If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:13:20

Инфлация и дефлация (част 3): Планът на Обама за стимулиране на икономиката

Видео транскрипция

Завърших последното видео с плана за стимулиране и предназначението му, и въпроса дали размерът му ще се окаже достатъчен. Разгледах повърхностно неща като спестявания и БВП. Мисля, че е добра идея да навлезем в малко повече детайли, за да не излезе, че си фантазирам. Добре е да започнем, като разгледаме какво представлява разполагаемия доход. За него се говори, без първо да се даде дефиниция. Важно е да се разбере какво е разполагаем доход. Тази кутия тук е БВП – всички стоки и услуги, на практика целия приход, който произвеждаме. Разполагаемият доход е сумата, която в крайна сметка достига до хората. Не съм сигурен колко точно е БВП-то на САЩ, но мисля, че е от порядъка на 15 трилиона долара. Част от парите отиват за данъци. Не знам. Да кажем, че 3 трилиона долара се ползват за данъци. Това са груби числа, но дават представа за съотношенията. И да кажем, че още 1 трилион долара е спестен от бизнесите. Да кажем, че съм Майкрософт и искам да изкарвам един милиард долара за акция. Те печелят много повече, но аз изкарвам толкова и ги държа в банкова сметка на Майкрософт. Не ги давам на служителите си, нито ги разпределям като дивиденти. Просто ги пазя. Да кажем, че корпоративните спестявания са на стойност от още един трилион долара. Това са приблизителни числа. Всичко останало на практика е разполагаем доход. Опростявам малко нещата, но като цяло всичко останало е разполагаем доход. Идеята е, че всичко в ръцете на едно домакинство след плащането на данъците е разполагаем доход. Сумата, която получаваш след данъците и всичко останало, което се удържа от заплатата ти е твоят разполагаем доход. Интересно е къде е отивал разполагаемият доход през всичките тези години. Тази графика тук показва спестените проценти от разполагаемия доход от 1960-та година насам. Свалих и нея от сайта на Блумберг. Нека начертая линията за 10-те процента, така че да имаш добра референция, защото гледам на това като на отправна точка. Това са лични спестявания от 10 процента. Можеш да се върнеш още по-назад и да видиш, че от 60-те години чак до началото на 80-те и ерата на дискотеките, хората са спестявали около 10 процента от разполагаемия си доход. 10 процента от това, което е оставало от заплата им, след като си платят данъците, са влагали в банка. Разбира се, по-късно те ще се ползват за инвестиции и т.н.. Но от началото на 80-те, да видим, от около 1984-та година виждаш, че хората започват да спестяват по-малко. Чак до екстремното положение през 2007-ма, когато средно хората не са спестявали нищо. Ако аз съм спестил 5 долара, някой друг ги е взел на заем, така че взети заедно не сме спестили нищо. Всъщност даже сме малко на минус. Аз твърдя, че всичко това е заради кредитите, които сме взели – това може да се извлече от други графики, които показват количеството на тези кредити. Има две неща, които може да разгледаме: Взимането на кредити и появата на това, което аз наричам "илюзорни спестявания". Много хора смятат, че като си купят акции от АйБиЕм, правят спестявания под формата на инвестиции във фондовата борса. Но когато си купувам акции от АйБиЕм, доларите, които съм платил рядко отиват при АйБиЕм за строежа на нови фабрики. В повечето случаи доларите, които съм дал за покупката на акциите, отиват при човека, който ги продава. Няма инвестиция. Спестявания са само тези средства, които наистина се инвестират по някакъв начин – за строежа на нова фабрика, нов продукт или нещо подобно. Мисля, че все повече хора са си мислили, че спестяват, а това не е било така. Може да са си мислили, че спестяват, защото имуществото им се е увеличило или защото портфолиото им на фондовата борса е поскъпнало, но като цяло не е имало реални спестявания. Всъщност дори са вземали заеми срещу тези неща, най-вече ипотечни кредити. Така сумарното ниво на спестяванията слизаше все по-надолу. През 2007-ма година, а може би същото важи и за 2008-ма, капацитетът е този. Вероятно трябва да говорим за световния капацитет, защото това, което консумираме идва