If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Авторски права, DRM (цифрово управление на авторски права) и DMCA (закон за цифровите авторски права)

Интернет е пълен с творчество: песни, произведения на изкуството, книги, дизайн за фланелки, видеоклипове и др. В интернет лесно можем да се наслаждаваме на това творчество и да го споделяме, но невинаги законно да го правим.
Повечето от творчеството е защитено с авторски права, което означаве, че то е интелектуална собственост на своя създател. Авторското право дава на създателя законното право да определи дали произведението му може да бъде копирано и при какви условия.
Нека разгледаме законите за авторски права, доктрината за честна употреба и начините, по които законите за авторски права са били адаптирани през цифровата ера.

Закони за авторски права

Първият закон за авторските права се е появил в Англия през 18-и век, предизвикан от изобретяването на печатната преса и неконтролираното копиране на книги. Оттогава повечето държави са въвели закон за авторските права, а 177 държави (вкл. Съединените щати) са се съгласили на Бернската конвенция, международно споразумение за защита на авторските права отвъд държавните граници.
В държави, които се придържат към Бернската конвенция, дадено произведение е защитено с авторски права веднага щом е "записано на осезаем носител" (например записано на физически или цифров носител). Авторът притежава авторските права и няма нужда да публикува предупреждение за това. Авторите не са длъжни да регистрират формално произведенията си, но могат да решат да го наравят, за да подсилят авторското си право в съда. п
Авторите обаче нямат изключителни права върху идеите си, а само върху наична, по който са изразени.
Какви права не дава това на автора? В САЩ това са някои от изключителните права:
  • Правото да се възпроизвежда работата им
  • Правото да се създават производни произведения
  • Правото да се разпространяват копия за продажба или наем
  • Правото да се представят публично визуални произведения
  • Правото да се изпълняват публично аудио произведения чрез цифрово предаване
Но авторските права не са завинаги. Бернската конвенция заявява минимална продължителност от 50 години след смъртта на автора, но Съединените щати я удължават на 70 години в повечето случаи.
След като изтекат авторксите права, произведенията влизат в публичния сектор и могат да се използват и адаптират от всеки, без ограничения. Много известни книги от XIX век сега са в публичния сектор, като например "Дракула" на Брам Стокър и "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин.

Честна употреба

Авторските права звучат доста ограничително и все пак ежедневно попадаме на случаи, в които се използват произведения, защитени от тях.
  • Рецензия на албум в списание, която цитира стихове от песен
  • Задача за работа в клас, която включва абзаци от учебника
  • Резултати от търсене, които включват миниатюрни изображения от интернет страница
Това нарушения на авторските права ли са? Може би, но поне в Съединените щати те могат да са законни според доктрината за честна употреба. Честната употреба позволява ограничена употреба на материали с авторски права за цели като критика, коментари, новини, преподаване или проучвания.
В крайна сметка, само съдия може да реши дали конкретна употреба е честна, а съдията ще вземе предвид четири фактора:
  • Каква е целта и характерът на използването? (напр. образователна или за забавление, нестопанска или с цел печалба, трансформираща или повтаряща)
  • Какво е естеството на произведението, защитено с авторски права? (напр. фактологично или белетристично)
  • Колко от произведението, защитено с авторски права, е използвано и колко значима е тази част от него?
  • Какво е въздействието от използването върху възможния пазарен дял или стойността на защитеното с авторски права произведение?
Ако образователна интернет страница с нестопанска цел използва един абзац от историческа книга в статия, много е вероятно това да се счете за честна употреба. Ако комерсиална развлекателна интернет страница излъчва цяла историческа драма от филмово студио, почти сигурно е, че това не е честна употреба.
Въпросът за честна употреба невинаги има ясен отговор, така че съдебните дела помагат да се вникне в повече детайли и да се конкретизират четирите фактора и най-вече какво означава дадена употреба да е "трансформираща". Можеш да добиеш представа какво съдът смята за честна употреба, като прегледаш следните съдебни дела.
🤔 За какви примери за честна употреба се сещаш? Случвало ли се е ти да ползваш защитени с авторски права произведения с честна употреба? Доколко честната употреба е била "честна" към автора на произведението?

