Амортизация и обезценяване

Често чуваме думите амортизация и обезценяване заедно. Това, което искам да направя във видеото, е да разясня как те си приличат и каква е малката разлика между тях. В предишните ни примери използвахме амортизация. Можеш да си представиш, че в нулевия период сме купили камион на стойност 60 000 долара. И вместо да осчетоводим целия разход тогава, вместо да сложим разход от 60 000 долара тук, го капитализираме. Казваме, че имаме актив на стойност 60 000 долара. Това е точно в края на нулевия период или в началото на първия период. Разпределяме този разход за периода от време, през който всъщност ще използваме камиона. Така през първия период камионът се амортизира за 20 000 долара. Приемаме, че камионът има тригодишен живот. Ще направим нещо, наречено линейна амортизация. Просто ще вземем цената на камиона и ще я разделим на работния му живот. Има и други видове амортизация. Може амортизацията да е по-голяма през първата година, но това е най-простият вид. И на практика много компании използват само линейна амортизация. Използваме 20 000 долара, амортизация на камиона с 20 000 долара и отчитаме разхода през тази година, така че това буквално е разход. В края на първия период в счетоводството ни се води за 40 000 долара. През втория период има амортизация за още 20 000 долара. Това ще бъде разход от 20 000 долара през втория период. Така в счетоводството ни в края на втория период той ще струва 20 хиляди. За третия период осчетоводяваме разход от още 20 000 долара в отчета ни за доходите. И от тук нататък поне този камион, ако приемем, че все още не сме купили нов, е напълно отписан. Сега той не струва нищо в нашето счетоводство, защото според нашето допускане, той вече не е годен за употреба. Трябва да бракуваме този камион. Това е амортизация. Сега си представи, че за спедиторския ни бизнес трябва да плащаме и такса за някакъв лиценз. Ще нарека това лицензионна такса. Нека кажем, че таксата за лиценза е 4 000 долара и можем да го използваме за срок от четири години. Отново можеш да сложиш разход от 4 000 долара тук, но това не отговаря на действителността. Не използваш тази такса само в този период. Тя ще се използва през следващите четири години. Така че отново ще въведеш актив – платената лицензионна такса или предплатената такава, ако предпочиташ да се изразиш така. И тогава ще го обезцениш, което на практика е същото от математическа гледна точка. Казваш, вижте, ще го използвам през следващите четири години, т.е. 1000 долара годишно. Обезценяването на лиценза ми е 1000 долара на година. В счетоводството си ще пренеса лицензионна такса за 3000 долара. Тогава ще го обезценя с още 1000. Така тя ще падне на 2000 долара. Обезценявам с още 1000. И така накрая на третия период в счетоводството ми лицензът ще струва 1000 долара. През четвъртия период обезценявам с още 1000. Сега той е напълно отписан и вероятно е време да си купя друг лиценз. Математически погледнато тези две неща са еднакви. Дори философски погледнато тези две неща са еднакви. Идеята е, че вместо да осчетоводяваш тези разходи наведнъж, казваш, вижте, те имат живот на употреба. Нека разпределя този разход за периода на полезното им действие. Разликата между двете е – и ти вероятно вече се досещаш, че амортизацията се отнася за материални активи. Ако имаш сграда или камион, или някакво оборудване, ще използваш амортизация. Ако имаш нематериален актив, финансов актив или нещо друго нематериално, ще го обезцениш. Просто думата е различна в зависимост от това, дали активът е материален. Така че ако е лицензионна такса, друг вид такса или, да речем, някакъв вид интелектуална собственост, ще използваш обезценяване. Ако имаш камион, сграда или нещо подобно, ще го амортизираш.