CNN: Разбиране на кризата

Рик: Сюзан Лискович, благодаря за репортажа. Очевидно ще говорим отново до края на предаването. Много се вълнувам да представя следващия участник в шоуто. Той е напълно различен от повечето хора, с които разговаряме. Стана известен в Ютюб, където обяснява неща, които, честно казано, много от нас не разбираме, така че да започнем с основите. Сал Кан от Кан Академия, много благодаря за това, че сте с нас. Основен въпрос: Обяснете на зрителите ни, на милионите хора, които ни гледат, какво всъщност е счупено и какво трябва да поправим? Сал: Да, в момента се случват толкова неща, фондовият пазар се срива всеки ден, хората губят имуществото си, банките спират да дават кредити и фалират, така че е трудно да се проследи проблемът. Дали нещо е резултат от проблема, или е самият проблем? Мисля, че трябва малко да се върнем назад – начертал съм диаграма. Рик: Да я покажем. Сал: С тази диаграма тук искам всички да си зададем фундаменталния въпрос – какво прави финансовата система? Печелят много пари. Надяваме се, че допринасят за икономиката ни. Тази диаграма на практика обяснява какво прави финансовата система. В една капиталистическа икономика имаш много хора с капитал. Той може да е земя, може да е злато, може да са животни, може да са пари. Това, което трябва да се направи, за да расте икономиката, е да инвестираш този капитал в проекти. Строй фабрики, ори и сей, наемай хора. Това, което се надяваме, че прави финансовата система, банките и пазарите, е да взима този капитал и да го разпределя за проекти, които наемат хора на работа и увеличават нашия БВП. Проблемът в момента е, че вместо финансовата система да влага допълнителен капитал в реалната икономика, в по-голямата си част е заета да се самосъхрани. Те са в режим на оцеляване и понеже са в този режим, го няма този поток от капитал от инвеститорите във финансовата система към проектите. Всичко се връща обратно във финансовата система, защото на практика тя е в режим на оцеляване. Рик: Виждам, че финансовата система е в средата. Защо този елемент е счупен? Обяснете ни го. Сал: Разбира се. Сега ще опитам да дам магистърска степен по икономика на всички за 5 минути. Това, което съм разчертал тук, са счетоводните отчети на някои банки. Терминът може да звучи сложен, но счетоводният отчет е нещо, с което повечето хора са запознати, когато става дума за недвижимо имущество. Рик: Мм-хмм. Сал: Ако съставя счетоводния отчет за нечие жилище, той ще изглежда по подобен начин. Активът ще е къщата ти, нейната стойност, ще го нарека А от актив, а задължението ти ще бъде ипотечният кредит. Кредитът е задължението. Рик: Мм-хмм. Ако къщата ти струва 1 милион долара, а за заема си дължиш, да речем, 800 000 … Рик: Мм-хмм. Сал: Това, което ти остава, е капиталът ти. Рик: Ясно. Сал: Това е счетоводен отчет, с който смятам, че повечето хора са запознати. При корпорациите идеята е абсолютно същата. Важно е да се разбере какво се има предвид, когато акциите на дадена компания на фондовата борса отидат на нулата. Когато си купуваш акции от компания, на практика не си купуваш дял от всичките ѝ активи. Купуваш дял от капитала ѝ. Погледнете двете банки, нарисувани тук. Ще говорим малко повече за това, което е счупено, но всяка банка има активи и задължения. Ако съберете активите и извадите задълженията, остава капиталът. Когато си купуваш акция от банка или компания, на практика взимаш дял от нея. Това, което е счупено тук посредством ипотечния балон е, че много от банките, за да осигурят цялата тази секюритизация (мога да навляза в повече детайли какво представлява тя), са акумулирали тези активи в счетоводните си отчети. Това беше централният фокус на целия спасителен план. Имаше много дискусии за токсичните облигации, обезпечени с дългове и тяхната стойност но аз искам да ви покажа как те влияят на счетоводния отчет на една банка и защо е важно да се определи стойността им. Тук виждате, че по височината на лявата страна са активите, а по височината на дясната страна са задълженията. Остатъкът е капиталът. Ако тези токсични облигации не струват нищо, ако изчезнат, тогава изведнъж активите ти ще бъдат на по-малка стойност от задълженията. Ако къщата ти струва по-малко от ипотеката, тогава нямаш капитал. В тази ситуация акциите ти няма да струват нищо. Няма причина някой да ти заеме пари, защото това би означавало да пилее пари. Рик: Т.