Колективно познание

През 1857 г. група британски интелектуалци решава да състави нов английски речник с широк набор от думи, определения и примери за използването им. Те отправят зов към доброволци да подават думи от книги в техните библиотеки и в крайна сметка получават повече от 2 милиона референции за думи.$^1$start superscript, 1, end superscript

През 1928 г. най-накрая е завършено първото издание на английския речник на Оксфорд, което съдържа над 400 хиляди думи и фрази.$^2$squared

Създателите на речника получили важно прозрение: няма човек, който да знае всичко, но когато обединим знанието на много хора, можем да създадем впечатляващо изчерпателна съвкупност от знания.

Благодарение на компютрите и интернет, създаването на споделена база от знания е много по-лесно в наши дни, отколкото е било през 19-ти век. Когато някой допринася информация, компютрите могат да я запазят в база данни и да направят сортирането, търсенето и редактирането ѝ лесно. Общността от сътрудници може да сортира информацията в базата данни, така че да запази тази с най-високо качество, а програмистите могат да помогнат като добавят системи за репутация, алгоритми за гласуване и засичане на спам.

Уикипедия е чудесен модерен пример за краудсорсинг база данни. Вероятно ти се е случвало да попаднеш на статия от Уикипедия, докато търсиш информация онлайн. С почти милиард редакции откакто съществува и с над 36 милиона регистрирани потребители, Уикипедия съхранява мъдростта на много голяма група хора.$^3$cubed

Аз съм един от милионите от тази група, тъй като направих осем редакции тази година, докато работих по статии за принципите в компютърните науки:

Фактът, че всеки може да допринесе и да публикува своите редакции на момента, е едновременно и благословия, и проклятие.

Уикипедия умишлено сваля преградата за участие с надеждата да се създаде енциклопедия, която ще покрие всяка една тема, която си заслужава да има статия, и доста добре се справя с тази си цел. Към юни 2019 г. има 5,9 милиона статии на английски език и около 20 хиляди статии се добавят всеки месец. В печатен формат това би било равно на 2822 тома от енциклопедия Британика:

Може ли общност от доброволци наистина да подсигури точността на милиони статии? Могат да се опитат, но реалистично погледнато не могат. Може да имаш лошия късмет да четеш статия точно след като трол е направил злонамерена редакция, спамър е добавил своята компания или пък добронамерен, но неправилно информиран човек е добавил неточност.

По време на лунно затъмнение през 2011 г. един вандал направил тази редакция:

Борейки се с ефектите от грешките, Уикипедия насърчава всяка частица знание, която се добавя, да се цитира и съветва да се внимава, когато Уикипедия се използва за основен източник при проучване.

Уикипедия освен това страда и от друг недостатък на краусорсинг общностите – липсата на разнообразие. На теория един уебсайт може да събере широка група хора, тъй като мрежата е отворена и световнодостъпна. Но в реалността сътрудниците на Уикипедия не съвпадат с читателите на Уикипедия. Проучване през 2003 г. е установило, че 47% от читателите на Уикипедия са жени, но 84% от редакторите в Уикипедия са мъже.$^4$start superscript, 4, end superscript Този дисбаланс може да извърти темите, покрити в Уикипедия, и начина, по който са представени те.

🤔 Помисли за други краусорсинг бази данни, които използваш, като например уебсайтове с въпроси и отговори или форуми за обсъждане на теми. Колко е надеждно знанието, придобито от тези сайтове? По какъв начин е възможно това знание да е извъртяно заради предубежденията на участниците? Заслужава ли си да допуснем неточности и предубеждения само за да се увеличи общата база знание?

🙋🏽🙋🏻‍♀️🙋🏿‍♂️Имаш ли въпроси по тази тема? С радост ще ти отговорим—просто задай въпроса си по-долу!