Основно съдържание
Компютрите и интернет
Курс: Компютрите и интернет > Раздел 3
Урок 10: Дигиталното разделениеГлобалното дигитално разделение
Много хора вярват, че достъпът до интернет трябва да бъде основно човешко право: всеки трябва да има равен достъп до информацията и възможностите, достъпни от компютрите, които са свързани с интернет.
За съжаление има неравномерно разпределение на достъпа до изчислителни устройства и интернет. Някои хора изобщо не разполагат с никакво изчислително устройство, някои хора имат високоскоростен интернет на домашния си компютър, а много са някъде по средата. Тази разлика в достъпа се нарича дигитално разделение и често се дължи на социално-икономически, географски или демографски фактори.
Статистиката
Нека започнем, като разгледаме "глобалното дигитално разделение", разликите между всички страни по света.
Тази анимация за използването на IP адреси през 2013 г. ни дава усещане за разликите в достъпа до интернет по целия свят:
Но за да разберем наистина глобалното дигитално разделение, трябва да задълбаем повече и да разгледаме статистиката за всяка страна.
Тази визуализация показва процента на хората, които използват интернет във всяка страна през 2016 г.:
В Норвегия 96% от населението използва интернет. В Сомалия този процент е едва 2%.
Следващата карта визуализира средната скорост на интернет връзките във всяка страна през 2019 г:
В Йемен изтеглянето на филм от 5 GB ще отнеме средно 30 часа, 1 минута и 40 секунди. В Тайван това ще отнеме само 8 минути.
🤔Колко бърза е твоята интернет връзка? По какъв начин животът ти би се различавал, ако връзката ти беше много по-бърза или много по-бавна?
Причините
За всяка страна необходимата за високоскоростен интернет е икономическа инвестиция или от правителството, или от интернет операторите. Защо някои държави или компании правят тази инвестиция, а други не?
Най-очевидният отговор са парите: не всички държави разполагат с бюджет за изграждане на интернет инфраструктура. Но също така има и други фактори.
География
Интернет връзките изискват физическа инфраструктура; кабели между свързани сгради и кабели, които свързват един географски регион към глобалния интернет.
Множество географски фактори затрудняват окабеляването на една държава:
Голяма държава. Тайван има най-високата средна скорост в света, но е и една от най-малките държави. Бразилия има ниска средна скорост, но също така е 237 пъти по-голяма от Тайван; те се нуждаят от повече физическа инфраструктура, за да покрият цялата тази територия.
Островна държава. Тонга е нация от 76 острова в Тихия океан. Те имат много бавна скорост на интернет до 2013 г., когато е инсталиран оптичен кабел с дължина 514 мили. Когато този кабел случайно бива прекъснат от кораб, островите загубват интернет за 12 дни. Малките островни държави често са по-малко свързани с интернет в сравнение с по-големите държави без излаз на море. start superscript, 1, end superscript
Труден терен. В Непал жителите могат лесно да намерят високоскоростен интернет в столицата Катманду. Въпреки това е много по-трудно да се инсталира инфраструктурата във високопланинските райони на Непал, така че средната скорост на интернет там все още е доста бавна. squared
🤔По какви начини развитите страни могат да помогнат на други страни да подобрят своята интернет инфраструктура? Как една държава извлича полза от способността на друга държава да използва интернет?
Ограничения от правителството
Интернет е мощно средство за комуникация и свобода на изразяване, което дава възможност на своите потребители да общуват с други хора по целия свят и да изразяват мнението си. За съжаление някои правителства се чувстват застрашени от тази свобода на изразяване и полагат усилия да ограничат достъпа до интернет.
