If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Глобалното дигитално разделение

Много хора вярват, че достъпът до интернет трябва да бъде основно човешко право: всеки трябва да има равен достъп до информацията и възможностите, достъпни от компютрите, които са свързани с интернет.
За съжаление има неравномерно разпределение на достъпа до изчислителни устройства и интернет. Някои хора изобщо не разполагат с никакво изчислително устройство, някои хора имат високоскоростен интернет на домашния си компютър, а много са някъде по средата. Тази разлика в достъпа се нарича дигитално разделение и често се дължи на социално-икономически, географски или демографски фактори.

Статистиката

Нека започнем, като разгледаме "глобалното дигитално разделение", разликите между всички страни по света.
Тази анимация за използването на IP адреси през 2013 г. ни дава усещане за разликите в достъпа до интернет по целия свят:
Създаден от ботнет от 420 000 устройства. Източник на изображението: Wikipedia
Но за да разберем наистина глобалното дигитално разделение, трябва да задълбаем повече и да разгледаме статистиката за всяка страна.
Тази визуализация показва процента на хората, които използват интернет във всяка страна през 2016 г.:
Източник на диаграмата: OurWorldInData.org
В Норвегия 96% от населението използва интернет. В Сомалия този процент е едва 2%.
Следващата карта визуализира средната скорост на интернет връзките във всяка страна през 2019 г:
Източник на изображението: Worldwide Speed League
В Йемен изтеглянето на филм от 5 GB ще отнеме средно 30 часа, 1 минута и 40 секунди. В Тайван това ще отнеме само 8 минути.
🤔Колко бърза е твоята интернет връзка? По какъв начин животът ти би се различавал, ако връзката ти беше много по-бърза или много по-бавна?

Причините

За всяка страна необходимата
за високоскоростен интернет е икономическа инвестиция или от правителството, или от интернет операторите. Защо някои държави или компании правят тази инвестиция, а други не?
Най-очевидният отговор са парите: не всички държави разполагат с бюджет за изграждане на интернет инфраструктура. Но също така има и други фактори.

География

Интернет връзките изискват физическа инфраструктура; кабели между свързани сгради и кабели, които свързват един географски регион към глобалния интернет.
Множество географски фактори затрудняват окабеляването на една държава:
Голяма държава. Тайван има най-високата средна скорост в света, но е и една от най-малките държави. Бразилия има ниска средна скорост, но също така е 237 пъти по-голяма от Тайван; те се нуждаят от повече физическа инфраструктура, за да покрият цялата тази територия.
Островна държава. Тонга е нация от 76 острова в Тихия океан. Те имат много бавна скорост на интернет до 2013 г., когато е инсталиран оптичен кабел с дължина 514 мили. Когато този кабел случайно бива прекъснат от кораб, островите загубват интернет за 12 дни. Малките островни държави често са по-малко свързани с интернет в сравнение с по-големите държави без излаз на море. 1
Всяка линия представлява подводен кабел, образувайки заедно по-големия интернет. Източник на изображението: Submarine cable map
Труден терен. В Непал жителите могат лесно да намерят високоскоростен интернет в столицата Катманду. Въпреки това е много по-трудно да се инсталира инфраструктурата във високопланинските райони на Непал, така че средната скорост на интернет там все още е доста бавна. 2
Източник на изображението: Google Maps
🤔По какви начини развитите страни могат да помогнат на други страни да подобрят своята интернет инфраструктура? Как една държава извлича полза от способността на друга държава да използва интернет?

Ограничения от правителството

Интернет е мощно средство за комуникация и свобода на изразяване, което дава възможност на своите потребители да общуват с други хора по целия свят и да изразяват мнението си. За съжаление някои правителства се чувстват застрашени от тази свобода на изразяване и полагат усилия да ограничат достъпа до интернет.

