If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:4:17

Видео транскрипция

Използвах опростени числа, когато повдигнахме темата за намесата на китайското правителство в пазарите за чуждестранна валута с цел да поддържа ниска стойност на своята. В това видео искам да разгледам реалните числа. Те са от Бюрото за икономически анализи на САЩ. Адресът на интернет страницата им, от която взех тези данни, е: bea.gov. Това тук е балансът на плащанията на САЩ, които се отнасят за Китай. Това тук е текущата сметка, която реално ни показва разликата между внос и износ. А това тук е капиталовата сметка, понякога наричана финансова сметка, в зависимост от начина на осчетоводяване. Това ни показва прехвърлянето на собствеността на активите, като внос или износ за страната. Това са стоки, а това – активи. Може да ги считаме за пари, застраховки или нещо подобно. Сега да видим. През 2006 г. износът на стоки за Китай е на стойност от 72 милиарда долара Това са милиони долари – 72 000 означава 72 милиарда долара. След това се увеличават на 85 милиарда, достигат 95 милиарда и остават толкова през 2009 г. Но вносът на САЩ е значително повече: 330 милиарда през 2006 г., 380 милиарда през 2007 г. и почти 400 милиарда през 2009 г. Така през 2008 г. имаме търговски дефицит от почти 300 милиарда долара спрямо Китай. През 2009 г. спада малко – изглежда, че търговският дефицит е приблизително 260 милиарда долара, просто защото САЩ са внесли по-малко стоки. До голяма степен това се дължи на рецесията в САЩ, при която потреблението като цяло спадна. Тогава сме купували по-малко стоки и услуги от всеки, включително от себе си и Китай. Виждаш тази разлика във финансовата сметка. Това, донякъде, показва ситуацията, макар и да не е пълната картина относно Китай. Това не включва единствено намесата на китайското правителство, а нарастването на китайска собственост на американски активи като цяло. Тези активи могат да са ценни книжа или облигации на САЩ. Могат да са американски акции или имоти. Можеш да видиш, че всяка година (това е увеличението) американците купуват активи в Китай: 5 милиарда долара през 2006 г., 2 милиарда през 2007 г., 12 милиарда през 2008 г. и 18 милиарда през 2009 г. До известна степен това се дължи на ограниченията, наложени от китайското правителство, но виждаш, че китайците купуват много повече активи в САЩ. Това е част от картинката за Китай, най-вече за китайското правителство, което купува активи от САЩ. За да правят това, те изкупуват долари с юани, което поддържа долара силен, а тяхната валута – слаба. Това до голяма степен позволява поддържането на баланса на търговския дефицит на текущото му равнище. Сега ще те оставя с една главоблъсканица. До голяма степен тези числа тук компенсират търговския дефицит. Особено през 2008 г. китайците са купили активи от САЩ, които дори надвишават дори търговския дефицит. Дори са го надхвърлили. Но през 2009 г. не са купили достатъчно, за да компенсират дефицита. Купили са 143 милиарда долара, което на нетна база ще е от порядъка на 120 милиарда, което не покрива целите 260 милиарда долара. Как тогава успяват да закрепят валутата си? Отговорът е (ще го разгледаме в повече детайли), че няма нужда да купуват активите директно от САЩ. Могат да купят активи или валута от друга държава, което ще стимулира увеличаването на стойността на нейната валута. Ще го напиша тук. Китай може да купи американска валута или да отиде при страна А и да купи от тяхната валута. Тогава страна А ще е притисната от увеличението на стойността на валутата си, което вреди на търговията ѝ и може да закупи активи от САЩ, за да намали стойността ѝ. Това няма да се покаже на тази графика, но ще го разгледаме в следващото видео. Аз съм Салман Кан от Кан Академия за СиЕнБиСи.
AP® е регистрирана търговска марка на College Board, които не са прегледали този ресурс.