Авторски права в цифровата ера

Навремето, в периода на печатните издания, малко хора са имали възможността лесно да възпроизвеждат произведения, така че рядко е имало притеснения с авторските права. Но в цифровата ера всички ние можем да възпроизвеждаме произведения. Всъщност сега е толкова лесно да се нарушават авторските права, че много хора го правят без дори да го осъзнават, просто като свалят файл от интернет, копират някакъв текст или споделят забавна картинка в социална мрежа.

Възход на цифровото споделяне на файлове

През 90-те години на XX век възникват мрежите за споделяне на файлове и това прави свалянето им от интернет много лесно. Една от тези мрежи, наречена Napster, беше особено популярна - в разцвета ѝ някои учебни заведения изчисляват, че 60% от капацитета на връзката им с интернет е била използвана от Napster за сваляне на MP3 файлове. Много от тези MP3 файлове са били цифрови записи на музика с авторски права. Интернет потребителите бяха доволни най-после да имат начин да слушат стотици от любимите си песни безплатно.
Екранна снимка на потребителския интерфейс на Napster за търсене на файлове. В текстовото поле за изпълнител пише "turtles", а в текстовото поле за заглавие пише "so happy together". Показани са четири резултата от търсене, с имена на файлове като "Turtles - So Happy Together", дължини от 2 до 3 минути и различни потребителски имена.
Екранна снимка на потребителския интерфейс на Napster. Източник на изображението: Njahnke, Wikipedia
Само че музикантите разбират, че песните им се разпространяват в Napster и не са възхитени от откритието. През 2001 г. Napster внезапно е изправен пред три съдебни дела за предоставяне на възможност за нарушения на авторски права: едно от хеви метъл групата Металика, едно от рапъра Д-р Дре и едно от най-големите звукозаписни фирми в музикалната индустрия. 1,2,3
Екранна снимка от заведено съдебно дело, първа страница. Изрежда 9 звукозаписни компании и след това "срещу Napster, INC, ответник".
От първата страница на жалбата в оркъжния съд по делото Napster срещу множество звукозаписни компании от Американската асоциация на звукозаписните компании (RIAA). Източник на изображението: OpenJurist
В резултат на тези дела, Napster опитва да премахне песните на ищците, защитени с авторски права, от резултатите от търсене, като използва алгоритми за цифров отпечатък.4 Когато съдия отсъжда, че това не е достатъчно, Napster в крайна сметка преустановява дейност и обявява фалит.5
Екранна снимка от секцията "статус на услугата" в интернет страницата на Napster през 2001 г. Показва известие "Споделянето на файлове е временно недостъпно."
Интернет страницата на Napster през 2001 г. Източник на изображението: Wayback machine

Нова ера в цифровата музика

Благодарение на възхода и падението на Napster, предприемачите осъзнават, че хората искат лесен начин да слушат музика онлайн и започват да експериментрат със законни начини да го постигнат.
Например фирмите Spotify и Pandora предлагат услуги с месечен абонамент за слушане на песни, докато Amazon и Apple продават отделни песни на ниска цена. Обикновено тези фирми плащат хонорари на собствениците на авторските права на песните и ги предлагат само с разрешението им.
Екранна снимка на потребителския интерфейс на Amazon за слушане и закупуване на песни. Показва песен със заглавие "Happy Together", продължителност 2:56 и цена 99 цента.
Екранна снимка на потребителския интерфейс на Amazon за възпроизвеждане и закупуване на песни.

Управление на цифровите права

Дори и дадена фирма да предостави на клиентите си лесен начин за законно сваляне на произведения, защитени с авторски права, все още съществува риск за бъдещи нарушения. Какво ще се случи, ако един клиент реши да сподели произведението безплатно с хиляди други? Те ще са доволни, но собстевникът на авторските права няма да получи печалба от това, че са се насладили на творбата.
Ето защо някои собственици на авторски права са почитатели на управлението на цифрови права (DRM - Digital Rights Management): инструменти, които ограничават къде и как даден потребител може да използва защитени материали.
Напирмер популярната услуга за слушане на аудио носители в интернет Spotify добавя върху предлаганите песни DRM слой, който не позволява на абонатите да ги слушат другаде, освен в приложенията на Spotify. DRM слоят размесва аудио данните по начин, който само приложението на Spotify може да подреди. Друго приложение за MP3 файлове няма да знае как да възпроизведе аудио данните.
Обаче програмистите обичат предизвикателствата и са намерили начини да заобиколят повечето варианти на DRM. Ако даден потребител наистина иска да получи достъп до оригиналните данни без DRM защита, може да намери инструкции и инструменти да я заобиколи. При това положение, какво спира потребителите да заобикалят DRM?

