Ако виждаш това съобщение, значи уебсайтът ни има проблем със зареждането на външни ресурси.

If you're behind a web filter, please make sure that the domains *.kastatic.org and *.kasandbox.org are unblocked.

Основно съдържание

Творческа общност и отворен код

В САЩ веднага щом създадеш някакво товрчество и му придадеш конкретна форма, вече си собственик на авторските права и никой друг не може да го разпространява или променя без твоето позволение (освен в случая на честна употреба).
Но какво да направиш, ако искаш твоята работа да бъде широко разпространена и развивана?
Собствениците на авторски права могат да прилагат лицензи върху творчеството си и да разширяват това, което другите могат да правят с работата им. Тъй като лицензите са юридически документи, написани на юридически език, може да е трудно за не-юрист да прочете даден лиценз и да разбере напълно какво позволява той.
За щастие, повечето съвременни собственици на авторски права използват малък набор от популярни и добре проучени лицензи. За творчески произведения, като писане и мултимедия, собствениците на авторски права могат да приложат един от лицензите на Творческа общност. За софтуер програмистите могат да прилагат лиценз за отворен код. Всеки вид творческа дейност може да бъде направена публично достъпна.

Творческа общност

Творческа общност (Creative Commons - CC) е организация с нестопанска цел, която предоставя 6 лиценза за споделяне на творческа работа.
Всички лицензи изискват приписване, за да се подсигури, че е ясен приносът на оригиналния автор.
Лицензите се различават по това дали изискват и следните условия:
  • Еднакво споделяне: преизползваната работа трябва да бъде лицензирана със същия CC лиценз, както в оригиналната работа.
  • Некомерсиалност: преизползваната работа може да бъде използвана само за некомерсиални цели.
  • Без производни: оригиналната работа може да бъде разпространявана или показвана, но не може да се променя.

CC в действие

Кан Академия предлага повечето от съдържанието си под лиценз CC-BY-NC-SA, където "BY" представлява условието за приписване, "NC" представлява некомерсиалност (Non Commercial) и "SA" представлява еднакво споделяне (Share Alike).
Благодарение на този CC лиценз организацията с нестопанска цел LearningEquality може да споделя нашето съдържание в Kolibri – приложение, създадено за използване без интернет, което предоставя учебно съдържание на ученици, които нямат достъп до бърз интернет или съвременни компютри.
Kolibri показва лиценза на CC и детайлите за авторското право под всяко видео.

Използване на съдържание с лиценз на Творческата общност

Според Състоянието на Общността през 2017 г. в интернет е имало повече от 1,4 млрд. творби с CC лиценз – смесица от изображения, видео, звукозаписи, презентации, статии и др.
За да се ориентираш сред всички материали с CC лиценз, опитай да ползваш Търсене в Творческата общност или търсене на изображения в Google, с филтриране на резултатите по лиценз.
Резултати от търсене за изображения в Google с филтриране по "Права за използване".
В общия случай, ако дадено произведение е налично под CC лиценз, лицензът ще е указан някъде около произведението. Може да е в заглавието на изображение или в описанието на видео или дори в долната част на интернет сайт, ако цялото съдържание на сайта е под един и същ CC лиценз.
Запомни, че когато творец публикува своите произведения под CC лиценз, той все още има права. Като потребители и преизползващи съдържание под CC лиценз, ние сме юридически задължени да се съобразяваме с условията на лиценза – винаги да упоменаваме оригиналния автор и да преизползваме творението, само ако нашата версия удовлетворява всички условия.

Създаване на съдържание под CC лиценз

За да публикуваш съдържание под CC лиценз на своя интернет сайт, можеш да използваш инструмента на Творческата общност, за да избереш лиценз и да го покажеш видимо близо до съдържанието. Ако използваш сайтове за публикуване на съдържание като YouTube или Flickr, те предлагат на творците възможност да упоменат CC лиценз за каченото произведение.
Потребителски интерфейс на YouTube за редакция на видео детайли, включително и вид лиценз.

Отворен код

В много от случаите компютърните програми си приличат. Ако погледнеш приложенията, които използваш всеки ден – те имат потребителски интерфейс с бутони, форми и менюта, удостоверяват потребителите в сървърния код и съхраняват данни в бази от данни.
Ако софтуерните инженери трябваше да пишат целия този код отначало всеки път, когато създават ново приложение, щеше да има много по-малко сайтове и приложения по света. Вместо това, много софтуерни инженери надграждат върху работата на други, благодарение на нарастващата наличност на отворен код.

