Безработица

Досега съм направил няколко видеа за инфлация и дефлация и за начините, по които те се влияят от използването на капацитета. Традиционното значение на използването на капацитета, което е и първата мисъл, която възниква в ума ми, когато го чуя, е в смисъл на индустриален капацитет. Представям си фабрики. Под ниски нива на използване, си представям бездействащи фабрики, а под високи нива на използване – фабрики, в които се работи на три смени с трескава дейност. Но икономиката тук в САЩ се базира на услуги. Както в много други западни общества, по-голяма част от реалния ни капацитет на производство (БВП) се базира на услуги, защото това е характерно за икономиката ни. Ако се замислиш, използването на индустриалния капацитет има значение, но то е далеч по-голямо за икономика, базирана на производство. В икономика, базирана на услуги, най-добрата мярка за използването на капацитета е безработицата. По-скоро безработицата е най-добрата мярка за недостатъчното използване на капацитета. Имайки това предвид, мисля че е изключително важно да разполагаш със задълбочено разбиране за това как безработицата се измерва, как се отчита от правителството и какво реално означават стойностите, които чуваш по СиЕнЕн, за ситуацията с безработицата. Всички графики в това видео съм взел от Майк Шедлок, който е автор на блога Глобален икономически анализ. Разговарях с него в петък и той повдигна някои наистина интересни въпроси. Това искам да разгледам сега, като ще направя общ преглед на безработицата, както и някои забележки за това, което се случва в момента. Но те насърчавам да прочетеш блога му. Той се представя като Миш и според него най-добрият начин да го намериш е като потърсиш Миш (Mish) в Гугъл. Той разглежда икономическите данни и навлиза няколко нива по-дълбоко от всеки друг, особено в сравнение с тези по телевизията. Трябва да го направиш, за да отсееш това, което има значение. Искам да му отдам заслуженото, защото много от нещата, на които ми обърна внимание, са съществени за тезата, която излагам относно използването на капацитета, инфлацията и дефлацията. Тук имам моментна снимка от Бюрото по трудова статистика. Можеш да го посетиш, ако го потърсиш в интернет. Повечето хора не осъзнават, че както имаш различни метрики за паричните потоци, така имаш и различни метрики за безработицата. Стойността, която се обявява (поне от 1994-а насам), е U-3, откъдето ще започнем. Това е официалното ниво на безработица. Знам, че текстът не се чете лесно, софтуерът ми за снимане на екрана не работи добре с този шрифт. U-3 е общата безработица като процент от цивилната работна ръка, така че е важно да разбереш какво те разбират под безработица и работна ръка. Считат те за безработен, ако нямаш работа, но си търсил такава през последните четири седмици. Това е наистина важна точка. Много е важно да я имаш предвид, когато слушаш всичко останало в това видео. Вероятно има случай в живота ни, когато сме се считали за безработни или пък сме считали някой друг за такъв, докато той просто е бил унил и си е взел почивка, вместо да си търси работа. Важно е да се разбере, че той не се отчита като част от цивилната работна ръка в стойностите, които правителството представя. Да кажем, че решиш да спреш да си търсиш работа за пет седмици, защото искаш да си починеш и да си пренапишеш автобиографията. Търсиш работа пасивно. В този случай правителството не те счита за част от работната сила и не те включва в тази стойност. Има по-широки метрики, които включват това. Мисля, че това е важно, защото ще изследваме разликите между различните стойности. U-4 е обща безработица. Това е тази стойност тук горе плюс демотивираните работници, т.е. процент от цивилната работна ръка, който включва отказалите се да търсят работа. Ще ги включат в числителя и в знаменателя. Ще го оцветя в различен цвят. Това е стандартната. Имаш безработни върху работещи плюс безработни, като безработен е някой, който няма работа, но е търсил такава през последните четири седмици. Ще направя U-4 в различен цвят. Тя представлява безработни плюс демотивирани върху работещи плюс безработни плюс демотивирани. Според тяхната дефиниция демотивирани работници са тези, които не са търсили активно работа повече от четири седмици. Считат те за демотивиран, ако изтъкнеш някаква причина: "Просто не търся, защото съм демотивиран. Не мисля, че се предлага работа, с която да искам да се занимавам и затова не съм търсил." Тогава ще те добавят в тази кошница. U-5 е аналогична, но включва и маргиналните работници. Разликата между демотивиран и маргинален работник е това, че демотивираният дава икономическа причина. Те твърдят, че не са търсили работа през последните пет семици, защото считат задачата за невъзможна. "Искам да работя, но просто вече е невъзможно да си намериш работа като счетоводител или инженер." Докато маргиналният работник също не е търсил работа през последните пет седмици, но не изтъква като причина икономическата ситуация. Може да е депресиран като цяло или нещо друго. Има много различни възможни причини. Важното в случая е, че когато са били анкетирани от Бюрото по статистика на труда, те не са посочили като причина единствено икономическата ситуация. Това ги поставя в групата на маргиналните работници в U-5. U-6 е много интересна метрика, защото включва всички изброени по-горе, но ги размества. В U-5 маргиналните работници са добавени в знаменателя и числителя тук. При U-6 имаш общ брой безработни плюс всички маргинални работници плюс назначените на непълен работен ден по икономически причини като процент от