Спасителна програма 15: още за решението

Да поговорим малко за т.нар. план на Плътски, който е предложен от моя приятел Тод Плътски. Мисля, че е добър план. Да видим до какво ще доведе той и каква е вероятността да проработи. В последното видео разположих 50 банки, което вероятно е трудно от логистична гледна точка. Вместо 50 банки с първоначален капитал от по 14 милиарда долара, можеш да използваш пет банки с първоначален капитал от 140 милиарда долара всяка. Важното е да имаш повече от една банка, за да не е твърде голяма, за да фалира, и да има някаква конкуренция. Тъй като имат чисти счетоводни книги, всяка от тези банки ще има ливъридж от 10:1, което се счита за нормално. Мерил Линч, Морган Станли и други като тях достигаха до ливъридж от 30 или 40 към 1. 10:1 е нормално за една банка. Честно казано, вероятно ще привлекат доста повече кредитодатели, както от държавния, така и от частния сектор. Ако това са търговски банки, ще могат да приемат депозити и много хора ще са склонни да вложат парите си там, защото имат чисти счетоводни книги и са собственост на населението на САЩ. Също така ще има федерални гаранции отвъд застрахователния лимит на Федералната корпорация за застраховане на депозити и т.н. (Въпреки че ми харесва идеята за увеличаване на техните прагове. Може да направя видео за застрахователните прагове на депозитите.) Ще привлекат много депозити от обикновените хора, защото те ще се чувстват по-сигурни с тези банки. Така че не мисля, че ще има проблем с капитализацията на тези банки с ливъридж 10:1. Тогава възниква въпросът дали това ще разреши фундаменталния проблем с наличието на кредитни пазари за хората, които се нуждаят от тях. Вече казахме, че няма да има проблем с достъпа до средства отвъд тези, с които правителството ги е капитализирало. Ще привлекат депозити, инвестиции от частния сектор и от чужбина, особено като се вземат предвид петгодишните правителствени гаранции. На практика ще може да се върнат тези пари в системата десетократно. Ако вземат общо 700 милиарда долара, ще бъдат генерирани 10 пъти повече пари, или нови кредити за 7 трилиона долара. Тези 7 трилиона са буквално половината американски БВП. Възможно е тази сума да е твърде голяма и прекомерното количество кредити да накара размразяващите се кредитни пазари да прегреят. Възможно е тази ликвидност от 7 трилиона долара да е твърде голяма, така че нека да я намалим малко. Вместо 700 милиарда долара да я направим 100 милиарда. Вкарваш 100 милиарда долара и ги разпределяш между 10 банки, като всяка получава 10 милиарда. Те ще имат ливъридж, защото имат чисти счетоводни книги и поемат само нови задължения и активи. Това ще генерира нови кредити от 1 трилион долара за построяването на фабрики и реално производство. И тъй като техните мотиви не са да спасяват приятелите си или да помагат на компаниите, за които са работили (компании, които са направили дарения или са им обещали някакви работни места), този 1 трилион долара няма да се използва за закупуването на активи на завишени цени. Може да се използва за закупуването на активи с отстъпка, ако ръководството на тези банки видят добра възвращаемост. Най-вероятно ще инвестират в области на икономиката, в които виждат положителна възвращаемост на инвестициите. Получих един коментар: "Няма ли въвеждането на цялата тази ликвидност във финансовата система (било то 1 или 7 трилиона долара) да доведе до хиперинфлация?" Вероятно ще направя цяла поредица за инфлацията. Мисля, че съществуват много грешни представи за нея. Ако някой направи положителна инвестиция… Ако имам 1 долар и го инвестирам така, че да ми донесе печалба от 1,2 долара, по дефиниция това не е инфлация. Имах 1 долар и създадох състояние от 1,2 долара. Всъщност общата стойност се увеличава. Ще наблегна на темата за инфлацията, защото е доста абстрактна концепция. Да кажем, че това е общата стойност на стоки и услуги в света. Или да кажем в една страна. Стоки и услуги. Стоки и услуги за една година. Можеш да приемеш, че е нашият БВП или произволна друга метрика. Стоки и услуги за една година, нали така? И да кажем, че имам още една кошница с паричните средства за дадена година. Това са паричните средства. Наличните средства са интересни, защото не зависят само от броя физически монети и долари. Също така са функция на скоростта, с която те се обменят, и на нивото на ливъридж в системата. Всъщност можеш да имаш цяла икономика с една-единствена банкнота от един долар, която разменяш за това, което ти трябва. Тази еднодоларова банкнота ще се използва 15 трилиона пъти годишно. Така на практика ще