If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

История на сърфиране

Ще се чувстваш ли комфортно, ако цялата ти история на сърфиране е споделена със света? Списък на всеки уебсайт, посетен от теб; кога е посетен и колко време е прекарано в него. В неофициална анкета към мои приятели 80% от тях отговориха, че не, това изобщо няма да им хареса.
Трябва да знаеш, че твоята история на сърфиране не е много лична. Тя може да бъде проследявана от някои уебсайтове, браузъри, интернет доставчици и дори държавни органи.

Уебсайтове и проследяване на историята на сърфиране

Уебсайт може да проследява кои от собствените му уеб страници са посетени, което изобщо не е изненадващо.
Освен това даден уебсайт може също да проследява историята на сърфиране и в други уебсайтове, като използва бисквитки на трети страни. За целта е необходимо всеки от сайтовете да зарежда бисквитката от един и същ домейн.
За да се предотврати проследяването в множество уебсайтове, повечето браузъри предоставят на потребителите възможност да деактивират бисквитките на трети страни.
Снимка на екрана от секция "Поверителност и защита" на Firefox. Секция „По избор“ дава възможност за избор за блокиране на „данни за проследяване“ и „бисквитки“. До квадратчето с отметка на тракерите има падащо меню с избрано „Във всички прозорци“. До квадратчето с отметка за бисквитки има падащо меню с избрана опция, която гласи „Всички бисквитки на трети страни (може да наруши работата на уебсайтовете)“.
Пример от браузър Firefox с възможност за избор за блокиране на бисвитки.
Някои от браузърите дори забраняват бисквитките на трети страни по подразбиране.
Снимка на екрана на статия в уебсайта Time.com, заредена в браузър Brave. Изкачащ прозорец дава информация за статуса на щитовете: „Щитовете за този сайт са активирани“ и „блокирани са 10 тракера между сайтове и други неприятни неща“.
Браузърът Brave по подразбиране включва „щит“, който деактивира проследяващите бисквитки (наред с други неприятни неща).

Браузъри и проследяване на историята на сърфиране

Браузърите съхраняват историята на сърфиране в цялата мрежа. Тази функция улеснява повторното намиране на уебсайтове, които сме посетили в миналото, и автоматично довършва URL адреса, докато пишем.
Тази удобна функция означава, че всеки с достъп до твоя компютър, като твоите родители, съквартиранти или съученици, също могат да видят кои уебсайтове са посещавани.
Снимка на екрана с история на сърфиране от браузър Firefox. Показва таблица със заглавията и URL адресите на седем уебсайта, свързани с подаръци за деня на майката.
История на сърфиране от браузър Firefox. Шшт, не казвай на мама!
Повечето браузъри обаче дават възможност за изчистване на историята на сърфиране. Някои браузъри дори могат да се настроят да изчистват историята на сърфиране всеки път, когато браузърът се рестартира.
Снимка на екрана от браузър Brave за изчистване на данните за сърфиране. Показва падащо меню за „Период от време“, в което е маркирано „За цялото време“, три отметнати квадратчета за „История на сърфиране“, „Бисквитки и други данни на сайта“, „Кеширани изображения и файлове“ и два бутона, които казват „Отказ“ и „Изчистване на данните".
Опции за изтриване на данните за сърфиране от браузър Brave.
Много браузъри дават възможност за сърфиране в режим „инкогнито“. Тази функция отваря нов прозорец на браузъра, който изобщо не съхранява история на сърфиране. След като този прозорец се затвори, всички бисквитки, генерирани в сесията, се изтриват.
Снимка на екрана на нов прозорец в режим инкогнито в браузър Chrome. Включва информация за това какво ще бъде и какво няма да бъде запазено, докато сърфираш в този режим.
Нов прозорец в режим „инкогнито“ в браузър Chrome.