от страни отвъд океана, но това е капацитетът, който обслужва САЩ. Да кажем, че през 2007-ма година, това е било търсенето. Да кажем, че предлагането и търсенето са съвпадали доста точно. Ако се качиш тук горе, ще видиш, че сме имали използване на капацитета от 80 процента, което не е ненормално. Така че може да кажеш, че търсенето е било някъде толкова. Това е добро ниво на използване на капацитета – нямаш хиперинфлация, а използваш нещата си доста добре. Но изведнъж ни удря кредитната криза и целият този кредит изчезва. Моята теза е, че единственото, което ни е позволило да не спестяваме тези пари, е все по-голямото изобилие от евтини кредити. При всяка рецесия от средата на 80-те нататък решението на правителството беше да улесни финансирането. Федералните служби намаляха лихвите, а ние наливахме все повече пари във Фани и Фреди Мак. Занижаваха се стандартите за получаване на ипотечен кредит. Създаваха се стимули за секюритизация. Гледахме на другата страна, когато Беър Стърнс обезпечаваше облигации за дългове и ЕйАйДжи разменяше кредити. Тези неща позволяваха по-лесно финансиране, докато не стигнахме до тази точка тук, където всичко започна да се взривява. На практика имаш принудителни спестявания. Когато никой не може да взема заеми повече, нивото на спестяванията ще достигне 10 процента, защото в основата на това са нарастващите кредити. Вероятно е имало група от хора, които винаги са спестявали 10 процента от разполагаемия си доход, но е имало и друга група, която е задминавала това с кредитите си. Когато удря кредитната криза, виждаш, че нивото на спестяванията се насочва обратно към 10-те процента от разполагаемия доход – виждаш това от този малък скок тук. Когато нивото на спестяванията достигне отново 10 процента от разполагаемия доход, тази сума, тази разлика, няма да може да се ползва за консумация. Да помислим върху това колко е голяма тази сума. В момента разполагаемият доход на САЩ е – тази стойност тук, току-що я проверих – около 10,7 трилиона долара, да го закръглим на 11 трилиона. Това са 10-те процента от разполагаемия доход, за които говорим – разликата между нормалната среда и тази, която е възникнала заради твърде леснодостъпните кредити. 10 процента от разполагаемия доход, който е 11 трилиона долара, прави търсене от 1,1 трилиона годишно, което ще изчезне. Това е на година. Изведнъж се получава пропаст между предишното ниво на търсене и текущото. Цялото това търсене за 1,1 трилиона долара ще изчезне, защото няма възможности за кредит. Изпадаш в ситуация, в която може да удариш много ниско ниво на използване на капацитета. За съжаление стойностите за използване на капацитета не стигат до Голямата депресия, за да получиш представа кога реално възниква спирала на дефлация. Но понеже това търсене от 1,1 трилиона долара изчезва, ще видиш, че оранжевата линия пада все по-ниско що се отнася до използването на капацитета. Това ще повлече цените надолу. Това, което Обама, федералните агенции и всички останали се опитват да направят, е да запълнят тази пропаст. Никой друг не може да взема заеми – нито компаниите, нито собствениците на имоти. Но правителството може, защото хората са склонни да го финансират. В най-лошия случай, федералните агенции ще го финансират. Правителството иска да излезе и да компенсира недостига в търсенето, като похарчи парите за стимулиране. Това е порядъкът на тази криза на търсенето. Той е 1,1 трилиона долара годишно, докато планът за фискално стимулиране е от порядъка на един трилион долара. И той не е ежегоден, макар да имам предчувствието, че ще видим още такива планове в бъдеще. Очаква се парите от плана за стимулирането, който току-що беше приет, да бъдат похарчени през следващите няколко години, така че търсенето, което той ще генерира ще бъде от няколкостотин милиарда годишно. Няма дори да се доближи до това, което е необходимо, за да се компенсира кризата на търсенето, така че пак ще имаме ниско ниво на използване на капацитета. Така че не съм съгласен с хората, които смятат, че този план ще създаде хиперинфлация, защото, поне в краткосрочен план, не е достатъчно мащабен, за да поеме целия излишък от неизползван