История на сърфиране

Ще се чувстваш ли комфортно, ако цялата ти история на сърфиране е споделена със света? Списък на всеки уебсайт, посетен от теб; кога е посетен и колко време е прекарано в него. В неофициална анкета към мои приятели 80% от тях отговориха, че не, това изобщо няма да им хареса.

Трябва да знаеш, че твоята история на сърфиране не е много лична. Тя може да бъде проследявана от някои уебсайтове, браузъри, интернет доставчици и дори държавни органи.

Уебсайт може да проследява кои от собствените му уеб страници са посетени, което изобщо не е изненадващо.

Освен това даден уебсайт може също да проследява историята на сърфиране и в други уебсайтове, като използва бисквитки на трети страни. За целта е необходимо всеки от сайтовете да зарежда бисквитката от един и същ домейн.

За да се предотврати проследяването в множество уебсайтове, повечето браузъри предоставят на потребителите възможност да деактивират бисквитките на трети страни.

Някои от браузърите дори забраняват бисквитките на трети страни по подразбиране.

Браузърите съхраняват историята на сърфиране в цялата мрежа. Тази функция улеснява повторното намиране на уебсайтове, които сме посетили в миналото, и автоматично довършва URL адреса, докато пишем.

Тази удобна функция означава, че всеки с достъп до твоя компютър, като твоите родители, съквартиранти или съученици, също могат да видят кои уебсайтове са посещавани.

Повечето браузъри обаче дават възможност за изчистване на историята на сърфиране. Някои браузъри дори могат да се настроят да изчистват историята на сърфиране всеки път, когато браузърът се рестартира.

Много браузъри дават възможност за сърфиране в режим „инкогнито“. Тази функция отваря нов прозорец на браузъра, който изобщо не съхранява история на сърфиране. След като този прозорец се затвори, всички бисквитки, генерирани в сесията, се изтриват.

Всеки, който има достъп до рутера, през който преминават пакетите, получава информация за крайната точка на HTTP заявките.

Доставчикът на интернет услуги (ISP) администрира първите рутери, през които преминава пакет (с изключение на рутерите за дома/офиса/училището) и има достъп до всяка HTTP заявка, изпратена през тези рутери. Потребителите могат да използват HTTPS-защитени уебсайтове, за да скрият съдържанието на своите заявки, но HTTPS заявката все пак съдържа името на търсения домейн. Доставчиците на интернет услуги могат да използват тази информация, за да разкрият лица, които се занимават с незаконни дейности, като например изтегляне на пиратски филми.

Доставчиците на интернет услуги не са единствените, които имат достъп до рутерите. Правителствените организации са намерили различни начини да получат достъп до рутери и маршрутизираните от тях данни. Според някои източници агенцията по сигурността на САЩ е инсталирала програми за наблюдение на така наречената „задна врата“ (backdoor) на рутери, преди те да бъдат изнесени за чуждестранни клиенти. ${}^1$‍

Един от начините властите да откриват опасно или нежелано поведение е именно наблюдението на онлайн активността на гражданите. Подобни дейности обаче могат да намалят поверителността и да застрашат свободата на словото. Журналисти съобщават, че разследването на случаи, свързани с действията на държавни органи, става все по-трудно, тъй като техните източници се страхуват да споделят информация през интернет. ${}^2$‍

Потребителите, които изпитват притеснения, разполагат с няколко варианта, за да повишат защитата на своята история на сърфиране.

Един от най-често използваните варианти, особено сред журналистите, е виртуалната частна мрежа (VPN). При комуникация през VPN компютърът изпраща на своя интернет доставчик пакет от криптирани данни до VPN сървър. VPN сървърът декриптира данните, открива къде всъщност трябва да бъдат изпратени и насочва пакетите до тази дестинация.

VPN сървърът знае историята на сърфиране на потребителите, но не и интернет доставчика, а рутерите след VPN сървъра ще видят само, че пакетът е дошъл от IP адреса на VPN, но няма да имат информация за IP адреса на реалния подател. Комуникацията през VPN сървър има и някои недостатъци. Тази услуга често е скъпа, а и включването на допълнителна точка за обработка на данните може да доведе до забавяне на сърфирането. От гледна точка на журналистите, постигнатите ползите може да надвишават направените разходи, но VPN услугата все още не се използва от обикновените интернет потребители.

Друг вариант е използването на програми за анонимизиране на интернет трафика, като например програмата с отворен код Tor. Когато използваш Tor, компютърът изпраща криптиран пакет през голям брой възли, управлявани от доброволци в целия свят. Криптирането на данните е на пластове, така че всеки възел знае само откъде е дошъл пакетът и къде отива. В нито един момент IP адресът на получателя и на източника на информация не са представени като данни, които могат да бъдат разчетени.

Tor може да осигури наистина анонимно сърфиране, но води до значително забавяне, тъй като данните преминават през много на брой възли на доброволци, които могат да бъдат разположени навсякъде в интернет.

Последната възможност е да се лобира пред доставчиците на интернет услуги и държавните органи да намалят обема на наблюдение или да ограничат действията си свързани с достъп до историята на сърфиране на потребителите. Такъв пример е Electronic Frontier Foundation (EFF), организация с нестопанска цел, която се ангажира с проблеми, свързани с дигиталната неприкосновенност на потребителите и се опитва да направи промени чрез водене на съдебни дела, технологии и активизъм.

🙋🏽🙋🏻‍♀️🙋🏿‍♂️Имаш ли въпроси по тази тема? С радост ще ти отговорим—просто задай въпроса си по-долу!