Закон за авторското право в цифровото хилядолетие

През 1998 г. Съединените щати приемат Закона за авторското право в цифровото хилядолетие - DMCA (Digital Millennium Copyright Act), който инкриминира производството и разпространението на технологии, опитващи се да заобиколят DRM.
Използвайки DMCA, собственици на авторски права могат да изпращат заявления за прекратяване на услуги или лица, които разпространяват техни защитени произведения и в случай че техните права действително са нарушени, услугата или лицето трябва да се съобрази с иска или е под угроза от юридически действия.
Google е получил над 4 милиарда DMCA искания за премахване от собственици на права, които откриват, че техни произведения се появяват в непозволена форма в резултати от търсене.
Тук можеш да видиш едно искане за премахване от RIAA за песен на P!nk, изпълнителка, представена от един от техните издатели:
Екранна снимка на искане за премахване, съхранено от базата данни Lumen database. Текст на искането: "Оплакване до Гугъл, свързано с DMCA Подател: Асоциация на звукозаписните компании (RIAA) Получател: Гугъл ООД Иск за авторско право №1 Описание: https://www.pluspremieres.nz/2019/03/pnk-hurts-2b-human.html pink hurts 2b human Оригинален интернет адрес: www.apple.com Предполагаемо нарушаващ интернет адрес: www.pluspremieres.nz"
Само RIAA изпраща на Google хиляди искове за премахване ежедневно, както можеш да се увериш в тази диаграма:
Екранна снимка на схема с времеви редове. Абсцисата е от януари 2012 до януари 2019. Ординатата е от 0 до 1,2 милиона. Линия се движи нагоре и надолу за всеки ден, с максимална стойност около 1 милион. Средната стойност е около 150 000.

Притеснения и критики

Често срещана критика към DMCA е злоупотребата с искове за премахване. В проучване от 2016 изследователи проверяват произволна извадка от DMCA искове за премахване към търсенето на изображения в Google и откриват, че около 36% са със съмнителна валидност. Както показва диаграмата по-долу, почти половината от тези невалидни искове всъщност не са били оплаквания, свързани с авторски права, а около една трета са били случаи, които по всяка вероятност са били законни поради честна употреба:
Диаграма с проблемни заявление за прекратяване. Ос върви от 0% до 16%. Стълбове и стойности:
  • Съмнителен предмет: 15,1%
  • Потенциална честна употреба: 11,5%
  • Проблеми със собствеността: 6,1%
  • Може да не отговаря на законовите изисквания: 2,9%
  • Публичен сектор: 0,9%
Предвид големия дял на невалидни DMCA искове, повечето хостинг услуги използват комбинация от автоматични алгоритми и преглед от хора, за да установят кои искове са валидни. Въпреки това услугите все пак допускат грешки и погрешно свалят законно съдържание. Въпреки че има последствия за умишлено подаване на фалшиви искове за премахване, някои компании и лица ги използват за цензура или потискане на конкуренцията.
Друго голямо притеснение за DRM и DMCA е ефектът им върху незрящите потребители, които имат нужда от помощни технологии като четци на екранно съдържание, за да ползват цифрово съдържание.
Ако електронна книга е защитена с DRM, четец на екранно съдържание може да не успее да я прочете напълно. Това означава, че незрящ потребител или няма да има достъп до тази информация, или трябва да използва технология за заобикаляне на DRM и да рискува да наруши DMCA. Нито едното не е добър вариант и затова съществува инициатива да се преустанови използването на DRM и технологиите за достъпност да се изключат от клаузите срещу заобикаляне в DMCA.
Протестиращ срещу DRM, държащ плакат с надпис "Елиминирайте DRM, DefectiveByDesign.org"
Протестиращ срещу DRM и неговия плакат. Източник на изображението: Karen Rustad Tölva

🙋🏽🙋🏻‍♀️🙋🏿‍♂️Имаш ли въпроси по тази тема? С радост ще ти отговорим—просто задай въпроса си по-долу!

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.