Какво е интернет?

Какво е Интернет? Интернет е нещо модерно. Сателити в небето. Аз си го представям като вълни от Интернет, които пътуват до телефона. Веднъж някой ми каза, че е облак. Интернетът е като водопровод, винаги се движи. Повечето хора нямат представа откъде идва Интернет и това няма значение, не им е нужно. Това е все едно да питаш кой е изобретил химикалката, или казанчето на тоалетната, или ципа. Това са неща, които използваме всеки ден, и дори не се замисляме, че преди време някой ги е изобретил. Така е и с Интернет. Преди много, много години в началото на 70-те с партньора ми Боб Кан започнахме работа върху дизайна на това, което днес наричаме Интернет. Той е резултат от друг експеримент, наречен АРПАНЕТ, което е абревиатура за Мрежа на Агенцията за напредничави изследователски проекти. Това е изследователски проект на Министерството на отбраната. Пол Баран се е опитвал да разбере как да построи комуникационна система, която да устои на нападение от атомна бомба. Хрумнало му да раздели съобщенията на блокове и да ги изпраща възможно най-бързо във всяка възможна посока през решетъчна мрежа. Така построихме това, което се превърна в национална експериментална пакетна мрежа. И проработи. Някой контролира ли Интернет? Правителството го контролира . Елфи, очевидно елфи! Хората, които контролират Wi-Fi, защото без Wi-Fi няма Интернет. Т-мобил, хмм, Ексфинити. Бил Гейтс. Нали? Откровеният отговор е никой или всеки. Действителният отговор е, че Интернет е изграден от невероятно голям брой независимо работещи мрежи. Интересното за тази система е, че е напълно разпределена. Няма централизиран контрол, който да решава как пакетите се маршрутизират или къде се създават парчета от мрежата, или дори кой с кого се свързва. Всичко това са бизнес решения, които се взимат индивидуално от операторите. Всички те са мотивирани да гарантират, че има връзка от единия до другия край във всяка част от мрежата, защото ползата от мрежата е, че всяко устройство може да комуникира с всяко друго устройство. Точно както ти искаш да можеш да се обаждаш от всеки един телефон на друг навсякъде по света. До онзи момент нищо подобно не е било създавано. Идеята, че това, което знаеш, може да е полезно на някой друг, и обратното, е много силен мотиватор за споделяне на информация. Между другото така се създава наука: хората споделят информация. Това дава възможност на хората да измислят нови приложения на тази информация, може би като ги програмират за мобилен телефон, или пък като стават част от непрестанно растящата мрежа, доставяща информация до хора, които още нямат достъп до нея; или пък като ги използват ежедневно. Не можеш да избягаш от контакта с Интернет, затова защо не го опознаеш и използваш?