имаш 15 трилиона долара, заради високата честота на обмен. Да кажем, че това са наличните средства. Ако количеството налични средства нараства по-бързо от стоките и услугите, или производствения капацитет на страната, тогава имаш инфлация. Ако този кръг се увеличава по-бързо от този, тогава имаш инфлация. Когато този кръг се увеличава по-бързо от този, имаш дефлация. Ако същото количество парични средства отговаря на повече стоки и услуги, те реално поевтиняват. Проблемът с кредитната криза, който обсъждаме в момента, е проблем на отрицателен ливъридж, при който правителството инжектира долари в текущата счупена банкова система. В нормалната система даваш един долар назаем на банката… Това са федералните, нали така? Така те инжектират ликвидност. Те заемат един долар на банката. Нека я нарисувам тук. Тази банка може да има ливъридж от само 10:1, така че трябва да запази в резерв 10 цента от този долар. Но тогава тя дава назаем 0,90 долара на друга банка, нали така? Тази друга банка трябва да запази 10 процента от тази сума, така че дава назаем 0,81 долара на някой друг. Той може да даде назаем 0,81 долара по 0,9, или седемдесет и нещо цента на някой друг. Схващаш идеята, че в една нормално функционираща банкова система всеки инжектиран долар се умножава и създава много средства. Това се има предвид, когато се говори за печатницата. Но в момента федералните дават назаем 1 долар на банка А, но тя е толкова уплашена, че не кредитира никого и само съхранява този долар. Защото точно сега основният им приоритет не е да получат малка допълнителна лихва върху парите, с които разполагат, а да оцелеят. Така този долар попада в черна дупка. Затова федералните са толкова обезпокоени. Вливат заеми в системата, но тези средства продължават да изчезват. Всъщност при забавянето на икономиката обменът на парите също намалява. Основният проблем при кредитна криза и рецесия е, че наличните средства се свиват. Стоките и услугите вероятно също се свиват, но паричните средства се свиват още повече. Така че основният ти проблем е дефлацията. Това е основният проблем при Голямата депресия, както и при японската криза. Бен Бернанке е написал трудове за това как винаги можеш да излекуваш дефлацията, като печаташ пари и ги спускаш с хеликоптер. До известна степен те се опитват да направят точно това. Федералните са склонни да поемат доста сериозни кредитни рискове, като заемат пари на банки в системата. Проблемът е, че ако този ефект на умножаване изчезва по-бързо от скоростта, с която спускаш пари с хеликоптер, пак ще имаш дефлация, нали така? Преди това си позволявал ливъридж не само от 10 към 1, но дори от 30 или 40 към 1, така че всеки долар, вкаран в системата, става 40 долара, дадени на някой друг, който също може да използва ливъридж. Така имахме огромна експлозия от средства. През последните 5-10 години имахме огромна експлозия от парични средства. И честно казано, единствената причина да не се отчете измерима инфлация е, че от другата страна на уравнението се появи голям капацитет от ново производство в Китай и Индия. Така произведените стоки станаха много по-евтини. Но като изключим произведените стоки, например при имотите, наблюдавахме огромна инфлация на активите. Колежите и здравеопазването, които разчитат на труда на американците, поскъпнаха изключително много, заради това огромно вливане на средства. Има различни начини за измерване на средствата, но най-широкоизползваният индикатор се нарича M3. Знам, че излизам от темата, но ще направя видеа и за това. Най-широкоизползваният индикатор M3 (който правителството спря официално да публикува) експлодира, заради големия ливъридж в системата. В момента се случва точно обратното. Ливъриджът изчезва от системата. Никой не дава заеми. Всеки минава от ливъридж 1 към 30, на ливъридж 1 към 10. Така средствата на практика изчезват от системата. Обменът се забавя. Стоките и услугите се свиват, но паричната маса се свива още повече, независимо от действията на федералните. И честно казано, лично според мен, това ново спасяване от 700 милиарда долара е хеликоптерът, за който Бен Бернанке винаги говореше. И винаги когато спускаш пари с хеликоптер, въпросът е къде точно ги спускаш? Те смятат, че трябва да го направят в компрометираната банкова система. Тезата на това и предишното видео е, че може би трябва да ги спуснеш в нова банкова система или направо в джобовете на хората и да видиш какво ще се случи. Да оставиш новите банки да се формират, където могат. Това е всичко за това видео. Малко несвързано, но информативно, надявам се. Ще се видим в следващото видео.