If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Застраховка на собственост

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Да кажем, че през 1950-а година, нека го запиша... През 1950-а е имало парцел, който е бил собственост на общината, и са си казали: "Може да спечелим приход от него или да го дадем за застрояване. Има недостиг на къщи в този град. Нека го продадем на някой, който би построил къща там." Тоест градът, първоначалният собственик на този парцел, прехвърля собствеността на парцела да кажем на предприемач, който ще е първият собственик. Прехвърля правото на собственост върху парцела на предприемач. Ето тук записвам – предприемач. Когато общината прехвърля правото на собственост, това се записва чрез съставяне на нотариален акт с общината. Понякога се заверява с града, понякога с окръга. И това ето тук е офиса на окръга. Тоест, това е окръга. Ще предположим, че сме заверили акта с окръга. Добре, това е разбираемо. Да кажем, че предприемачът живее в къщата за някакъв период от време. Или може би всъщност живее в къщата дълго време но и той, и съпругата му, за жалост, умират. И това се случва през 1970-а... Да кажем, че те умират през 1970-а. И в тяхното... А може би дори нямат завещание и затова къщата се наследява от най-близкия роднина. И вероятно най-близкият роднина на предприемача е неговият шурей и затова имотът се прехвърля на него. Нека го запиша – шуреят на предприемача. Сега щуреят на предприемача притежава собствеността и това ще бъде отразено в друг нотариален акт. Да наречем този акт едно, и ще бъде записан в окръжната служба по вписванията. А това е нотариален акт две. И тогава нека превъртим напред годините до 2000-ната. Шуреят и семейството му са живяли в къщата доста време. И така сега годината е 2000-ната и се опитват да продадат къщата, и има купувач, който е заинтересован. Ще го наречем собственик номер три, но преди да купи къщата, логично, купувачът иска да се увери, че собствеността е изрядна, че шуреят наистина притежава правото на собственост, че има реална собственост, не само право на ползване на къщата и че няма никакви запори над нея. Да няма стари неплатени данъци или някой, свършил някаква работа по къщата, да твърди, че не му е било платено, да няма никакви проблеми. Затова собственик номер три наема фирма за проследяване на собствеността, фирмата отива в окръжната служба по вписванията и вижда, че къщата е била продадена от града на предприемача през 1950-а и след това семейството му е умряло през 1970-а и затова къщата е била законно наследена от шурея му. И така се доказва, че собствеността е изрядна. Може да се купи къщата. Собственик три решава да купи тази къща. Плаща толкова, колкото струва, и така правото на собственост се прехвърля на новия собственик, а доказателството за това е нотариален акт номер три. И тогава може да си кажеш, че всичко е наред. Изглежда като нещо разумно да се направи. Човекът няма за какво да се тревожи, но какво ако точно след като собственик номер три плати на шурея, да кажем през 2001-ва, някой се появи и каже, че е изгубеното дете на предприемача и че има правата над къщата, а не шуреят, и затова предявява иск. Предявява иск над къщата. Това ето тук. Тоест някой казва "Това трябваше да съм аз." "Това трябваше да съм аз." И затова този човек твърди, че сделката не е била законна. Ако това не е валидна сделка, тогава и онова не е валидна сделка и цялата тази ситуация може да е основание за съдебно дело, което няма да е приятно. Няма да е добре за собственик номер три. Знам какво мислиш. Как собственик номер три предпазва себе си от случайно нещо като това и то след като къщата е може би най-важната сделка, която ще направи. Ако това стане, затъваш в сериозно съдебно дело и кой знае какво ще стане. Това може да се окаже кошмар за собственик три и затова съществува застраховка на собственост. Застраховка на собственост. Цялата идея зад това е, че се проучва правото на собственост. Трябва да се увериш, че собствеността е изрядна, че няма никакви запори или пречки и искове над имота и че всичко е било вписано. Собствеността не би била изрядна и в случай, че тези хора не бяха вписали имота както трябва, ако нотариален акт две е съмнителен или не е съставен правилно. Но дори и да минеш през тези стъпки, няма как да си напълно сигурен/на, че няма някакви други странни искове или че нещо не е било пропуснато в проследяването на прехвърлянето на собствеността. И за да предпазиш себе си, правиш застраховка на собствеността и повечето кредитори го искат. Тъй като в повечето случаи, когато се купуват къщи, по-голямата част от парите се дава от кредитор, и в случай, че вземащият кредита не може да плати, кредитора получава собствеността на къщата и затова кредиторите те карат да си застраховаш имота – за да предпазят себе си в точно такава ситуация. Да кажем, че собственик три ипотекира имота и изведнъж става цялата тази лудост. Най-лесно ще е да се откаже от ипотеката и тогава банката трябва да се оправя с бъркотията. Затова банката има защо да разчита на застраховка. Смисълът от застраховка на имота е да предпазва собственика или човека, имащ собственост над къщата, от цялата бъркотия, която може да стане. Въпреки че банката, или който отпуска заема за къщата, може да настоява да направиш застраховка на имота, дори и да плащаш за къщата в брой и никой да не те кара, вероятно е добра идея да го направиш, за да се увериш, че имаш защита в подобни ситуации. И да уточним, не говорим за много скъп вид застраховка, защото това се случва рядко. Може такива ситуации да се случват рядко, но все пак е добре да се предпазиш, ако се случат.