If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Курс: Финанси и капиталови пазари > Раздел 10

Урок 4: Спасителна програма на Полсън

Спасителна програма 9: План на Полсън

Какво иска да прави Полсън и защо на мен не ми харесва. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В последното видео видяхме, че проблемът не е само във фалита на една банка. Когато една банка се проваля, някои от нейните заеми трябва да се изплатят. В този случай банка А имаше някои заеми от банка Б, които трябва да се изплатят. Не можа да ликвидира активите си и след това не можа да продаде тези ОДЗ за достатъчно пари, за да плати този заем, така че банка А трябваше да банкрутира. След това видяхме, че това повлече цяла поредица от събития. Този заем, който банка Б даде на банка А, и който всъщност предизвика събитията, той трябваше да бъде отписан, защото тогава банка А ще банкрутира и не знаеш колко ще вземеш обратно от този заем. И тогава всеки, който е давал заеми на банка А, може би банка Д е давала заеми на банка А – може би този актив тук също е заем към банка А – всички със заеми към банка А изведнъж започват да се страхуват да не се наложи да си отпишат активите си. И сега към проблема с ОДЗ, за които всички говорим, тези подозрителни активи, които никой не иска да оцени правилно, към тях се добавя проблемът с тези заеми към другата банка, които изведнъж те стават проблемни активи, които вероятно не струват толкова, колкото си мислеха. Да обобщим. Първо фалира банка А, и вероятно сега всички започват да гледат към банка С. И това обикновено се отразява на цената на акциите. Хората започват къси продажби, цените на акциите се понижават. И след това банка С е в ситуация, в която има заем към банка Ф и идва времето да се изплати. И тъй като цената на акциите намалява, никой не иска да ѝ даде заем, казват: "О, ти си като банка А, няма да ти дам пари." Никой не рискува да им даде капитал, дори суверенен фонд, защото кой би купил акции дори за 1 долар, които ще станат нула, тъй като пасивите са по-големи от капитала. Така никой не иска да ги спаси. И така сега имаш тази верижна реакция, тази каскада от негативни събития. Всички банки се страхуват да отпуснат пари на друга банка. И вероятно си срещал/а статии, че държавата инжектира ликвидност. Всъщност държавата казваше: "Ще вземем някои от активите, които има банка С. Ще ги вземем като обезпечение и ще ти отпуснем пари. И въпреки че това е ужасно обезпечение, държавата се изнерви много и започна да дава пари на всеки, на когото беше позволено да заема пари от държавата. Може би помниш, че държавата разшири това – обикновено е само за търговски банки, но в началото на кредитната криза, след колапса на Bear Stearns, държавата позволи на инвестиционни банки и други да заемат директно от Федералния резерв. Когато Федералният резерв дава заем на някого, той запазва част от парите, и отдава останалите на някой друг и така парите влизат в системата и позволяват предлагането на свежи пари да се увеличи. Но това, което се случва сега, когато банката получи заем от държавата или от когото и да е, тя използва тези активи като обезпечение, но след това задържа взетите назаем пари, защото не знае реално колко са активите ѝ. Не знам кои други от активите ѝ ще се провалят. Когато дойде време за изплащане на заемите, които дължи, по-добре да има някакъв кеш, иначе просто ще е следващата банка А. Така че банките, които заемат пари от държавата или заемат от друго място, но не отдават тези пари, просто ще попаднат в черна дупка. Така всеки си задържа парите здраво. Защо това е проблем? Очевидно фалитът на една банка може да доведе до фалити на много банки. Особено ако никой не иска да им заеме още пари. Може да си помислиш, че ако проблемът е само фалитът на тези банки, то може би това е нещо хубаво, защото няма да ги има всички тези хора, които не правят нищо. Всъщност нямам предвид това, има полза от финансовият сектор, но в известен смисъл това, което се случи през последните пет години, е защото те не създаваха стойност, а увеличаваха риска в системата, но да оставим това засега. Може би в най-лошия случай тези банки ще банкрутират. Те се преструктурират, но се завръщат отново. Единственото негативно от това е, че настоящите акционери губят всичките си пари, но това е нормално, без риск няма печалба. Тук имаше риск, че акциите ти отиват към нула. Но след това банките ще се върнат с нов капитал и след пет години и с нови себственици. Може да кажеш, че това е окей. Проблемът е, че имаме тези каскадни фалити. Но не всички техни заеми са към други банки. Някои от тези заеми са за реалната икономика, това, което всеки нарича Main Street сега. Някои от тези заеми могат да са за компания, която произвежда трактори, или може би селскостопански производител, който се нуждае от заем, за да купи семена за следващата година. Тези заеми всъщност са насочени към реалната икономика и ако всяка банка просто си държи парите, то те няма да стигнат до реалната икономика. Тези производители няма да могат да инвестират, да купуват семена или да построят фабрика за някой много успешен продукт, и всички ще страдат от липса на реални пари. Това ще доведе голяма рецесия, защото въпреки че има добри приложения на капитала, ако се даде заем, който може да се използва за създаване на стойност като засяване на семена или построяване на фабрика. Тези заеми не са на разположение. Тези фабрики няма да се построят. Тези семена няма да се посеят. Фермерите ще уволнят