If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ценни книжа обезпечени с ипотека I

Първа част на въведението към ценните книжа обезпечени с ипотека. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Това е презентацията ми за ипотечните облигации (ценни книги, обезпечени с ипотечни заеми). Нека да започнем. Това ще е част от нова поредица от презентации, понеже смятам, че това, което се случва сега с кредитните пазари, е доста важно от гледна точка на личните финанси, а също от историческа гледна точка. Искам да направя цял куп видеа. за да могат хората да разберат как всичко пасва заедно и какви последици може да има. Но да почнем с основите. Какво представляват ипотечните облигации? Сигурно си чел/а доста за тях. Да се върнем назад във времето и да видим какво би станало, ако искам да взема заем за къща, например преди 20 години. Ще поопростя някои неща. По-късно може да позадълбочим. Къде отиде писалката? Нека кажем, че ми трябват 100 000 долара. Не, нека кажем 1 милион, понеже е по-близо до цените на къщите днес. Трябва ми заем от 1 милион долара, за да купя къщата. Ще го гарантирам с ипотека върху моята къща. Когато казвам ипотека върху имот, имам предвид, че взимам назаем 1 милион долара от банката и ако не успея да изплатя заема, тогава банката взима имота. Това е значението на понятието. Често ще бъде само ипотека върху къщата, тоест мога просто да им върна ключовете. Те взимат имота и аз нямам други дългове, но кредитният ми рейтинг се влошава. Трябва ми кредит от 1 милион. Традиционният начин, по който мога да получа кредит от 1 милион долара, е да отида и да разговарям с банката. Това е банката. Те имат парите. Тогава те ми дават 1 милион долара, към които ще им изплатя и лихва. Ще си измисля някакво число. Тази лихва естествено се променя и в бъдещи видеа ще разкажа защо лихвата се променя. Но нека кажем, че ще им платя 10% лихва. За да го опростим, приемам, че заемите, за които говоря в това видео, са само лихвени заеми. При традиционния ипотечен кредит плащанията ти всъщност се състоят от част лихва и част главница. Главницата е изплащането на самия заем. Математиката става една идея по-сложна и в този случай ще приемем, че аз плащам само лихвената част и накрая на заема изплащам цялата сума на заема. Нека кажем, че е 10-годишен заем. За всяка година от тези 10 ще плащам лихви на стойност 100 000 долара. 1000 000 долара годишно. Тогава на десетата година ще платя 100 000 долара и също така ще върна тези 1 милион долара. Така. Година 1, 2, 3.... 9, 10. През първата година плащам 100 000. През втората година, също 100 000. Трета година, същата сума. През деветата година плащам 100 000. И на десетата плащам 100 000 и връщам тези 1 милион долара. Тоест плащам 1,1 милиона. Така парите ще се трансферират между мен и банката. Тук нямам предвид традиционен кредит, понеже това е само лихвен заем, но за целта на тази презентация, ще ти покажа как се различава от ипотечните облигации. Важното е да се разбере, че банката запазва кредита. Тези плащания, които правя, отиват директно в банката. Това е бизнесът, който банките исторически упражнявали. Ще нарисувам тук друг човек. Това си ти, с шапка. Да кажем, че имаш много пари и внасяш 1 милион долара в банката. Това са ти спестяванията, наследени от чичо ти. И банката ще ти плаща примерно 5% лихва. После банката ми дава на мен този 1 милион и ми начислява 10% лихва. После банката взима разликата, нали? Плаща ти 5% и взимат 10% от мен. После ще разгледаме това как успяват да го направят, какво ще стане, ако изтеглиш парите, и т.н. Важното е да разбереш, че тези плащания отиват в банката. Кредитите са работили по този начин преди появата на ипотечните облигации. Нека сега да дадем пример с тези ценни книжа. Все още тук съм аз. Все още съществувам. Все още ми трябват 1 милион долара. Да приемем, че отивам до банката. Да кажем, че отивам до банката. Тя е все още там. И както преди, тя ми дава 1 милион. а аз плащам 10% лихва годишно. Доста подобно е на стария ни модел. Но в стария модел банката запазва плащанията за себе си. И тогава този милион, който имаше, сега се ползва да се плати за къщата ми. Но настъпва иновация. Вместо да трябва да набира повече депозити, за да дава заеми, банката казва, защо да не продам тези заеми на трето лице и да го оставя да прави каквото иска? Знам, че звучи объркващо. Как продаваш заеми? Нека кажем, че това тук съм аз. И тук има още 1000 мои версии. По света има много на брой Сал. И всички взимаме заем от банката. Тука са 1000 мои версии. Просто казвам голямо число. Не е необходимо да е 1000. И общо сме взели назаем 1000 пъти 1 милион. Общо сме взели 1 милиард от банката. И всички плащаме 10% лихва. Понеже всеки плаща 10% годишно, всички общо ще платим 10% върху тези 1 милиард. 10% лихва от 1 милиард са 100 милиона. Така 10% са равни на 100 милиона. Сега банката казва: този 1 милиард долара, който имах в трезорите си, макар че в днешно време не се държат физически пари, този милиард сега е в джобовете на хората. Искам още пари. Банката събира всички тези заеми заедно, този 1 милиард, и казва на друга банка: Хей, инвестиционна банка, ето ти тези кредити, защо не ми дадеш 1 милиард? Инвестиционната банка им дава 1 милиард. И вместо аз и другите хиляда души да плащаме парите на банката, ние плащаме сега на това ново лице. Схемата ми стана доста объркваща. Какво се случи? Банката продаде кредитите. Групира ги всички заедно в един пакет и така продаде хиляда кредита на другата банка. Другата банка плати 1 милиард за правото да събере лихвите и главниците на тези кредити. По този начин първата банка получи парите, а втората банка ще събира плащанията. Сигурно се чудиш защо банките правят това? Аз спестих някои детайли, може би банката дължи доста такси за тази дейност, или просто обича да дава заеми на клиенти, няма значение. Но правилният отговор е, че плаща такси, за да прави това. И така, тази банка ще трансферира по-малко стойност на другата банка. Дано разбираш идеята за прехвърляне на кредитите. Втората банка плати някаква сума и сега тя получава плащанията по кредитите. Имам само още две минути за това видео. В следващото видео ще обърна внимание какво може да направи със заема тази банка, за да го превърне в ипотечни облигации. Това е инвестиционна банка, а не търговска банка. Този детайл не е важен за разбирането какво са тези ценни книжа, но това ще почака до следващата презентация. Ще се видим скоро.