Рутери и проследяване на историята на сърфиране

Всеки, който има достъп до рутера, през който преминават пакетите, получава информация за крайната точка на HTTP заявките.
Доставчикът на интернет услуги (ISP) администрира първите рутери, през които преминава пакет (с изключение на рутерите за дома/офиса/училището) и има достъп до всяка HTTP заявка, изпратена през тези рутери. Потребителите могат да използват HTTPS-защитени уебсайтове, за да скрият съдържанието на своите заявки, но HTTPS заявката все пак съдържа името на търсения домейн. Доставчиците на интернет услуги могат да използват тази информация, за да разкрият лица, които се занимават с незаконни дейности, като например изтегляне на пиратски филми.
Пример на доставчик на интернет и следене на историята на сърфиране. От лявата страна на снимката е показан лаптоп, който разглежда уебсайта „piratesmovies-r-us.com“. Зелената стрелка показва движението на данните/пакетите от лаптопа към рутера на интернет доставчика (обозначена е с HTTP заявка към „piratesmovies-r-us.com“). Същата HTTP заявка се препраща от маршрутизатора на интернет доставчика към следващ рутер.
Доставчиците на интернет услуги не са единствените, които имат достъп до рутерите. Правителствените организации са намерили различни начини да получат достъп до рутери и маршрутизираните от тях данни. Според някои източници агенцията по сигурността на САЩ е инсталирала програми за наблюдение на така наречената „задна врата“ (backdoor) на рутери, преди те да бъдат изнесени за чуждестранни клиенти. 1
Илюстрация как държавни органи наблюдават историята на сърфиране. От лявата страна е показан лаптоп, който разглежда уебсайта „terrorism-101.com“. Зелената стрелка указва посоката на данните от лаптопа към рутера и е обозначена с HTTP заявка към „terrorism-101.com“. Този рутер има иконата на правителствена сграда отгоре. Същата тази HTTP заявка отива от този рутер към карйния получател.
Един от начините властите да откриват опасно или нежелано поведение е именно наблюдението на онлайн активността на гражданите. Подобни дейности обаче могат да намалят поверителността и да застрашат свободата на словото. Журналисти съобщават, че разследването на случаи, свързани с действията на държавни органи, става все по-трудно, тъй като техните източници се страхуват да споделят информация през интернет. 2
Потребителите, които изпитват притеснения, разполагат с няколко варианта, за да повишат защитата на своята история на сърфиране.
Един от най-често използваните варианти, особено сред журналистите, е виртуалната частна мрежа (VPN). При комуникация през VPN компютърът изпраща на своя интернет доставчик пакет от криптирани данни до VPN сървър. VPN сървърът декриптира данните, открива къде всъщност трябва да бъдат изпратени и насочва пакетите до тази дестинация.
Пример за VPN комуникация. От лявата страна на снимката е показан лаптоп с уеб браузър. Зелената стрелка илюстрира движението на данните. Първа стъпка – от лаптопа към рутера на интернет доставчика със заглавна част на пакета „До: VPN, От: Клиент“, следва стъпка от маршрутизатора на интернет доставчика към „VPN“ сървър без да се променя заглавната част на пакета „До: VPN, От: Клиент“. Последната стрелка показва движението на данните от VPN сървъра към друг сървър с вече сменена заглавна част на пакета "До: сървър, от: VPN".
VPN сървърът знае историята на сърфиране на потребителите, но не и интернет доставчика, а рутерите след VPN сървъра ще видят само, че пакетът е дошъл от IP адреса на VPN, но няма да имат информация за IP адреса на реалния подател. Комуникацията през VPN сървър има и някои недостатъци. Тази услуга често е скъпа, а и включването на допълнителна точка за обработка на данните може да доведе до забавяне на сърфирането. От гледна точка на журналистите, постигнатите ползите може да надвишават направените разходи, но VPN услугата все още не се използва от обикновените интернет потребители.
Друг вариант е използването на програми за анонимизиране на интернет трафика, като например програмата с отворен код Tor. Когато използваш Tor, компютърът изпраща криптиран пакет през голям брой възли, управлявани от доброволци в целия свят. Криптирането на данните е на пластове, така че всеки възел знае само откъде е дошъл пакетът и къде отива. В нито един момент IP адресът на получателя и на източника на информация не са представени като данни, които могат да бъдат разчетени.
Tor може да осигури наистина анонимно сърфиране, но води до значително забавяне, тъй като данните преминават през много на брой възли на доброволци, които могат да бъдат разположени навсякъде в интернет.
Последната възможност е да се лобира пред доставчиците на интернет услуги и държавните органи да намалят обема на наблюдение или да ограничат действията си свързани с достъп до историята на сърфиране на потребителите. Такъв пример е Electronic Frontier Foundation (EFF), организация с нестопанска цел, която се ангажира с проблеми, свързани с дигиталната неприкосновенност на потребителите и се опитва да направи промени чрез водене на съдебни дела, технологии и активизъм.
Илюстрация на плешив орел, който държи рутер с надпис NSA (Национална агенция за сигурност на САЩ) с банер отдолу, който гласи „Незаконното шпиониране е незаконно“ и URL адреса „eff.org/nsa“.
Пародийно лого на NSA от EFF. Източник на изображението: EFF, Flickr

🙋🏽🙋🏻‍♀️🙋🏿‍♂️Имаш ли въпроси по тази тема? С радост ще ти отговорим—просто задай въпроса си по-долу!

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.