If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:13

Видео транскрипция

Днешната лекция е посветена на инфлацията и дефлацията. Мисля обаче, че преди това трябва да слезем на микроикономическо ниво, за да разберем защо цените растат или падат. Ще си представим, че започвам един бизнес и се чудя кога пазарните цени ще вървят нагоре или надолу. Например, искам да направя фабрика за кексчета. След като изгледаш това видео, въпреки че не това е целта на цикъла от уроци, ще можещ да отидеш при твоя професор по икономика и да му кажеш: „Вижте, ще има или няма да има инфлация или дефлация поради причини x, y и z“. Междувременно можеш да научиш и нещо за счетоводството и за стартирането на производство на кексчета. Значи искам фабрика за кексчета. За строежа на сградата трябват един милион долара. Сметките показват, че след това ще трябват по 500 000 долара годишно, за да работи тази фабрика. Това са разходите за ток, за заплати на персонала, който ще седи тук в готовност да правят кексчета, на счетоводители и на хора, които да почистват това място. Да видим сега сметките за самите кексчета. Разходът за едно кексче е 1 долар. Ще го отбележа с червено. Ще го напиша в червено, защото ... Но за това по-късно. Значи разходът за едно кексче е един долар. За какво са тези пари? Някои разходи са инкрементални. Да предположим, че имам напълно автоматизирана и роботизирана фабрика. В нея има само неколцина работници. Тази пари са за съставките: сметана, захар и масло, за восъчни хартиени формички на кексчетата, за елекрическата енергия, която захранва роботите и от време на време – за ремонт на роботите в моята фабрика. Да предположим, че мога да продавам кексчетата по 2 долара за бройка. Това е просто пример, нека... И още нещо – тази фабрика за 1 милион долара може да произвежда един милион кексчета годишно. Сега ще реша няколко задачи. Защото съм бизнесмен и няма да пръсна един милион долара, без да знам колко пари мога да спечеля. Нека видим каква може да е печалбата, в различни сценарии. Първо ще разгледаме най-добрия сценарий и ще го наречем „оптимистичен“. Оптимист съм, че ще продам един милион кексчета. Значи фабриката ми може да произвежда един милион кексчета и аз ще продам милион кексчета. Ако продам един милион кексчета – ще го напиша отстрани, защото към този въпрос ще връщам често, значи съм използвал пълния капацитет. Фабриката може да произвежда един милион кексчета и в този сценарий произвеждам един милион кексчета. Значи работим на 100 %. Колко процента от капацитета използваме? 100 %. Ако продам 1 млн. кексчета, колко ще са приходите ми? Няма да навлизам в счетоводтвото. Приходите ще изпиша в зелено, защото са нещо приятно. И така, какви са приходите ми? Ако фонът ми не беше черен, щях да ги напиша в черно. Затова хора казват „в черно“ или „в червено“. „В черно“ си на плюс, а „в червено“ си на минус. Но фонът ми е черен, затова ще пиша в зелено. Разбрахме се, че съм в зелено. Колко са приходите? Казахме, че продавам 1 млн. кексчета и това е оптимистичният ми сценарий. Вземам по 2 долара за бройка. Големият въпрос е какво ще стане с тази цена при различните сценарии? Сега мога да продавам за 2 долара на кексче, значи приходът ми е 2 млн. долара годишно. Нали така? Говорим за 1 млн. кексчета годишно. Колко ми струват те? Какви са разходите? Ще напиша един известен акроним – СП. Означава “себестойност на продукцията“. Можеш да го срещнеш в отчетите на публичните дружества. Ще видиш неща като „себестойност на стоките“ или „променливи разходи“. Но себестойност на стоките или услугите се използва най-често. Имам 1 млн. кексчета. Както казах преди, разходите ще пиша в червено. 1 млн. кексчета по колко? Колко е себестойността на едно кексче? 1 млн. х 1 долар. Това прави 1 млн. долара годишно. И какви е печалбата от продажбата на тези кексчета? Печалбата преди останалите разходи, т.е. преди допълнителните разходи. Печалбата само от продажбата на кексчетата се нарича „брутна печалба“. Тя показва колко пари идват при мен от кексчетата. Но какви са разходите за всички тези кексчета? Ще тегля черта. От това изваждам това. Значи брутната ми печалба е 1 млн. долара. Две минус едно. Може би си казваш „Това е страхотно! Ти спечели един милион долара в този сценарий!“ Уви. Не сме свършили. Това е само брутната печалба. Това са само парите от кексчетата. Но имам и допълнителни разходи. Често ще ги виждаш в отчетите като търговски, общи, административни или режийни разходи, оперативни разходи или нещо подобно. Аз им казвам допълнителни. Те са в червено. СП също трябва да е в червено. Също и допълнителните (режийните) разходи. Повтарям, че това са разходите за офиси, счетоводители, деловодители и т.