If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:26

Видео транскрипция

7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 Интернет: Пакети, маршрути, надеждност Здравей, казвам се Лин Рут. Аз съм софтуерен инженер тук в Spotify. Веднага си признавам, че често взимам за даденост надеждността на интернет. Самото количество информация, налична в интернет, е изумително. Но как така е възможно всяко парче данни да стига надеждно до теб? Да кажем, че искаш да си пуснеш песен в Spotify. Изглежда, че компютърът ти се свързва директно със сървърите на Spotify и че Spotify ти изпраща песента по директна, специализирана линия. Но всъщност не е това начинът, по който работи интернет. Ако интернет се състоеше от директни, специализирани връзки, би било невъзможно всичко да работи постоянно, тъй като участват милиони потребители и няма начин да се гарантира, че всяка жичка и всеки компютър работят през цялото време. Вместо това, данните пътуват през интернет по много по-заобиколен начин. - Преди много години, в началото на 70-те години, заедно с моя партньор Боб Кан започнахме работа по дизайна на това, което днес наричаме "интернет". Боб и аз имахме отговорността и възможността да проектираме протоколите и архитектурата на интернет. Продължихме да участваме в растежа и еволюцията на интернет през цялото това време от тогава до сега. Начинът, по който информацията се предава от един компютър на друг, е много интересен. Няма нужда да следва фиксиран път. Всъщност, пътят може да се измени по време на разговор между два компютъра. Информацията в интернет тече от един компютър на друг по това, което наричаме "пакет" от информация. Един пакет пътува от едно място в интернет на друго по много сходен начин на това как пътуваме с кола: в зависимост от задръстванията и пътната обстановка може да изберем или да ни се наложи да поемем по различен път, за да стигнем до едно и също място всеки път, когато пътуваме. И тъй както можем да пренесем какво ли не в една кола, така и много видове дигитална информация могат да бъдат пренесени по IP пакети, но има и ограничения. Ами ако трябва да пренесем космическа совалка от мястото, където е построена, до мястото на изстрелване? Совалката няма да се побере в камион, а трябва да бъде разглобена на части, които ще бъдат прекарани с множество камиони. Всички те биха могли да поемат по различни маршрути за да стигнат дестинацията си на време, но веднъж щом всички части пристигнат, можем да ги сглобим обратно в совалката, и тя ще е готова за излитане. В интернет, частите работят по сходен начин. Ако разполагаш с огромно изображение, което искаш да пратиш на другарче, или което искаш да качиш в уеб сайт, това изображение може би е съставено от десетки милиарда бита нули и единици – твърде много, за да се съберат в един единствен пакет. Тъй като това са данни в компютър, компютърът, който изпраща изображението, може бързо да го разбие на стотици, дори хиляди парченца, наречени "пакети". За разлика от колите и камионите, тези пакети си нямат шофьори и не избират сами маршрута си. Всеки пакет знае интернет адреса, на мястото, от което идва, и на това, където отива. Специални компютри в интернет, наречени"рутери", играят ролята на регулировчици и помагат на пакетите да се придвижат гладко по мрежата. Ако един маршрут е задръстен, отделни пакети може да поемат по различен път и може да пристигнат в малко по-различно време и дори в по-различна последователност. - Нека си поговорим как работи това. Според Интенер Протокола, всеки рутер знае няколко пътя, по които да изпрати пакетите и избира най-евтиния път за всяко парче данни в зависимост от крайния IP адрес на пакета. "Евтин" в този случай, не е свързано с цена, а с време и с нетехнически фактори, като политики и отношения между компании. Обикновено най-добрият маршрут, по който поемат данните, не е най-директен. Наличието на възможностти за пътуване прави мрежата толерантна към грешки, което значи, че мрежата ще продължи да изпраща пакети, дори ако стане голям, голям гаф. Това са основите на ключов принцип на интернет – надеждността. Ами ако направиш заявка за данни и не всичко пристигне? Например искаш да си пуснеш песен. Как може да знаеш с пълна сигурност, че всички данни ще бъдат предадени, за да може цялата песен да се изпълни? Тук на помощ идва новото ти най-добро другарче – TCP, Протокол за контрол на трансмисиите. TCP контролира изпращането и получаването на всичките ти данни като пакети. Приеми го като специализирана пощенска услуга. Когато заявиш песен на своето устройство, Spotify изпраща песента, разглобена на множество пакети. Когато пакетите пристигнат, TCP прави пълен инвентар и изпраща потвърждение за всеки пристигнал пакет. Ако всички пакети са получени, TCP се разписва и всичко е готово. (оживена музика) Ако TCP открие липсващи пакети, няма да се разпише. Защото иначе песента няма да звучи добре, или ще има липсващи моменти. Spotify ще изпрати наново всеки липсващ или непълен пакет. Щом TCP потвърди доставката на множество пакети от заявката за тази песен, песента ще започне да звучи. (оживена музика) Хубавото при системите за TCP и маршрутизиране е, че са мащабируеми. Могат да работят с 8 устройства, и с 8,000,000,000 устройства. Всъщност, точно заради принципите на толерантност към грешки и излишък, колкото повече рутери добавяме, толкова по-надежден става интернет. Още едно хубаво нещо е, че можем да разширяваме и мащабираме интернет, без да прекъсваме работата на неговите потребители. - Интернет се състои от стотици хиляди мрежи и милиарди компютри и устройства, свързани физически. Всички тези различни системи, изграждащи интернет, са свързани помежду си, комуникират помежду си, и работят заедно благодарение на установени стандарти за това как се разменят данни по интернет. Компютърните устройства, или рутерите в интернет, помагат на пакетите да стигнат дестинацията си, където, ако е нужно, са сглобени наново, в подредба. Това се случва милиарди пъти на ден, когато разменяш мейли, посещаваш уеб страници, участваш във видео чат, използваш мобилно приложение, или когато сензори или устройства си говорят по интернет.
AP® е регистрирана търговска марка на College Board, които не са прегледали този ресурс.