If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:04

Видео транскрипция

В това видео искам да ти дам представа за това как всъщност работи пазарът на валути. На пръв поглед е нелогично за много хора, защото ще говорим за поскъпването и поевтиняването на валути, както и за цената на една валута от гледна точка на друга. И тук искам да дам интуитувно усещане за това. Тъй като за тази тема се говори много в момента, нека вземем китайската валута ренминби и американския долар. Единицата за обмен в Китай е малко объркващата, тъй като понякога използват думата ренминби, а друг път – юан. Юанът е единицата на валутата Ренминби. Макар и това да не е реалният обменен валутен курс в момента, да кажем, че съм проверил в един уебсайт, където пише, че обменният курс е 10 юана за един щатски долар. 10 юана се равняват на един долар. "Долар" в това видео се отнася за щатския долар. Мисля, че може да е логично за много хора: Ако имам един долар, който искам да обърна в юани, ще получа 10 юана. Ако имам 10 юана и искам да ги обърна в долари, ще получа един долар. Нека си представим ситуация. В следващите видеа ще покажа истински търговски дисбаланси, в които това всъщност се случва, но засега да кажем, че живеем в свят, в който има 1000 юана. Да кажем, че някой има 1000 юана и иска да ги обмени в долари. Да погледнем тази страна. Ако повърхностно погледнем тези 1000 юана и зададения обменен курс, ще си кажем, че щом един долар е 10 юана, то тогава ще получим 100 долара, ако ги обменим. Да кажем, че тук има още двама души. Очевидно, в тези пазари участват много повече от трима души, но така можем да се улесним и поне да разберем как работят обменните курсове. Да кажем, че този човек тук с мустака, а може и с шапка, има 100 долара, които трябва да обмени в юани. Вероятно иска да купи някаква китайска стока или е собственик на китайска фабрика, която продава стока в САЩ за 100 долара и сега трябва да обърне парите си в юани, за да плати на работниците си или пък да си плати ипотечната вноска. Да кажем, че има и друг човек, тази дама, която също има 100 долара и иска да ги обърне в юани. Тогава какво се случва тук? Какво е общото търсене за обмена на юан към долар и за долар към юан? Ако погледнеш целия пазар, имаш 200 долара, които трябва да се обменят в юани. Нека го запиша. Имаме ситуация, в която 200 долара трябва да бъдат обърнати в юани. А така от другата страна на сделката имаме 1000 юана, които трябва да се обърнат в долари. Тоест сега имаме 1000 юана, които да бъдат обърнати в долари. И за по-лесно ще кажем, че това са единствените участници. Те представляват целия пазар, въпреки че, както знаем, специално на валутните пазари има хиляди или дори милиони активни участници. Какво става тогава? Този човек може просто да провери в интернет какъв е валутният обменен курс или последният случил се обмен и да си каже: "Хей, би трябвало да мога да обърна тези 100 долара в 1000 юана." Но пък и тя си казва, че би могла да обърне 100 долара в 1000 юана и така всички колективно мислят, че 200 долара могат да бъдат обърнати в 2000 юана. Ще сложа обаче един въпросителен знак. Ще могат ли наистина да обменят парите си в 2000 юана? А този човек тук си казва, че според курса на обмен в момента вероятно ще може да получи 100 долара за своите 1000 юана. Но всеки иска да получи възможно най-голяма сума от другата валута, разбираемо защо. Всеки иска да максимизира сумата, която ще получи. Ще могат ли тези двама души да обърнат парите си в 2000 юана? Спомни си какво казах: Това е целият пазар, Доста е опростен, но и така се вижда дисбалансът тук. Обменят се повече долари в юани от обратното. Сега не могат да обърнат парите в 2000 юана, защото има само 1000 юана за продаване. Този човек тук може би иска да обменя по-бавно, за да види какъв е пазарът. Да кажем, че отначало вкарва 10 юана, подобно на наддаване за нещо. Може да се погледне и от двете страни. Например някой е предложил един долар в този "търг" и първият наддава за този долар с юани. Или този предлага един юан на търг, а