Защо Европа се притеснява за Гърция

Според данните, които разгледахме в последното видео и тези тук, изключително високият дълг в съотношение с БВП, обременяващ Гърция, и твърде слабата им икономика водят до дълбока рецесия. Това става особено видно, когато погледнеш нивото на безработица. Това е периодът между октомври 2010 г. и март 2012 г. Безработицата вече е била висока през 2010-а, но сега достига рекордни висини. Вече надвишава 20 процента, което е ужасно много и обяснява колко е сериозно положението в Гърция, защото тя засяга най-вече младите. Ако погледнеш нивото на безработица за хората между 20 и 30 години, то ще е много по-високо от така или иначе невероятно високото средно ниво. Видяхме, че фондовите пазари отразяват това, като искат все по-големи лихви от Гърция (това са лихвите за дългосрочните заеми). Възможните изходи, които обсъждаме тук… Това е Гърция. Единственият начин за Гърция да остане в еврозоната е някой да им напише огромен чек, който да се погрижи за голяма част от дълга им. Така че единият вариант е те да бъдат спасени от останалите европейски страни. Германия е основен играч тук, защото имат най-голямата икономика в Европа. Но в замяна на този чек от тях ще се очаква да ограничат част от своите разходи и неправилното им управление. Спасителните пакети винаги са свързани с някаква форма на строги икономии. Вече говорихме защо строгите икономии не са политически популярни в Гърция и защо могат да доведат до плашещи последствия. Защото вече имаш свръх слаба икономика, а нивото на безработицата е изключително високо. Ако приемеш още по-строги икономии, ако драстично намалиш правителствените разходи, не се знае какви ще са последствията. До голяма степен нарастващата безработица се дължи на последните няколко спасявания и строги икономии, така че гърците стават доста подозрителни към тях. Както говорихме в последното видео, ако това не се случи, единственият възможен вариант за Гърция е да спре да използва еврото. Да напусне еврозоната. Еврозоната е подмножество на страните от Европейския съюз, в които като валута се ползва евро. Както говорихме, това няма да е безболезнен процес. Те ще напуснат еврозоната и новата им валута ще стане гръцката драхма, която вероятно ще бъде доста обезценена спрямо еврото. Гърците ще загубят спестяванията си. Може би няма да бъдат напълно загубени, но ще бъдат обезценени. И понеже този сценарий изглежда все по-вероятен и всички знаят това, в момента в Гърция има банкова паника. Хората отиват и изтеглят еврата си, за да ги напъхат под матраците си и да ги спасят от конвертирането им в обезценени драхми. Това може да доведе до отслабване или дори срив на банковата система. Може да има банкови фалити. Стратегията за напускане на еврозоната, за оставяне на еврото и преминаване към драхмата е с цел задълженията ти да се подложат на инфлация, всичките ти външни и вътрешни задължения да бъдат реално редуцирани от инфлацията. Но тази инфлация може много лесно да се превърне в хиперинфлация (както се е случвало в миналото с други страни в тази ситуация). Така че независимо дали те спасяват и трябва да прилагаш строги икономии или имаш този сценарий тук, в средносрочен план икономиката може да се срине. Не е ясно как това може да се избегне, с изключение може би на извънредно щедър спасителен чек. В тази ситуация икономиката се разпада и когато това стане в голям мащаб и доведе до голяма безработица, може да стане страшно, да има безредици. Не говоря за нива на безработицата от 8, 9 или 10 процента като в САЩ, говорим за 20, 30, 40 процента или дори повече за хората, които са предразположени към стачкуване – младите. Това може да доведе до безредици и дори радикализация, защото когато хората нямат работа и започнат да се притесняват за това дали ще има храна на масата, може да подкрепят хора с по-радикални възгледи. Това само по себе си е доста плашеща перспектива. Историята на Европа ни показва, че когато дори сравнително малки европейски страни се сринат по този начин, може да има последствия за цяла Европа. Така започнаха двете световни войни. Тази причина е достатъчна, за да се помисли сериозно за спасяването на Гърция. Това има своите морални последствия. Аргументът против спасяването им е, че по този начин се възнаграждават лошото управление и прекомерните разходи. И дори малко съмнителното счетоводство на националните им икономически данни. Така че има добра причина, ако си немски данъкоплатец, да си доста скептичен към тези спасявания: "Защо продължаваме да разписваме тези чекове на гърците, без те да са склонни да направят някакви жертви?" Гърците казват: "Вижте, ние вече направихме жертви и сме на ръба, вероятно дори сме го прекрачили. Ако ни наложите още ограничения, има риск обществото ни да се разпадне. В безизходица сме, сега не е моментът за нравоучения". Това само по себе си причинява безпокойство, но има дори по-сериозна причина – Гърция може да не е единствената такава страна. Тя е първата и вероятно е в най-лошата ситуация, но ако Гърция се срине, ако еврозоната, или по-скоро Европейският съюз или Европа не успее да спаси Гърция, това ще е индикация за останалия свят, че Европа не може да спаси държавите си. На тази графика тук виждаш, че Гърция не е сама. Определено е най-зле, но точно зад нея е Португалия. Имаш дългосрочен заем с лихви от порядъка на 12-13 процента. Португалия има съотношение на дълг спрямо БВП от 93 процента и висока безработица. Ако Гърция не бъде спасена и напусне еврозоната, инвеститорите ще започнат да се чудят дали Португалия няма да е следващата. Това ще вдигне лихвите на заемите за Португалия, а те имат нужда от тези пари, за да продължат да работят, както досега. Всяко увеличение на този процент ще изяде част от португалския БВП и ще ги насочи надолу по спирала от дългове. Процентът им на дълг спрямо БВП вече е почти 100. Един процент отгоре на това ще изяде част от техния БВП, ще ги принуди да забавят икономиката си и ще направи положението им още по-тежко. Ще тръгнат в същата посока като Гърция. Отново, Португалия не е единствена, Италия има много висок дълг спрямо БВП, Ирландия – също, а Испания има много високо ниво на безработица. Има две основни опасения, предполагам: Първо, че Гърция сама по себе си може да доведе до нестабилност в Европа. А второто е, че ако това не се разреши, може да доведе до верижна реакция в цяла Европа. Хората започват да се притесняват да не дават заеми на тези страни, защото могат да напуснат еврозоната, което се превръща в самореализиращо се пророчество.