хора. Фабриките ще уволнят хора и се досещаш, че може да влезем в един такъв цикъл на икономически упадък. Ето защо са притеснени Полсън и Федералният резерв. са притеснени. Въпреки че някои хора ще възразят, че са по-притеснени за банките, отколкото за реалната икономика и просто използват реалната икономика като оправдание. Какво искат да направят те? Ако същината на проблема са тези обезпечени данъчни задължения за 2 милиарда, независимо какви точно са те, ако можеше да се определи тяхната стойност, ако можеше тези 2 милиарда долара в счетоводните баланси да се превърнат в 2 милиарда долара кеш, тези ОДЗ няма да са проблем, защото когато тези заеми трябва да се върнат, ако е вярно, че стойността им е 2 милиарда долара, то всички тези банки имат позитивна нетна стойност. Всички те имат положителен капитал и следователно цялата тази верижна реакция няма да се случи. Когато за пръв път публикуваха спасителния план и казаха, че се създава този 700 милиарден фонд, за да изкупят някои от тези токсични активи, в началото казаха, че ще ги купят на намалена цена и ще ги задържат до матуритет, при което може и да имат някаква печалба. Казах, че това звучи добре, но как решава проблема? Ако изкупиш тези ОДЗ от банката, е глупаво да платиш 2 милиарда долара за тях, ако пазарът дава не 2 милиарда, а само 100 милиона. Защо да плащаш 2 милиарда? Тези 2 милиарда долара са базирани на предположения от 2006, че цените на къщите няма да се понижат и когато всеки изплащаше ипотеката си и всичко беше розово. Вероятно тези предположения са докарали тази цена 2 милиарда. Така платиш 2 милиарда долара за този актив, със сигурност спасяваш банка С, но купуваш нещо, което струва много по-малко и дори да го държиш до матуритет няма никога да получиш сегашната цена от 2 милиарда долара. Когато първо прочетох предложението за спасителна схема, си казах, че ще платят това по намалена цена, но това не решава проблема, защото ако тези струват само 0,10 долара, ако платят 10% от 2 милиарда. Ако държавата се намеси и плати 200 милиона долара за това и дори не е ясно дали струва 200 милиона долара, може би пазарът иска да плати само 100 милиона долара, но нека кажем, че държавата се намесва и плаща 200 милиона долара за това. Тогава трябва да заведат този актив за 200 милиона долара, което означава да отпишат 1,8 милиарда. Нещо, което е струвало 2 милиарда долара, сега струва 200 милиона долара. Ако отпишеш 1,8 милиарда долара, имаш минус 800 милиона долара капитал или 0,8 милиарда долара капитал. И тогава пак щеше да банкрутираш. Всъщност щеше само да подсили проблема. Ако държавата се намеси и купи – сега го наричат цени на пожар, но е всъщност вероятно е точната цена. Дори да купят малко над това, но все още на намаление, ще принуди банката да зачеркне този актив. След това може да се получи отрицателен капитал, което пак ще доведе до тази поредица от събития. Какво всъщност каза държавата? Те всъщност казаха, че не искат да купуват на разпродажба на пожар. Мисля, че точните думи на Бернанке бяха, че няма да купуват на пожар, ще задържат на цени на матуритет. За мен това, което държавата казва, е, че ще плати достатъчно пари за тези активи, така че банката все още да има позитивен капитал. И така тези банки могат все още да изплатят всеки пасив, на който му идва срока за плащане. Може да кажеш "Хей, Сал, това не е лоша идея!" Но аз казвам, че това е ужасна идея, защото ако тези активи струват наистина 100 милиона долара, а плащаш 2 милиарда долара за тях, то реално правителството им подарява 1,9 милиарда долара. Нека кажем, че капиталът наистина е на стойност минус 0,8 милиарда. Нека струват нула, за наше улеснение. Нека кажем, че тези са всъщност нула и правителството плаща 2 милиарда долара за това. Правителството основно пише чек за 2 милиарда долара на собствениците на капитал на тази компания. Истинският капитал струва минус 1 милиард долара, но правителството ще им даде 2 милиарда, за да могат да вземат своите милиарди обратно, и също ще е полезно за собствениците на облигации, защото, ако капиталът е нула, не само тези хора са отписани, а само тези кредитори ще могат да си възвърнат част от тези 3 милиарда долара, така че тези пасиви ще бъдат намалени. Тези хора, които са им дали 4 милиарда, ще получат само 3 милиарда обратно. Ако правителството плати 2 милиарда долара за това, то ще даде 1 милиард долара на акционерите и 1 милиард долара на притежателите на облигации, т.е. на хората, които са дали пари назаем на тази компания. Това са най-неподходящите хора, на които да дадеш пари, защото те са хората, които отпускат неправомерни кредити. Това са хора, които са поели риска, получили са цялата печалба през последните пет години и сега, когато късметът е срещу тях, правителството раздава помощи на частния сектор. Така че според мен това е най-лошата идея. Правителството казва: "Знаем, че това е лошо и това са хора, които не искаме да възнаградим, но като правим това, спасяваме реалната икономика, защото правейки това, предотвратяваме тази каскада от събития. И да се надяваме, че тези банки ще дадат кредити на фермера и на човека, който иска да построи фабрика. В следващото видео искам да ти покажа защо това може би няма да се случи. Ако направят това, колкото и да съм против него, ако това работеше, вероятно щеше да си струва. Но, първо, смятам, че едва ли ще проработи, и, второ, има по-добри начини да се направи, по-справедливи начини да се направи. И ще ти ги покажа в следващото видео!