е. ситуацията, в която банките се намират, е същата като тази на собствениците на имоти в резултат на всичко това. Сал: Да, когато активите ти струват по-малко от задълженията, какво да направиш? Опитваш се да намериш някого да купи активите ти за повече от стойността им или просто обявяваш фалит. Рик: Задръжте тук, ще се върнем отново след малко и ще продължим разговора си. Днес ще ви предоставим и нещо, което е ексклузивно за този час на СиЕнЕн – историята на Кървбол. Кой е Кървбол? Той може би е единственият човек, когото администрацията на Буш използва като източник за започването на войната с Ирак или поне толкова, колкото всеки друг. Беше ли прав? Не. Кой е той? Никой не знаеше досега. Ексклузивно интервю с Кървбол. Останете с нас, веднага се връщаме. (динамична музика) twitter.com/ricksanchezcnn Толкова много от вас (23 000 според последната проверка) гледат това предаване и говорят с нас, както и в МайСпейс и Фейсбук. Всъщност в момента в МайСпейс има жена, която гледа шоуто ни и просто искаше да знаем това: Тя казва: "Синът ми е на 17 години и се вълнува за колежа, а аз се тревожа, че няма да можем да получим заем, за да го изпратим. Работните часове на съпруга ми са намалени. Това със сигурност засяга цяла Америка." Затова правим това за вас или поне се опитваме. Сега да се върнем и да включим Сал, ако можем. Сал Кан. Преди малко той ни обясни какъв всъщност е проблемът. Какво точно е счупено. Да направим следващата стъпка и да разберем това, което всеки се пита. Не разбирам този спасителен план, който правителството прилага. Какъв е той? Какво всъщност прави правителството? Обяснете ни го като на 5-годишни, за да го разберем. Сал: Основният проблем, ако погледнем голямата картина, беше, че никой не даваше заеми. Правителството каза, че искат да се опитат да възобновят кредитирането. Техният спасителен план беше да купят тези токсични облигации. Да кажем, че имаме една добра банка, която не е участвала в този процес на придобиване на тези облигации. Не е сигурно, че тя трябва да фалира – те може да не струват нищо, но може и да си струват парите. Има голяма несигурност за тяхната реална стойност. Правителството, или поне това, което казаха, че ще направят, ако решат да се включат, ще направи обратни търгове и ще изкупи тези активи, което изведнъж ще върне доверието в тези банки. Няма да има несигурност за това дали можеш да им заемаш пари и вероятно това ще даде свобода на кредитирането и системата като цяло. Рик: Ще сработи ли? Сал: Вероятно не. Помислете какво ще се случи от психологична гледна точка. Да кажем, че правителството изкупи всички тези токсични облигации, обезщетени със заеми и преведе на Банка А паричната стойност, на която банката ги оценява. Въпросът е дали това, че си ги превърнал отново в пари, ще накара Банка А изведнъж да започне да дава кредити? В счетоводния ѝ отчет има няколко други неща, освен тези токсични облигации, за които си струва да се помисли, защото, честно казано, много от тях също започват да стават малко токсични. Никой не говори за тях в момента, защото ако имаш умрял скункс в къщата си, няма да забележиш, че млякото се е развалило. Имаш много активи в счетоводния си отчет тук, които ще забележиш, ако си изряден банков мениджър. Ще си кажеш: "По-добре да запазя парите, защото ако се окажат токсични, заради влошаването на икономиката или някаква друга причина, е добре да съм ги запазил, за да не фалирам. Всеки е в режим на оцеляване, дори стабилните банки. Ако по някакъв начин им дадеш капитал … А новата версия на плана на Паулсън на практика е това – те ще инжектират капитал, като купуват акции. Ако купуваш акции, на практика ще направиш това парче по-голямо, като вложиш парични средства тук, но не съм напълно сигурен, че тази добра банка наистина ще започне да дава заеми. Всеки е в режим на оцеляване. Не е времето за нови заеми и нови рискове. Рик: Изглежда, че правителството се включи и решиха: "Знаете ли какво? Ще се включим и ще помогнем на тези и когато всички осъзнаят, че правителството им помага, те също ще се заинтересуват да им помогнат. Повече хора ще им дадат парите си." Това не сработи. Хората и инвеститорите не направиха това. Когато се върнем, искам да чуя Вашата идея за това какво правителството вероятно можеше да направи или какво все още може да направи, за да ни спаси. Уникално е, различно е. С Вас по-рано говорихме за това, но искам да го споделите със зрителите ни. Както и Кървбол – историята, за която ви разказвахме. Това ще е ексклузивно за CNN предаване относно една определена личност, с която никой досега не е разговарял. Той говори само немски и арабски. Ще чуете този разговор тук след 10 минути. Останете с нас, връщаме се веднага. (оживена музика) Добре, вече разбрахме какво всъщност е счупено. Получихме представа за това, което правителството