останалите ще наддават за него с долари. И затова понякога валутите са объркващи, тъй като купуваш друга валута. Но понеже този човек тук се оказва в по-голямо търсене, за да опростя нещата, той ще бъде човекът, който създава ситуация, подобна на търг. Всъщност пазарите се опитват да направят именно това, за да постигнат равновесие между предлагане и търсене. Затова първоначално може да каже, че има 1000 юана, които иска да обмени, затова е съгласен да продаде 1000 юана срещу 10 долара. Да кажем, че продава 100 юана за 10 долара. По-точно прави предложение да продаде 100 юана за 10 долара и смята, че това е справедливо предложение. Говорим за този човек тук. Всъщност той обръща юани в долари. Какво ще стане тогава? Някой просто ще грабне офертата и ще реши, че това е разумна цена. Да кажем, че тази жена тук купува юаните. Може би и двамата са видели възможността да продадат 100 юана за 10 долара и едновременно са кликнали върху нея или са направили нещо, за да осъществят сделката. Но да кажем, че тя кликва малко по-бързо и получава сделката. Да кажем, че това е човек В. Това е човек А и това е човек С. Човек В приема сделката. Две неща се случват тогава. Първо, човек С си казва "Еха, стана доста бързо. Някой наистина иска да купи 10 юана за долар." Но този тук си казва "Трябва да обърна парите си в юани, но не успях. Някой го направи преди мен." Тогава човек С осъзнава, че хората са готови да му дадат повече долари за един юан. Да кажем, че тогава той, този в оранжевото, предлага да продаде 90 юана за 10 долара. Забележи, че сега цената на един юан се покачи, но цената на един долар се понижи. Тези симетрични явления означават едно и също. Изведнъж този човек има много долари, които да обмени в юани, затова приема много бързо. Човек А приема. В момента правя огромно опростяване, за да дам общата идея, че това наистина е пазар. Отново, човек А приема. И така изведнъж се появява нов котиран обменен курс. Сега имаме обменен курс от 9 юана. Имаме нов котиран курс или, иначе казано, сделката се случва при 9 юана за долар. Какво става? Мисля, че можеш да забележиш динамиката вече. Има повече долари за обръщане в юани, отколкото юани за обръщане в долари. Тоест този тук вижда, че има голямо търсене за неговите 1000 юана. Така ще продължи да предлага все по-малко юани за долар. Или пък другите започват да получават все по-малко юани за всеки техен долар. Когато това се случва, цената на юана се покачва. Забележи, че цената на юана се е покачила. Преди беше 10 юана за долар, но сега е 9 юана за долар. Може да кажеш, че цената на долара се е понижила. И това ще продължи така, докато всеки се отърве от валутата си. Няма математическа формула за определяне на последната цена. Всичко зависи от желанието на тези хора да направят сделка и колко добре могат да надиграят един друг. Но общият резултат тук... И ето това искам да разбереш от това видео – че няма единно правило в механизма на пазарния обменен курс, което да определи какъв е той. Можем да проследим как може да се манипулира в бъдещето, но няма нещо, което да изисква случаят винаги да е еднакъв. Ако има повече търсене за юани, отколкото за долари, както е в примера, тогава цената на долара се понижава. А покачването на цената на юана се случва на същия принцип. Наистина искам да разбереш това: от гледна точка на долара юанът поскъпва, а от гледна точка на юана доларът поевтинява. Именно това е същината на валутния обмен. Трябва да можеш поне да разбереш тези идеи и факта, че пазарът се основава върху предлагането и търсенето за юан. Тук търсенето на юана надвишава предлагането. Тогава цената се покачва. А може да го погледнеш и от друга страна: търсенето на долари е по-малко от предлагането и затова цената се понижава. Ще те оставя да помислиш малко върху това. В следващото видео ще приложим тази идея, за да видим как този свободно движещ се обменен курс може да помогне в изравняването на търговските дисбаланси в един идеален свят.
AP® е регистрирана търговска марка на College Board, които не са прегледали този ресурс.