Физически мрежови връзки

Интернет е мрежа от компютри, свързани един с друг. Но как изглежда всяка физическа връзка? Зависи от нуждите на връзката и размера на мрежата.

Тъй като стационарната телефонна система първоначално е използвала медни проводници, първите интернет връзки са използвали тази технология и мнозина все още я използват и днес.

Ако се намираш в компютърна лаборатория или близо до модем, вероятно можеш да намериш кабел, подобен на този:

Това е CAT5 кабел, вид усукана двойка, който е предназначен за използване в компютърни мрежи.

Ако погледнеш вътре в кабела, ще намериш четири усукани двойки медни проводници:

Кабелите от тип усукана двойка изпращат данни през мрежа чрез предаване на импулси електричество, които представляват двоични данни:

За да е сигурно, че кабелите предават информация по начин, който може да бъде разбран от получателя, те следват стандартите за локална мрежа. Ето защо кабелите от тип усукана двойка са общоизвестни като мрежови кабели.

Използват се както в малки мрежи, като например мрежа на офис на компанията (локална мрежа), така и в големи мрежи, като тези с големината на цяла държава (глобална мрежа).

Оптичният кабел съдържа оптично влакно, което може да пренася светлина (вместо електричество). Влакното е покрито с пластмасови слоеве и обвито в защитна тръба, която го предпазва от околната среда.

Оптичните кабели комуникират чрез изпращане на светлинни импулси, които представляват двоични данни:

Те обикновено също следват стандартите за локална мрежа, за да е сигурно, че изпращат данни по начин, който може да бъде разбран от всеки получател в мрежата.

Оптичните кабели са способни да предават много повече данни в секунда от медните кабели. Те често се използват за свързване на мрежи през океаните, така че данните да могат да пътуват бързо по целия свят.

Тъй като оптичните кабели вече не са толкова скъпи, те стават все по-често срещани и в мрежите, които обхващат цели градове.

Безжичните връзки изобщо не включват окабеляване — поне в началото. Безжична карта в компютъра превръща двоичните данни в радиовълни и ги предава по въздуха:

Тези радиовълни не могат да пътуват много далеч: около 20-30 метра (75-100 фута) на място като офис сграда, която е пълна с всякакви препятствия, или до около 300 метра (1000 фута) в широко открито поле.

Вълните се надяваме да бъдат уловени от безжична точка за достъп, която ги преобразува от радиовълни обратно в двоични данни. Безжичните точки за достъп са свързани към останалата част от мрежата чрез физическо окабеляване, като медни или оптични кабели.

Безжичните връзки са ограничени в това колко площ могат да покрият, но са все по-често срещани поради преобладаващото използване на преносими изчислителни устройства.

Във всеки един момент нашата интернет връзка може да използва комбинация от тези технологии. Може би използваме WiFi, за да се свържем с нашия домашен рутер, нашият домашен рутер използва медни кабели от тип усукана двойка, за да се свърже към градската мрежа, а тези кабели преминават към оптични кабели, за да комуникират със задгранични центрове за данни.

Всяка технология има както предимства, така и недостатъци, така че ние използваме най-доброто за всеки тип задача.

Данните в тази таблица са актуални към началото на 2020 г. Инженерите непрекъснато откриват нови начини за подобряване на мрежовите връзки, особено когато става въпрос за увеличаване на честотната лента. Ще научим повече за честотната лента в следващата статия за побитова скорост, честотната лента и латентност.

🙋🏽🙋🏻‍♀️🙋🏿‍♂️Имаш въпроси по тази тема? Ще се радваме да отговорим — само ни попитай, като използваш полето за въпроси по-долу!