Коефициент на безработица за начинаещи

Постоянно слушаме за нивото на безработица. Очевидно е много важен икономически индикатор. Но в това видео искам да навляза малко по-дълбоко, за да разберем как всъщност се изчислява то. Ще начертая голяма диаграма тук. Да кажем, че този голям кръг представлява цялото население на САЩ. Току-що го проверих в Гугъл. То е приблизително 304 милиона души. Това са абсолютно всички, включително десетгодишният ми син. Очевидно, когато говорим за безработица, той не би трябвало да се взема предвид, поне засега. Така че има подмножество от хора, които Бюрото за статистика на труда счита за достатъчно големи, за да бъдат взети под внимание. Те са на 16 или повече години. Според данните, които видях, към ноември тези хора в САЩ са били около 237 милиона. Но не е задължително за всеки на 16 или повече години да може да бъде назначен на работа или да иска да работи. Може да са в училище или в армията, или пък да са пенсионирани. Така че те вземат подмножеството от хора, които са достатъчно големи, за да работят, и го наричат работна сила. Ще я оцветя в розово. Никога не използвам този цвят. Ще я оцветя в зелено. Това тук в зелено е работната сила. Към ноември, ако стойностите, които току-що видях са верни, тя се състои от 154 милиона души. И има подмножество от работната сила, което Бюрото по статистика на труда счита за безработни. Ще го оцветя в оранжево. Според последните преброявания те са 15 милиона. Това са безработните. Те изчисляват стойността по много елементарен начин (макар, както ще разберем, формулата да показва малко повече нюанси от видимите на пръв поглед): Нивото на безработица (този цвят) е равен на броя безработни (ще ги оцветя в оранжево) равен е на броя безработни, разделени на работната сила. Работната сила се състои от безработните плюс работещите, както можеш да се досетиш. В този пример, за да изчислим нивото на безработица, трябва да сложим 15 милиона безработни в числителя, а в знаменателят е цялата тази работна сила. Това са 15 милиона безработни и колкото е 154 минус 15. Колко прави това? 139 милиона са назначени на работа. Числото тук е 139, а това тук – 15. Ако ги събереш, ще получиш работната сила. 154 милиона души. Това изглежда доста елементарно. Мисля, че ако го сметнеш, ще получиш около 10 процента. Но аз искам да се фокусирам върху дефинициите за безработен и работна сила, защото (поне според мен) се различават от нормалното използване на тези термини. Според Бюрото за статистика на труда безработен е човек, който няма работа, но иска да има. Те преценяват дали искаш работа според това дали си търсил такава през последните четири седмици. Ако съм се опитвал да си намеря работа и съм кандидатствал навсякъде, но съм се уморил от интервюта и съм си взел пет седмици почивка, тогава няма да се считам за безработен. Това е важно да се вземе предвид. Да кажем, че през първата седмица съм част от групата на безработните. Нямам работа, но си търся такава. Намирам се тук и съм част от работната сила. Не работя, но съм безработен, който си търси работа. Но да кажем, че след няколко седмици се уморя и реша да си дам почивка от няколко месеца. Ситуацията е толкова лоша, че дори няма да си търся работа, докато не се подобри. Тогава ще се присъединя към групата, която е извън работната сила. Вместо да съм част от работната сила (тази група на работещите тук), ако не си търся работа за четири седмици и половина, ще попадна в тази кошница на т.нар. маргинални работници. Това са част от хората, които не принадлежат към работната сила. Вече не съм част от работната сила. И просто така ме махаш както от числителя, така и от знаменателя. Това всъщност може да подобри нивото на безработица. Искам да поясня тази идея, защото не е интуитивна. Икономиката може да в толкова лошо състояние, че да ме принуди да напусна трудовия пазар и това всъщност да подобри нивото на безработица. Ще използвам много прости числа, за да стане по-ясно. Да си представим свят, в който цялото население от потенциални работници се състои от трима души. Има трима възрастни на подходяща възраст, за да работят. Да кажем, че подмножеството от това възрастно население, което в момента считаме за част от работната сила, се състои от двама души. Очевидно, това са доста крайни стойности, но смятам, че така най-добре ще разбереш изчисленията. Сега да кажем, че един от двамата в работната сила е безработен. Очевидно, при двама души в работната сила, ако единият е безработният, другият ще работи. И има още един възрастен, който може да е ученик, домакиня или пенсионер, не знаем точно какво. Да кажем, че аз съм този безработен тук и след като съм търсил работа известно време, съм получил толкова много откази и новините, които чувам, са толкова мрачни, че решавам да си отдъхна и да си дам почивка. Просто съм се депресирал от моето положение и съм спрял да си търся работа. Отчаял съм се. Според Бюрото по статистика на труда аз вече не съм част… Това е предишното положение, докато все още се опитвам. Но ако се откажа, ако се демотивирам дотолкова, че да спра да търся работа повече от четири седмици, тогава ще трябва да начертаем тази диаграма по различен начин. Това отново е нашата малка страна с тримата възрастни, но след като се отказах да търся работа, аз вече не съм безработен и не съм част от работната сила, защото не търся работа. Сега цялата работна сила ще се състои само от този работещ човек. Един човек. И няма да има безработица, защото в работната сила няма никой, който да е без работа. Аз вече съм в тази кошница тук. Не съм част от работната сила. Това съм аз. Исках да нарисувам множество, но се получи намръщено човече. Това тук съм аз. Какво точно се случи? Имах ниво на безработица от 50 процента. 1 разделено на 2. 1 разделено на цялата работна сила. Това е безработица от 50 процента, което очевидно е много крайна стойност. В тази ситуация, след като напуснах работната сила поради отчаянието си, аз няма да бъда отчетен. Така че тук имаш нулева безработица. Ако погледнеш тези числа повърхностно… Можеш да се сетиш за редица други сценарии, при които или числителят, или знаменателят се променя – хората се мотивират или демотивират, стават домакини, връщат се в училище, напускат армията, каквото и да е. Просто исках да ти покажа, че се случи нещо много неинтуитивно. Аз излязох от работната сила, поради лошото състояние на икономиката и тъй като направих това, нивото на безработицата на пръв поглед изглежда положително. От 50 процента в този пример отиде на 0 процента. Очевидно в истинския свят няма да наблюдаваш такива крайности, защото имаш повече от трима души – имаш 304 милиона души. Но исках да ти покажа естеството на начина, по който се изчислява тази стойност. Не мисля, че искат да ни заблудят, просто някъде трябва да теглят чертата за това какво означава да си част от работната сила. Това е идеята за търсенето на работа през последните четири седмици. Ти може да считаш доведения си брат, който живее в мазето ти, за безработен, но ако не си е търсил работа през последните четири седмици, Бюрото по статистика на труда ще го определи като демотивиран или маргинален.