н. Те са общо 500 000 долара годишно. И сега каква е печалбата ми от този бизнес? Това се нарича „оперативна печалба“. Какво печеля от това, че се занимавам с този бизнес? Няма да навлизам в детайли за отчета на приходите, но във всеки отчет ще видиш ред „оперативна печалба“. Всичко под този ред покрива разходите, които не са свързани пряко със самата дейност. Например разходите за финансиране на бизнеса, ако тези 1 млн. долара съм ги взел назаем или разходите за данъци и т.н. Но сега си представяме, че живеем в идеален свят, където няма данъци. Ако например съм наследил този милион, не е нужно да вземам заем. Значи цялата оперативна печалба си е моя, защото нямам данъци за плащане. Да видим: брутна печалба от продадените кексчета: един милион. Допълнителни разходи: счетоводители, чистачи във фабриката, списъкът е дълъг. Общо са 500 000 долара годишно. Остава ми оперативна печалба от 500 000, което е доста добре. Инвестирал съм 1 милион долара, но само веднъж. Предполагам, че тези 500 000 годишно включват и поддръжката на сградата. Приемаме, че сградата, построена с тази инвестиция от 1 млн. долара, ще съществува вечно, нали? В този сценарий печеля 500 000 годишно. Това прави доходност от 50 %, което е страхотно. Ако ти кажа, че тази инвестиция всяка година ще ти носи 50 % печалба, ти би казал „Ето ти парите, вземи този чек от мен“. Това обаче е оптимистичният сценарий. А други сценарии? Има купища сценарии, защото можеш да променяш обема на продажбите и цените както искаш и тук ще излизат различни числа. Това е забавно упражнение в Ексел, можеш да правиш вероятностни разпределения и т.н., но сега ги оставям настрана. Сега да разгледаме един песимистичен сценарий. Ако нещо се обърка, дано поне не загубя пари, нали така? Как да не загубя пари? Ще смятаме в обратен ред. Затова ще направим анализ на сценарий с печалба нула. И повярвай ми, че той ще покаже дали в тази икономика ще настъпи инфлация или дефлация. Мисля, че междувременно ще научиш някои интересни неща за започването на бизнес. Сега искам само да разбера какво трябва да стане, за да остана с оперативна печалба нула. Нали? За да не съм на минус, колко кексчета най-малко да правя или по колко да ги продавам? За да бъде оперативната печалба нула, трябва да покрия допълнителните разходи. Тези разходи са фиксирани. Те са постоянни. Тук не мога да направя нищо. Ако искаш да работи тази фабрика за кексчета, това ще ти струва 500 000. Поставям знак минус, защото ще го извадим от брутната печалба. Каква трябва да е брутната печалба? За да бъде разликата нула, брутната печалба трябва да е 500 000 долара. Сега вече можем да намерим много сценарии, в които приключваме с брутна печалба 500 000. Например, ако продадем еди-колко си кексечета. Как да получим 500 000? Знам ли и аз? Да кажем, че вместо милион кексчета ще продадем само 500 000. Така май ще се получи. Тогава приходът ни ще е 500 000. Да си представим, че все още продавам кексчетата по 2 долара за брой. По два долара. Това означава, че през вратата влизат един милиона долара годишно. А колко ми струват тези кексчета – каква е тяхната себестойност? Ще ги напиша в червено, за да съм последователен. Колко е себестойността? Преди казахме, че е по долар за кексче, нали? Това прави 500 000 по 1 долар. Ще сме глупаци, ако продаваме кексчета за по-малко от долар, нали? Все едно да раздаваш чекове на хапващите кексчета. В този случай обаче продадените стоки ще ми струват 500 000 и сметката ще излезе. Това беше нулевият сценарий. При него продавам 500 000 кексчета по 2 долара за бройка, а това са разходите за стоките. Приключвам с брутна печалба 500 000 и от нея изваждам фикираните разходи. Поне не съм на загуба. Това е интересно, защото разбирам, че ако продавам кексчетата по 2 долара за бройка, трябва да продам поне 500 000 броя, за да не губя пари. Сигурно ще кажеш, че този бизнес няма смисъл, ако не продаваш поне 500 000 кексчета. Иначе това ще е губещ бизнес. В следващите видеа ще разгледаме ситуации, когато това наистина се случва. И тогава хората свалят цените, за да останат конкурентни. Правят куп ирационални неща. Виждам обаче, че свършва времето за това видео. Ще се видим другия път, за да разберем какво ще стане, когато заработи моята фабрика за кексчета.