Лицензи за отворен код

Когато програмист иска да направи своя код преизползваем, той го публикува в мрежата под лиценз за отворен код. Този лиценз позволява на други програмисти да използват кода в своите проекти, стига да се съобразят с условията на лиценза.
Пример за широк и позволителен лиценз за отворен код е лицензът MIT. Той позволява разпространение, промяна, комерсиална употреба, както и частна употреба на кода, стига информацията за авторското право и лиценза да са включени в преизползвания код.
Кан Академия има няколко проекта с отворен код и ги предоставя за използване под MIT лиценз. Всеки проект с отворен код има файл с лиценз (LICENSE) в основната си папка и този файл уточнява лиценза за всеки ред код в проекта.
Ето го MIT файла с лиценза за KaTeX – JavaScript библиотека, която изобразява математически уравнения:
Съществуват множество други лицензи за отворен код, които софтуерните компании и програмистите могат да прилагат към своя код, а най-популярните лицензи се проследяват от Инициативата за отворен код.
Някои лицензи за отворен код са "copyleft" (свободни за копиране) – ограничение, подобно на условието за "Еднакво споделяне" на лицензите на Творческата общност. Когато използваш софтуер с отворен код с copyleft лиценз, обикновено твоят производен софтуер също трябва да бъде разпространяван с copyleft лиценз.

Използване на отворен код

Има много позитиви от използването на софтуер с отворен код:
  • Няма нужда софтуерните инженери да пишат кода, който е наличен в проект с отворен код, и могат да използват времето, за да пишат код, който е специфичен за техния продукт.
  • Често има множество проекти с отворен код със сходни цели, като например стотиците библиотеки на JavaScript за drag-and-drop (влачи и пусни), налични онлайн. Даден софтуерен инженер може бързо да пробва различни библиотеки и да избере най-добрата за своите нужди, без да трябва да плаща или да договаря разрешение.
  • Популярните проекти с отворен код имат множество сътрудници, така че поддръжката и подобрението им не зависят само от един инженер или конкретна фирма. Около 15 600 разработчици от повече от 1400 фирми са допринесли към операционната система с отворен код Linux от 2005 до 2017.
Съществуват и минуси, като сигурността е една от най-големите грижи. Тъй като всеки може да види отворения код, хакер може да намери слабост в кода и да използва знанието си за тази слабост, за да извърши кибер атака. По-лошо - би могъл да пусне промяна в проект с отворен код, която внедрява нова слабост.
През юли 2018 хакер внедравя код в популярен JavaScript инструмент, който открадва потребителски имена и пароли на хиляди потребители. Няколко месеца по-късно друг хакер внедрява в JavaScript библиотека код, който събира детайли за профилите на приложение за портфейл за криптовалути.

Създаване на софтуер с отворен код

Преди някоя фирма или инженер да може дори да помисли да използва отворен код, някой трябва да направи своя софтуер достъпен с отворен код.
Какви са ползите от това да направиш твоя софтуер с отворен код? В личен план може да е много добро усещане за софтуерен инженер да допринесе към софтуерната екосистема. За дадена фирма ще има възможност да привлече общност от допринасящи към проекта с отворен код, което може да подобри кода повече, отколкото фирмата може със своите ресурси.
Но, разбира се, винаги има минуси, които да се вземат предвид. Когато направиш кода си отворен, ти каниш още много разработчици да го използват и да разчитат на него. Тези разработчици ще имат въпроси, предложения и ще ти пишат за бъгове. Ще отнема немалко време, за да отговаряш на общността.
Ако си фирма, която обмисля да направи проект с отворен код, трябва да помислиш и за конкуренцията. Може ли някой да вземе твоя код и да те остави без работа? Много фирми имат успешно приходи от продукт с отворен код, но обикновено предлагат и други услуги като поддръжка и консултанции.
🤔 Ако започваше своя технологична компания, би ли създал свой проект с отворен код? Защо или защо не?

Публичен сектор

Произведение, което е в публичния сектор, вече не е защитено от закон за авторско право и е освободено от ограничения за авторско право. Всеки може да използва и преизползва това произведение по всякакъв начин и не е нуждо да упоменават оригиналния автор.
Произведения с изтекли авторски права автоматично влизат в публичния сектор, десетилетия след смъртта на автора си. Произведенията на Шекспир, композициите на Моцарт и картините на Рембранд сега са в публичния сектор.
Докато създателят е все още жив, той може да реши да се откаже доброволно от изключителните си права, като декларира, че произведението му е в публичния сектор. Творческата общност предлага използването на CC0 лиценз, за да се декларира такова отказване по начин, който работи в държави с различни закони за авторско право.
🙋🏽🙋🏻‍♀️🙋🏿‍♂️Имаш въпроси по тази тема? Ще се радваме да отговорим — само ни попитай, като използваш полето за въпроси по-долу!

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.