Интернет черни дупки

Откакто съществува, държавата Северна Корея е почти изцяло откъсната от глобалния интернет. През 2015 г. държавният секретар на САЩ Джон Кери отбелязва, че Северна Корея има „най-ниската степен на достъп в света и най-строгия и централизиран контрол." 3
Сателитна снимка на Северна Корея, направена през 2014 г. Страната почти не се вижда през нощта поради ограниченото електричество. Източник на изображението: NASA
Има само един доставчик на интернет услуги в Северна Корея и този интернет доставчик е съвместно предприятие между правителството на Северна Корея и тайландска компания. Има само 1024 IP адреса, разпределени на този интернет доставчик, което ограничава броя на възможните връзки между Северна Корея и останалата част от интернет. Твърди се, че достъпът до интернет е ограничен до държавни служители и чужденци. 4
Към 2016 г. има само 28 публично достъпни уебсайта, хоствани на севернокорейски IP адреси, в сравнение с повече от милион уебсайта в съседна Южна Корея. 4
Екранна снимка на един от малкото севернокорейски уебсайтове, които са достъпни в глобалния интернет. Той включва ежедневни новини за лидера на страната и е достъпен както на корейски, така и на английски. Източник на изображението: rodong.rep.kp
Според източници в Северна Корея съществува национална
, наречена Kwangmyong, която осигурява достъп до няколко хиляди уебсайта. Тъй като има много малко компютри извън столицата Пхенян и повечето от компютрите там се намират в сгради, които са контролирани от правителството, се смята, че само 10% от населението е използвало Kwangmyong.
Тъй като няма лесен начин за комуникация със севернокорейските граждани, ние не знаем колко севернокорейци знаят за съществуването на глобалния интернет и за това колко по-голям е той от техния локален интранет.
Компютърна лаборатория в Пхенян, Северна Корея. Компютрите дават достъп до севернокорейския интранет, наречен Kwangmyong. Когато тази снимка е направена през 2014 г., компютрите са използвали Windows XP и Internet Explorer 6.0. Източник на изображението: Bjørn Christian Tørrissen

Спирания на интернет

В други страни правителствата намират начини да спират вече процъфтяващия интернет, особено по време на граждански вълнения.
През ноември 2019 г. страната Иран спира достъпа до интернет след поредица от протести поради повишаване на цените на горивата. NetBlocks.org наблюдава мрежовата свързаност в Иран и установява, че достъпът се движи около 5% за пет дни.
Източник на изображението: NetBlocks.org
NetBlocks.org нарича спирането на интернета в Иран „най-тежкото прекъсване на връзката, проследявано от NetBlocks в която и да било страна по отношение на техническата му сложност и обхват“. 6
Тъй като Иран е голяма страна с множество интернет доставчици и интернет протоколите са проектирани да бъдат толерантни към грешки, не е лесно просто да се спре интернетът. Първоначалните спадове в диаграмата по-горе може да са били първите опити на иранските доставчици на интернет услуги да заобиколят толерантните към грешки механизми за възстановяване на собствената си система.

Интернет прекъсвачи

Някои държавници не харесват факта, че е трудно е да се изключи интернет и се опитват да въведат „прекъсвач“, единен механизъм за изключване на интернет трафика на цялата страна.
Прекъсвач за изключване на интернет, който се намира на самолет. Някои правителства биха искали такъв прекъсвач за цялата си страна. Източник на изображението: Trammell Hudson
През 2019 г. Русия постигна прогрес по отношение на "прекъсвача" със закон, който позволява на правителството да изключва достъпа до интернет „при спешни случаи“.
За да направи прекъсвача технически осъществим, законът изисква от всички доставчици на интернет услуги да маршрутизират трафика през контролирани от правителството точки и да инсталират софтуер, който може да наблюдава и филтрира трафика с помощта на технологията за „дълбока проверка на пакети“. Русия също така планира да изгради своя собствена DNS система, така че вече да не зависи от DNS сървъри, хоствани в чужбина, за разрешаване на имена на домейни. 8
Ако руското правителство успее, тогава то ще може едновременно да изключи достъпа на своите граждани до глобалния интернет, като същевременно запази достъпа до хостваните в Русия уебсайтове. Председателят на руския съвет Леонид Левин казва:
“Става дума по-скоро за създаване на надежден интернет, който да продължи да работи в случай на външни влияния, като масирана хакерска атака.” 9
Въпреки това не всички граждани на Русия са убедени. Когато законът е изготвен за първи път, избухват поредица от протести срещу Русия. Ето какво казва активистът Сергей Бойко на една от протестиращите тълпи:
"Правителството се бори срещу свободата, включително свободата в интернет, мога да ви кажа това като човек, който прекара един месец в затвора заради туит." 10
🤔Има ли ситуации, в които би ти било комфортно, ако правителството на страната, в която живееш, ти ограничи достъпа до интернет?
🙋🏽🙋🏻‍♀️🙋🏿‍♂️Имаш ли въпроси по тази тема? С радост ще ти отговорим—просто задай въпроса си по-долу!

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.