опита, за да го поправи, но не изглежда, че това работи, защото няма достатъчно инвеститори и обикновени хора, които да ги последват. Да включим Сал Кан от Кан Академия отново и да поговорим за това, което може да се направи. Или първоначалният план можеше да сработи по-добре или има нещо, което все още можем да направим и това е … Сал: Голямата картина, накратко, е, че никой не дава заеми във финансовата система, нали? Рик: Да. Сал: И при всеки спасителен план досега правителството просто инжектира пари или в заеми, или като купува активи на вероятно завишена стойност, или като купува акции. Логиката тук е, че ще рестартира кредитирането, но най-вероятно новите пари, които вкарваш в системата, до голяма степен просто ще отидат за режима на оцеляване или за поправянето на грешки, които вече са направени. Една идея, която всъщност дойде от един мой приятел – Тод Плътски, и прозвуча налудничаво, когато я сподели за пръв път, но всъщност звучи доста добре: Помнете, че не се оптиваме да спасим финансовата система. Опитваме се да спасим потока от капитал до проектите. Така че защо да не вземем тези 700 милиарда и да капитализираме една напълно нова финансова система? Това, което Тод посочи, е, че 700 милиарда е астрономическа сума. Това е повече от осчетоводената стойност на капитала – тази част тук в счетоводния отчет. Повече от ДжиПи Моргън, Моргън Стейнли, Голдман Сахс, Уошингтън Мютуъл, Уаховия и Банката на Америка взети заедно. Правителството може на момента да създаде по-големи банки от тези, но не мисля, че трябва да концентрират всичко в пет-шест банки. Трябва да … Рик: С други думи, казвате, защо да влагаме пари в нещо, което е напълно объркано? Ако са полумъртви, да умрат. Да създадем напълно нова система. Няма ли и това да е проблем? Няма ли тогава тези банки да се притежават от правителството? Това ли искаме? Сал: Не, това е решение. Първо, за да бъде ясно, текущото решение на Паулсън включва собственост на правителството. Според този план правителството ще капитализира банките (вероятно 20 или 30 в страната) с тези 700 милиарда. Всяка от тези банки може да има 300 милиона акции и те могат да раздадат по една акция на всеки американец. Рик: Нови банки. Напълно нови банки, интересно. Сал Кан, много благодаря. Ще ви държим на линия. Очевидно, ще говорим за това още през този час. Опитваме се да обясним което се случва на пазара в момента. Да видим това, увеличете го максимално. Дау е 71 – много по-добре е от преди един час. Може би помогна по някакъв начин, Сал, да се надяваме. Добре, ще се върнем към това след малко, но очевидно една от ключовите истории, които пазим за вас днес е тази за Кървбол – човекът, който изглежда е бил източникът, повлиял за нахлуването в Ирак. Както очаквахме, Сал Кан е много популярен. Прави нещата по различен начин, нали? И много от вас имат коментари и въпроси към него, като този например: Да погледнем стената на Туитър, ако можем. Този идва от sanchfan. Той гледа шоуто редовно, всеки ден. Казва: "Не спирайте да говорите с Кан! Вижте, пазарът се качва!" Очевидно е така, дори не бях забелязал. Бях твърде въвлечен в разговора. Да го направим набързо, само за момент. Уолф Блитцър, благодаря много. Сал Кан е с нас. Сал, кажи ни, ако можеш – (да се върнем на основното: как ни засяга това, което виждаме в новините всеки ден – свиването на кредитите и ситуацията с пазара? Сал: Разбира се. Ако не отпушим кредитната система, знаем, че всеки ще се освободи от кредитите си и ще имаме намаляване на задлъжнялостта. Сал: Т.е. всеки да върне заемите си. Намаляването на задлъжнялостта е критичен момент, защото по тази тема има голяма дезинформация. Това всъщност свива притока на пари. Много хора се страхуват от инфлация и дефицитите, които водят до нея, но при намаляването на задлъжнялостта, която се случи в Япония през 30-те, паричният поток се сви. Тя е печатницата ни за пари в система с частичен резерв. Това води до дефлация. Мисля, че много хора се притесняват дали ще видим инфлация или дефлация, но ако не разрешим проблема, ще видим това, което се случи в Япония и това е дефлация. Рик: Дефлация, какво означава това? Конкретно, за мен и теб. Сал: Стоките поевтиняват, обратното на инфлацията. За съжаление вероятно заплатите ще паднат, но положителното е, че много активи, например за тези, които си купуват къща, ще поевтинеят. Рик: Ясно. Сал: Това вероятно няма да е добре в краткосрочен план. Рик: Да, не и при текущата ситуация. Благодаря много. Сал Кан, бяхте страхотен гост. Какъв оригинален начин да обясните нещата. Ще се върнем с финалния звънец, който е някъде по-средата на …