Текущ час:0:00Обща продължителност:3:56

Видео транскрипция

До 1970-те години криптографията се основавала на симетрични ключове. Т.е. изпращачът криптира своето съобщение, като използва специален ключ, а получателят го декриптира, като използва същия ключ. (щракване на ключалка) Както може би си спомняш, криптирането е пренасянето на някакво съобщение, с помощта на специален ключ, до криптиран текст. За да декриптираш криптиран текст, използваш същия ключ, който да пренесе текста обратно. За да бъде комуникацията между Алис и Боб сигурна, те трябва да използват еднакви ключове. Често използването на еднакви ключове е невъзможно, ако Алис и Боб не могат да се срещнат физически, или изисква допълнителна комуникация, когато се използва обмен на Дифи-Хелман. Освен това, ако Алис трябва да комуникира с няколко човека, например ако е банка, трябва да размени отделни ключове с всеки човек. Тя трябва да управлява всички тези ключове и да изпрати хиляди съобщения, само за да зададе ключовете. Няма ли по-прост начин? През 1970, Джеймс Елис, британски инженер и математик, работи върху идеята криптирането да не е тайно. Тази идея се основава върху проста, но хитра концепция: заключването и отключването са обратни операции. Алис може да си купи катинар, да запази ключа и да изпрати отворения катинар на Боб. След това Боб заключва съобщението и го изпраща обратно на Алис. Не се разменят ключове. Това значи, че тя може да публикува катинара и да позволи на всеки да го използва, за да ѝ изпрати съобщение. Така Алис трябва да следи само един ключ. Елис никога не достига до математическо решение, макар че интуицията му подсказва как би трябвало да работи. Идеята се основава на разделянето на един ключ на две части – ключ за криптиране и за декриптиране. Ключът за декриптиране изпълнява обратната операция, която е приложена от ключа за криптиране. За да видим как биха работили обратните ключове, да направим прост пример с цветове. Как може Боб да изпрати на Алис конкретен цвят, без Ева, която винаги подслушва, да го разбере? Обратният на даден цвят се нарича допълващ, такъв, който като добавим към първия, получаваме бяло и премахва ефекта на първия цвят. В този пример приемаме, че смесването на цветове е еднопосочна функция, тъй като получаването на трети цвят става бързо, но обратното е много по-бавно. Първо Алис генерира таен ключ като избира случаен цвят, например червено. След това Алис използва тайна машина за цветове, за да намери точния допълващ цвят на нейното червено, и никой няма достъп до това. Резултатът е циан, който изпраща на Боб като публичен ключ. Да речем, че Боб иска да изпрати на Алис тайно жълто. Той го смесва с този публичен ключ и изпраща получения резултат обратно на Алис. Сега Алис добавя тайния цвят към сместа на Боб. Това отменя ефекта на публичния ключ и оставя тайния цвят на Боб. Забележи, че за Ева няма лесен начин да намери жълтото на Боб, тъй като ѝ трябва тайното червено на Алис. Така би трябвало да работи. И все пак трябва математическо решение, за да може това да работи в практиката.