капацитет в системата. По-скоро ще повлияе върху капацитета от различни сфери. Така планът ще създаде инфлационни условия на определени пазари, където е особено фокусиран. Но в други сфери, в които е имало търсене, но не те са повлияни от плана за стимулирането, като например шпатулите от 50 долара на Уилям Сонома или кухненски плотове от гранит, в тези области дефлацията ще продължи. Бих казал нето-нето, защото тази стойност всъщност е толкова малка (въпреки че говорим за трилиони долари) в сравнение с унищоженото търсене за година, че вероятно все още ще имаме дефлация. Всеки, който следи ситуацията отблизо като мен, защото аз се интересувам от тези неща, за да знае кога да тича за злато или да е свръх притеснен за инфлацията, трябва да внимава дали стойността на използването на капацитета не се прокрадва отново до прага от 80 процента. Поне за последните 40 години това е най-добрият индикатор, предвестяващ бъдеща инфлация. И на всички златни калинки, които настояват, че цялата хиперинфлация или потенциалът за такава е причинен от липсата на златен стандарт, искам да посоча, че излязохме от Бретънудската система и напълно преминахме на фиатна валута през 73-та година – ето точно тук, но най-лошите скокове на инфлация всъщност се случиха по време на златния стандарт. Защото през войната имахме много високо ниво на използване на капацитета. Какво се случва по време на война? Фабриките работят постоянно. Фермите също, за да изхранват войската. Фабриките строят самолети вместо коли, но всички работят и надниците растат. Всичко се покачва и имаш инфлация. Много хора твърдят, че войната е била решението за Голямата депресия. Вярно е, че ни извади от негативната спирала на дефлация, за която говорих в последното видео. И тя направи това като създаде невъобразими нива на инфлация. След войната това, което позволи… Нямам данните за БВП на САЩ тук, но той наистина беше много добър в периода след войната. Войната наистина ни извади от спиралата на дефлация. След Втората световна война разполагахме с целия този капацитет, който е бил използван по време на войната, преди тя изведнъж да приключи. Вече няма нужда да строим самолети или да храним войската, но имаме всички тези безработни войници, завърнали се у дома. Какво да правим с тях? Вероятно ще си помислиш, че използването на капацитета ще стигне отново до там долу, но това, което много хора пренебрегват е, че капацитетът на останалата част от индустриалния свят е била взривена на парчета. По това време САЩ заемаше по-малка част от световния брутен продукт, а останалите ключови играчи бяха Германия, Западна Европа и Япония. В САЩ нямаше бомбардирани фабрики. Цялата война се разви в други части на света, а когато има бомбардировки, най-желаната мишена за тях са фабриките. Така че в периода след войната всички тези държави са с взривен на парчета капацитет. САЩ на практика е била единствената страна, запазила някакъв капацитет, така че неговият излишък е бил изкупен заради търсенето от останалия свят. Ето защо, въпреки че е имало криза на търсенето в САЩ след войната, е имало и криза на предлагането заради целия капацитет, който е бил взривен на парчета. В текущата ситуация имаме сериозна криза на търсенето. Финансирането просто изчезва и нивата на спестявания ще се изстрелят в небето, защото хората не могат да вземат повече заеми. Но няма противодействаща криза на предлагането. Продукцията от фабриките за джаджи и всичко останало си остава същата. Администрацията на Обама се опитва да създаде стимулиране, което да поеме част от нея, но няма да е достатъчно. Единственият ми страх е, че при цялото това печатане на пари и всичко останало, не знам колко бързо могат да преустановят печатането и плана за стимулиране като цяло, щом използването на капацитета стигне отново до 80 процента. Това е ключово. Ако стигнем до използване на капацитета от 80 процента или ги наближим и не спрем печатната преса, защото правителството е склонно да направи това, тъй като винаги се чувстват по-добре, когато сме пълни с пари, тогава и само тогава можем да наблюдаваме сценарий с хиперинфлация, но не предвиждам това поне в следващите няколко години.