tumblr и заредиш страницата за влизане, всичко, което правиш, е да пратиш GET заявка към сървъра на Tumblr, която се състои от "GET /login". Това казва на сървъра на Tumblr, че искаш целия HTML код за страницата за вход в Tumblr. HTML означава "език за маркиране на хипертекст" (HyperText Markup Language) и можеш да го считаш за езика, който използваш, за да кажеш на един уеб браузър как изглежда една страница. Ако помислиш за нещо като Уикипедия, която е просто един голям обикновен документ, то HTML е езикът, който използваш, за да направиш заглавието голямо и удебелено, шрифтът да е правилният, да накараш текст да свързва към други уеб страници, да направиш текст удебелен, да направиш текста курсивен, да поставиш изображение в средата на страницата, да поставиш изображението отдясно, да поставиш изображението отляво. - Текстът на уебстраница е включен директно в HTML, но други части, като изображения и видео, са отделни файлове със собствени URL, които трябва да бъдат поискани. Браузърът изпраща отделни HTTP заявки за всеки от тях и ги показва, когато пристигнат. Ако една уеб страница има много различни изображения, всяко от тях подава отделна HTTP заявка и страницата се зарежда по-бавно. Понякога когато сърфираш в мрежата, не само изискваш страници с GET заявки. Понякога изпращаш информация, например когато попълваш формуляр или търсиш нещо. Браузърът ти изпраща тази информация като обикновен текст към сървъра, с помощта на HTTP POST заявка. Да предположим, че влизаш с име и парола в Tumblr. Първото нещо, което правиш, е "POST" заявка. Тоест "публикуваш" ("post") заявка към логин страницата на Tumblr с данни, прикачени към нея. Тя съдържа твоя имейл адрес и парола. Тази заявка отива към сървъра на Tumblr, който вижда, че ти си например Дейвид. Той изпраща уеб страница обратно към твоя браузър, която казва "Ти влезе в акаунта си като Дейвид". Но заедно с тази уеб страница той прикачва и невидими данни за така наречените бисквитки, които браузърът ти вижда и знае как да запази, и това е много важно, защото това е единственият начин, по който един сайт може да запомни кой си ти. Информацията от тези бисквитки е реално като лична карта за Tumblr. Това е номер, който те идентифицира като Дейвид. Твоят уеб браузър запазва този номер и следващият път, когато презаредиш Tumblr и посетиш tumblr.com, браузърът ти знае как автоматично да прикачи този номер със заявката, която изпраща към сървъра на Tumblr, така че той да види идващата заявка и идентификационния номер и да знае, че това е молба от Дейвид. - Интернет е напълно отворен и всички връзки са споделени, като информацията е изпратена като обикновен текст. Това допуска хакери да проследят всяка лична информация, която изпращаш по Интернет, но безопасните уеб сайтове предотвратяват това, като искат от уеб браузъра да комуникира по безопасен канал, с помощта на нещо, наречено Secure Sockets Layer и наследника му Transport Layer Security. Можеш да смяташ SSL и TLS като слой сигурност около твоята комуникация, за да я предпази от прослушване или подправяне. SSL и TLS са активирани, когато виждаш малък катинар, който се появява в адрес бара до https. HTTPS протоколите предпазват твоите HTTP заявки. (S = сигурен) Когато уебсайт прави заявка към браузъра ти за защитена връзка, той първо предоставя дигитален сертификат, който е като лична карта, която доказва, че е уебсайтът, който твърди, че е. Дигиталните сертификати са публикувани от сертификатни удостоверители, които са доверени обекти, потвърждаващи самоличностите на уебсайтове и издаващи сертификати за тях, точно както държавната администрация може да издава лични карти и паспорти. Ако някой сайт се опита да предостави сигурна връзка, без да притежава правилно издаден дигитален сертификат, браузърът ти ще те предупреди. Това са основите на уеб браузърите, частта от Интернет, която виждаме всеки ден. Да обобщим, HTTP и DNS управляват изпращането и получаването на HTML, мултимедийни файлове или каквото е да е в Мрежата. Нещата, които правят това възможно са TCP/IP и мрежи от рутери, които пренасят информация, като я разделя на малки пакети. Самите тези пакети са съставени от двоични поредици от единици и нули, които са физически изпратени през електрически жици, фибрични оптични кабели и безжични мрежи. За щастие веднъж щом научиш как един слой на Интернет работи, можеш да разчиташ на него, без да помниш всички детайли. Можеш да вярваш, че всички тези слоеве ще работят заедно, за да доставят успешно информация надеждно и в мащаб.
AP® е регистрирана търговска марка на College Board, които не са прегледали този ресурс.