цивилната работна ръка плюс всички маргинални работници. Важното тук е добавянето на назначените на непълен работен ден по икономически причини. Това е ключово, защото знаменателят не се промени, така че броят на безработните ще се увеличи. Взема се предвид тази част от населението, която не работи 40 часа на седмица или толкова, колкото биха искали, и вероятно дори не работят в сферата, в която биха искали. Вместо да работят като инженери, работят по 20 часа на седмица в местната библиотека или Старбъкс. Тези хора ще бъдат включени в U-6. Причината да искам наистина да го подчертая е (и както Миш ме насочи), че стойността на U6 се увеличава доста по-бързо от тази на U3. Ще разгледаме защо се случва това и какви изводи можем да си направим. Тези стойности са взети направо от Бюрото по статистика на труда. Знам, че е трудно да се разчете този екран тук, но ако погледнеш март 2008, U-3 е била 5,2 процента, а U-6 – 9,3 процента. Разликата между двете е приблизително 4,1 процента. Но ако преминеш към последния месец, стандартната стойност на безработицата е 8,5 процента, но разликата с U-6, която включва демотивираните, маргиналните и работещите на непълен ден по икономически причини, разликата сега е 7,1 процента, така че тя се увеличи. Броят на тези, които искат да работят, но са спрели, защото са се демотивирали или просто са стиснали зъби и са започнали работа, която иначе не биха приели за по-малко часове, отколкото биха искали, действително расте. Причината да искаме да се фокусираме върху това е, че макар официалното ниво на безработица да се покачва с много бързи темпове (ще покажа графика тук и това всъщност е работа на Миш), разликата между U-6 и U-3 се увеличава с нарастваща скорост от февруари насам. Това се вижда на тази графика тук. Той е получил това от своя приятел Крис Пуплава от Финансова логика, така че искам да му отдам заслуженото. Но тук виждаш, че U-6, широката метрика за безрабодица, която разгледахме тук, се покачва с още по-бързи темпове от стандартната. Тази зелена линия тук показва разликата между двете. Интересното тук е, че се измерва процента от работната ръка на демотивираните и депресираните. Те са депресирани или демотивирани и не си търсят работа, а си казват: "Не мога да си намеря работа като счетоводител за 40 часа на седмица. Сега трябва да работя на непълен работен ден в местния супермаркет или каквото е необходимо, за да сложа някаква храна на масата за семейството си." По принцип показва някакво ниво на отчаяние. И погледни тук, това е наистина интересно и също е от Крис Пуплава. Ако направиш сравнение с историческите данни, много хора говорят за двойната рецесия в началото на 80-е и макар публикуваното ниво на безработица… Нека избера правилния цвят. Публикуваното ниво на безработица тук е синята линия, която все още е доста ниска. Тук сме достигнали пик, не знам точно с каква стойност, но изглежда да е около 15 процента. И макар в момента да сме на по-ниската стойност от 8,2 процента, ако погледнеш U-6, която е най-широката метрика, тя се е изстреляла нагоре. За съжаление нямаме данни за U-6 преди 1994-а. Те промениха начина, по който се правиха много от измерванията. Официално публикуваната стойност се наричаше U-5, а не U-3, макар до голяма степен да става дума за същата метрика. Но U-6 не съществуваше преди 1994-а, така че, за съжаление, нямаме тази метрика за този период. Но един добър псевдо-индикатор за U-6, за който имаме повече исторически данни, е броят на безработните за повече от 15 седмици. Това са тези, които активно са търсили работа над 15 седмици, но не са намерили такава. И ако погледнеш графиката на U-6, когато тя е била измервана, виждаш, че тя следва тази метрика доста последователно. Ако допуснем, че U-6 винаги следва тази линия или я превишава, както е показано на графиката тук, тогава U-6 в началото на 80-те вероятно е била там, където тази линия се намира в този момент. Може да е била и малко по-високо. Но графиката всъщност ни показва, че според най-широката метрика безработицата вече е толкова сериозна, колкото вероятно е била в началото на 80-те години. Просто нямаме данни за този период. А дори работниците на непълен работен ден, които, тъй като са назначени на работа, попадат в официалната метрика за безработица, подобряват малко тази стойност. Тук имаш по-малко хора. Или си назначен на работа или си безработен. Ако си безработен, тази стойност ще се увеличи. Тук имаш доста хора, които са по средата, но се броят за работещи. Така публикуваното официално ниво на безработицата всъщност е малко по-ниско от икономическата реалност. Смятам, че е важно да се разбере, че имаш това нарастващо ниво на отчаяние в нашата икономика и това ни говори, че ситуацията се влошава и вероятно е точно толкова зле, колкото е била в някои от най-сериозните рецесии в нашата история и продължава да се влошава. Ако се върнем там, откъдето започнахме в това видео, що се отнася до използването на капацитета и влиянието му върху цените, това ни показва, че използването на работната ръка е ниско и се понижава. Показва ни, че цената на труда поевтинява. Вероятно знаеш, че вече има множество новинарски репортажи за безпрецедентно големите отпуски в момента. Има намаляване на заплати. Вече виждаш дефлация на надниците. И когато толкова голяма част от икономиката ни (ще направя отделно видео за потребителската кошница) се базира на услуги, ако наблюдаваш дефлация на надниците, това е още една индикация, че поне в средносрочен план вероятно ще видим допълнителна дефлация на цените като цяло. Ще се видим в следващото видео.