История на търсенията

Интернет търсачката е услуга, която създава индекс на световния интернет World Wide Web и дава на потребителите начин да търсят в този индекс. Най-популярната търсачка е Google, но тя не е единствена и както ще видим по нататък в статията, търсачките не са еднакви, когато става въпрос за събиране на данни.

В наши дни, когато търсачките ти предоставят цяла мрежа пълна с отговори, е изкушаващо да ги използваш, за да намериш отговор на всички въпроси, които те вълнуват.

След като въведеш въпроса си и натиснеш „Търсене“, търсачката решава какво да прави с данните.

В зависимост от това коя търсачка използваш, твоите заявки може да се регистрират в база данни и да се съхраняват в нея завинаги.

Самата заявка за търсене обикновено не се смята за лични данни – вероятно има много хора по света, които искат да си направят джет. Въпреки това търсачките могат да регистрират към заявката допълнителна информация, която да доведе до твоето идентифициране.

Пример за запис в база данни на заявка за търсене:

Ако често използваш една и съща търсачка на един и същ компютър и интернет връзка (както много от нас правят у дома), всичките ти заявки за търсене ще съдържат един и същ IP адрес.

Да разгледаме как биха изглеждали регистрираните заявки в тази база данни:

Ако се вгледаш по-внимателно, ще откриеш, че заявките за търсене приличат на лични данни, които могат да доведат до твоето идентифициране.

Освен това историята на търсене може да включва бисквитки или дори потребителски данни за достъп, ако се вписваш в страницата на търсачката, преди да стартираш търсене.

Като съхранява информация за твоите търсения и твоите данни за вход, търсачката може да персонализира резултатите от търсенето.

Например помисли за търсене на термина "Питон". Ако ти си биолог и често търсиш информация, свързана с биологията, търсачката може да ти покаже това като първи резултат:

Ако вместо това си програмист и има много свързани с програмирането заявки в твоята история на търсене, търсачката може да ти покаже друг резултат:

Програмисти, които не харесват змии, ще са много благодарни за тези персонализирани резултати. 🚫🐍

Търсачките често включват реклами заедно с резултатите от търсенето. По този начин те успяват да издържат дейността си и да предоставят търсачката за безплатно ползване. След като започнат да събират информация от история на търсенията, рекламите могат да се основават и на данни от минали търсения, не само на текущото търсене.

Освен че предлага услугата интернет търсачка, Google управлява и много популярна рекламна мрежа, която показва реклами в милиони уебсайтове, както собствени, така и чужди. Система за реклама на Google използва хронологията на търсенето, за да персонализира рекламите, показвани в уебсайтове, които не са собственост на Google.

Например веднъж прекарах един ден в проучване на интелигентни сензорни мрежи за статия и все още получавам реклами за умни сензори, дори докато чета моден блог.

🤔 Когато видиш реклама на сайт, който изглежда персонализиран според твоите интереси, чувстваш ли се добре, че те обслужват индивидуално, или се ядосваш, че те познават толкова добре?

От гледна точка на търсачките те използват историята на търсене, за да персонализират твоето изживяване и да го направят по-добро.

Съществуват обаче опасности за всяка форма на събиране на онлайн данни.

През 2005 г. онлайн медийната компания AOL предостави достъп на анализатори до "анонимизирани" данни за търсения за период от три месеца. Използваната стратегия за анонимизиране беше да заменят колоната с потребителско име в данните с числов идентификатор. Всяко потребителско име беше заменено с уникален числов идентификатор, което означава, че анализаторите могат да групират данните по цифров идентификатор и да видят всички заявки, направени някога от конкретен потребител. 😬

За по-малко от седмица журналисти от New York Times успяват да определят самоличността на потребител с номер 4417749, като анализират историята на търсенията и я допълват с малки парченца лични данни от различните заявки.${}^1$‍ Разбира се, собственикът на информацията се шокира, че тези данни са били публично достъпни и реагира пред журналиста с думите: „Боже мой, това е целият ми личен живот. Нямах представа, че някой гледа през рамото ми.“

Ако изведнъж се почувстваш неудобно да въведеш заявка в търсачката, това е разбираемо. Но не се притеснявай, не е нужно да се отречеш от платформите за търсене до края на живота си.

Първата стъпка е да разбереш какви данни всъщност се съхраняват от търсачката и как тези данни се използват. За да разбереш това, можеш да прочетеш политиката за поверителност на търсачката.

Ако не ти харесва как търсачката събира данни, но искаш да продължиш да използваш услугата, потърси настройка, за да ограничиш или напълно да деактивираш събирането на данни. Не всяка търсачка предоставя такава възможност, но повечето от тях се съобразят с желанията и на най-предпазливите потребители, за да задържат и дори увеличават своята клиентска база.

Ако желаеш да използваш друга услуга, можеш да потърсиш алтернативни варианти. Например търсачката DuckDuckGo се фокусира върху поверителността, като съхранява заявките за търсене, за да подобри функции като проверка на правописа, но не съхранява IP адреси, потребителски имена, бисквитки или други данни, които могат да доведат до идентифициране на потребителя.${}^2$‍

🤔 След като вече знаеш повече, ще направиш ли промени в културата си на търсене? Какви предимства и недостатъци очакваш от направените промени? Сподели ги с нас!

🙋🏽🙋🏻‍♀️🙋🏿‍♂️Имаш ли въпроси по тази тема? С радост ще ти отговорим—просто задай въпроса си по-долу!