If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:42

Видео транскрипция

(музика) Моето име е Тес Уинлок. Аз съм софтуерен инженер в Google. Ето един въпрос. Как снимката, текстовото съобщение или имейлът се изпращат от едно устройство на друго? Това не е магия, а Интернет. Осезаема, физическа система, създадена да пренася информация. Интернет е като пощенска услуга но физическите неща, които се изпращат, са малко по-различни. Вместо колети и писма, Интернет изпраща двоичен код. Информацията е съставена от битове. Битът може да се опише като двойка противоположности: "включено" или "изключено", "да" или "не". Обикновено използваме 1 за "да" и 0 за "не". Тъй като битът има две възможни състояния, го наричаме двоичен код. Осем бита, нанизани заедно, правят един байт. 1000 байта правят 1 килобайт. 1000 килобайта правят 1 мегабайт. Една песен обикновено е кодирана в рамките на 3-4 мегабайта. Няма значение дали е снимка, видео или песен. Всичко в Интернет е представено и изпращано като битове. Те са атомите на информацията, но реално не изпращаме физически единици и нули от едно място на друго, от един човек на друг. Тогава какво е физическото нещо, което изпращаме по кабела или по ефира? Добре, да вземем за пример как хората комуникират физически, за да изпратят един бит информaция от едно място на друго. Нека приемем, че включена лампа е "1", а изключена – "0"; или можем да използваме морзов код. Тези методи работят, но са много бавни, често имат грешки и зависят от хората. Това, от което се нуждаем, е машина. През историята, сме създавали системи, които всъщност могат да изпратят тази двоична информация през различни типове физически среди. Днес обикновено изпращаме физически битове през електричество, светлина и радио вълни. За да изпратим битове по електронен път, нека си представим, че имаме две крушки, свързани с медна жица. Ако операторът на устройството включи електричеството, тогава крушката светва. Няма ли електричество, няма и светлина. Ако операторите се съгласят, че светването е единица, а изгасването значи нула, тогава ще имаме система за изпращане на битове информация от един човек на друг чрез електричество. Има обаче малък проблем. Ако трябва да изпратиш нула пет пъти подред, как трябва да стане така, че и двамата оператори да могат да преброят нулите? Е, решението е да се въведе часовник или таймер. Операторите може да се съгласят, че подателят ще изпраща един бит за секунда, а приемателят ще записва всяка секунда и ще гледа какво има по линията. За да се изпратят пет нули подред, просто се изключва светлината, изчаква се пет секунди. Човекът от другата страна ще запише всички пет секунди една след друга и ще каже"нула, нула, нула" А за единиците ще направи обратното, ще включи светлината. Очевидно, искаме да изпратим нещата малко по-бързо от един бит за секунда, затова трябва да увеличим пропускателната способност: максималния капацитет за пренос на устройствто. Пропускателната способност се измерва в bitrate (скорост на предаване), което е броят битове, които можем да изпратим за определен период от време, обикновено измервано в секунди. Друга мярка за скорост е латентноста, или времето за което един бит изминава от едно място на друго, от източника до заявяващото устройство. В нашата човешка аналогия един бит за секунда е доста бързо, но малко трудно за човек да не изостава. Да кажем, че искаш да свалиш 3-мегабайтова песен за 3 секунди При 8 000 000 бита за един мегабайт това означава скорост на предаването 8 000 000 бита в секунда. Очевидно, хората не могат да приемат или изпращат 8 000 000 бита в секунда. но машината може да го направи без проблем. Сега идва въпросът какъв вид кабел ще използваме, за да изпратим съобщението и колко далеч можем да изпратим сигнала. С етернет кабел, какъвто можеш да намериш вкъщи, в офиса или в училище, се наблюдават измерими загуби в сигнала, или смущения, само на няколкостотин фута. За да може интернет да работи навсякъде по света, ни трябват алтернативен метод за изпращане на битове на наистина дълго разстояние. Говорим за прекосяване на океани Така че какво друго може да използваме? Какво друго нещо е по-бързо от електричество по жица? Светлината. Можем да изпращаме битове под формата на сноп лъчи от едно място до друго с помощта на оптичен кабел. Оптичният кабел е направен от стъклени нишки конструирани да отразяват светлина. Когато изпращаш лъч светлина по кабела, светлината се отблъсква по дължината на кабела докато не стигне другия край. В зависимост от ъгъла на подскачане можем да изпратим множество битове едновременно, всички пътуващи със скоростта на светлината. Оптичният кабел е наистина много бърз, но по-важното е, че сигналът не се забавя независимо от разстоянието. По този начин може да се измине голямо разстояние без загуба на сигнала. Ето защо използваме оптичен кабел по дъното на океана, за да свържем континентите. През 2008 се прекъснал кабел, което прекъснало връзката Александрия-Египет, което прекъснало интернет в голяма част от Средния Изток и Индия. Ние приемаме интернет за даденост, но това е всъщност доста крехка система. Оптичният кабел е страхотен, но и много скъп и труден за работа. В повечето случаи се използва меден кабел. Но как правим нещата без кабели? Как изпращаме нещата безжично? Безжично работещите машини използват радио сигнали за изпращане на сигнали от едно място до друго. Машините трябва да преобразуват нулите и единиците в радио сигнали с различна честота. Приемниците обръщат процеса и го преобразуват в двоичен код. Безжичната връзка прави интернета ни мобилен, но радио сигналът не може да пътува твърде надалеч преди сигналът да се разпадне. Това е причината да не можеш да прихванеш радио сигнал от Лос Анджелис в Чикаго. Колкото и да е велик безжичният интернет, все още разчита на кабел. Ако си в кафене и използваш Wi-Fi, битовете биват изпращани през безжичния рутер и след това биват изпратени до кабел, за да пропътуват дългата дистанция през интернет. Физическият начин да изпращаш битове може да се промени в бъдеще чрез лазер между сателитите или радио вълни от балони или дрони, но двоичното представяне на информация и протоколите за изпращане и получаване на тази информация, ще останат същите. Всичко в интернет – думи, писма, картинки, клипове на котки... всичко се свежда до единици и нули, които се доставят чрез електронни пулсове, светлинни лъчи, радиовълни и много, много любов. (музика)
AP® е регистрирана търговска марка на College Board, които не са прегледали този ресурс.