Гръцката дългова рецесия и политиката на икономии (част 1)

Гърция и кризата в Европейския съюз присъстват в новините от известно време, така че беше крайно време да направя видео за това. Ти може да гледаш това видео далеч в бъдещето, така че за да имаш правилния контекст – това видео е от май 2012 г. Не знаем как ще се развият нещата, но се надявам в следващите няколко видеа да изложа потенциалните сценарии и рисковете и недостатъците на всеки един от тях. Това тук е Гърция. Нека да разгледаме ситуацията, в която се намират от много високо. Когато погледнеш графиката тук, най-очевидното нещо, което се вижда от този ред тук горе, е, че публичният им дълг расте с драматични темпове, докато БВП-то им… Това всъщност е по-важното, защото можеш да имаш огромен заем, но ако производителността на страната ти (БВП) е висока, това може да не е чак такъв проблем. От значение са задълженията ти в съотношение с производствената ти мощ. Тук виждаме, че съотношението дълг спрямо БВП е в проценти. Този дълг е процент от БВП-то и значително превишава 100 процента. За Гърция той е доста повече от 100 процента. Голяма част от това се дължи на факта, че публичните приходи (данъците, събрани от гръцкото правителство) са системно по-ниски от публичните им разходи. Нека запиша това. Имаш данъци. Те са по-малко от от разходите, което води до дефицит. Дефицитът е сумата, която не можеш да си позволиш, или с колко разходите превишават приходите за дадена година. Те имат дефицит ежегодно, което увеличава дълга им. Дългът им е общата сума, която дължат – този ред тук горе. Това води до нарастващ дълг тук. Но това не е единственият проблем. Тъй като той не спира да се увеличава, хората започват да стават все по-подозрителни и да се чудят дали правителството е благонадеждно, дали всъщност ще покрие задълженията си. Правителственият дълг става все по-рисков, което налага все по-високи лихви. Дългът продължава да се вдига, което поражда съмнения за тяхната благонадеждност и лихвите се вдигат. Това влошава ситуацията още повече, защото вече имаме дефицити – харчим повече, отколкото събираме с данъци, а сега трябва да заделим и за лихвите на нашия заем. Ако са плащали 10 процента за лихви на година, за 100 милиарда долара това са 10 милиарда. Ако лихвите се качат на 15 процента, трябва да платят 15 милиарда долара. Това ще увеличи разходите им за лихви, така че дългът ще нарасне още повече. Гърция се намира в такава ситуация. Може веднага да кажеш, че има доста очевидно решение – да увеличат данъците по някакъв начин. Защо не увеличават данъците? Или вероятно по-важното, защо не си намалят разходите? Защо не си намалят разходите? Първата причина е политическата ситуация. Тези разходи тук в по-голямата си част са обещани на хората. Това може да са правителствени задължения – пенсии, на които пенсионерите разчитат, или други видове правителствени програми. Ако намалиш тези разходи, хората, които загубят тези привилегии, няма да са много доволни от теб. От политическа гледна точка това не е най-доброто решение. Може да се намери смел гръцки лидер, който да каже: "Не, трябва да направим това, за да спасим страната, ще намалим разходите." Но дори някой да е склонен да го направи, само по себе си може да не е добра идея. И причината е другият ред, който виждаш тук. Той показва "реалния растеж на БВП". Гърция е в доста сериозна рецесия. Имат висока безработица, очевидно е, че фабриките не използват максималния си капацитет. Така че ако направиш някаква комбинация от увеличаване на данъците и намаляване на разходите, това ще окаже негативно влияние върху икономиката. Комбинацията от мерки (вероятно терминът ти е добре познат), които се фокусират върху значителното намаляване на разходите, се нарича "строги икономии". Хората, които прилагат икономии, не се впускат в разточителства, справят се само с най-необходимото, наистина се реже до кокал. Много хора казват: "Гърция трябва да приеме мерки за строги икономии," (всъщност вече имаше няколко тура от такива мерки) "трябва да си намалят разходите значително." Но проблемът е, че строгите икономии изваждат пари от икономиката, което я забавя, а това ще доведе до по-малко приходи от данъци. Забавянето на икономиката води до спад на данъците (и съответно приходите), което може да влоши още повече дефицита ти! Хората ще си кажат: "Икономиката е зле, още по-малко вероятно е да си платят." Лихвите ще се качат, приходите от данъци ще спаднат, а много от разходите не са обвързани с икономиката или дори имат обратна корелация, като застраховки за безработица или хора, които се пенсионират. Така че това може да влоши ситуацията и точно това се случи през последните няколко години. Ще говорим повече за това, но на Гърция ѝ беше оказана помощ от останалия Европейски съюз, като в замяна ЕС изиска от тях да си понесат последствията под формата на определени мерки за строги икономии. Но те влошиха икономиката им още повече, което повиши допълнително дълга им като процент от БВП, защото самото БВП започна да се свива с още по-бързи темпове. Ако вземеш предвид всички тези аспекти, няма очевиден отговор. Строгите икономии не са добра идея, защото вредят на икономиката – производителността ти ще спадне, поне в краткосрочен план. Освен това са изключително непопулярни, до точката, в която високата безработица поражда политическа нестабилност. Ще те оставя да обмислиш тази ситуация, а в следващото видео ще поговоря за това какво една нормална, независима държава (действително независима по отношение на финанси и валута) би направила в ситуация, подобна на гръцката. И ще поговорим за това защо Гърция не може да направи това в текущия си контекст.