Интернет черни дупки
Откакто съществува, държавата Северна Корея е почти изцяло откъсната от глобалния интернет. През 2015 г. държавният секретар на САЩ Джон Кери отбелязва, че Северна Корея има „най-ниската степен на достъп в света и най-строгия и централизиран контрол." cubed
Има само един доставчик на интернет услуги в Северна Корея и този интернет доставчик е съвместно предприятие между правителството на Северна Корея и тайландска компания. Има само 1024 IP адреса, разпределени на този интернет доставчик, което ограничава броя на възможните връзки между Северна Корея и останалата част от интернет. Твърди се, че достъпът до интернет е ограничен до държавни служители и чужденци. start superscript, 4, end superscript
Към 2016 г. има само 28 публично достъпни уебсайта, хоствани на севернокорейски IP адреси, в сравнение с повече от милион уебсайта в съседна Южна Корея. start superscript, 4, end superscript
Според източници в Северна Корея съществува национална , наречена Kwangmyong, която осигурява достъп до няколко хиляди уебсайта. Тъй като има много малко компютри извън столицата Пхенян и повечето от компютрите там се намират в сгради, които са контролирани от правителството, се смята, че само 10% от населението е използвало Kwangmyong.
Тъй като няма лесен начин за комуникация със севернокорейските граждани, ние не знаем колко севернокорейци знаят за съществуването на глобалния интернет и за това колко по-голям е той от техния локален интранет.
Спирания на интернет
В други страни правителствата намират начини да спират вече процъфтяващия интернет, особено по време на граждански вълнения.
През ноември 2019 г. страната Иран спира достъпа до интернет след поредица от протести поради повишаване на цените на горивата. NetBlocks.org наблюдава мрежовата свързаност в Иран и установява, че достъпът се движи около 5% за пет дни.
NetBlocks.org нарича спирането на интернета в Иран „най-тежкото прекъсване на връзката, проследявано от NetBlocks в която и да било страна по отношение на техническата му сложност и обхват“. start superscript, 6, end superscript
Тъй като Иран е голяма страна с множество интернет доставчици и интернет протоколите са проектирани да бъдат толерантни към грешки, не е лесно просто да се спре интернетът. Първоначалните спадове в диаграмата по-горе може да са били първите опити на иранските доставчици на интернет услуги да заобиколят толерантните към грешки механизми за възстановяване на собствената си система.
Интернет прекъсвачи
Някои държавници не харесват факта, че е трудно е да се изключи интернет и се опитват да въведат „прекъсвач“, единен механизъм за изключване на интернет трафика на цялата страна.
През 2019 г. Русия постигна прогрес по отношение на "прекъсвача" със закон, който позволява на правителството да изключва достъпа до интернет „при спешни случаи“.
За да направи прекъсвача технически осъществим, законът изисква от всички доставчици на интернет услуги да маршрутизират трафика през контролирани от правителството точки и да инсталират софтуер, който може да наблюдава и филтрира трафика с помощта на технологията за „дълбока проверка на пакети“. Русия също така планира да изгради своя собствена DNS система, така че вече да не зависи от DNS сървъри, хоствани в чужбина, за разрешаване на имена на домейни. start superscript, 8, end superscript
Ако руското правителство успее, тогава то ще може едновременно да изключи достъпа на своите граждани до глобалния интернет, като същевременно запази достъпа до хостваните в Русия уебсайтове. Председателят на руския съвет Леонид Левин казва:
“Става дума по-скоро за създаване на надежден интернет, който да продължи да работи в случай на външни влияния, като масирана хакерска атака.” start superscript, 9, end superscript
Въпреки това не всички граждани на Русия са убедени. Когато законът е изготвен за първи път, избухват поредица от протести срещу Русия. Ето какво казва активистът Сергей Бойко на една от протестиращите тълпи:
"Правителството се бори срещу свободата, включително свободата в интернет, мога да ви кажа това като човек, който прекара един месец в затвора заради туит." start superscript, 10, end superscript
🤔Има ли ситуации, в които би ти било комфортно, ако правителството на страната, в която живееш, ти ограничи достъпа до интернет?
🙋🏽🙋🏻♀️🙋🏿♂️Имаш ли въпроси по тази тема? С радост ще ти отговорим—просто задай въпроса си по-долу!
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.