If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:32

Видео транскрипция

В последно време много се говори за дефицита, в който се навлиза, както и за закона за стимулите и за сумите, които се харчат за спасяване на банките, евентуално за автоматичното спасяване, и въпросът, който всички си задават, е: Това ще доведе ли до инфлация? Точно това ще разгледаме в това видео. И мисля, че добро начало би било да обясня какво е инфлацията. Това е общото покачване на цените на стоките и услугите. Така че това всъщност се измерва, като се взима кошница с продукти и услуги и се сравняват техните цени с цените на същите стоки и услуги преди година. И ако тези цени се покачат с 3% – може да се използва индекса на потребителските цени – ще кажат, че инфлацията се е покачила с 3%. Ето това е инфлацията. И противоположното на инфлация – ако цените се понижат, това е дефлация. Ако в дадена година 10 мегабайта RAM памет струва x долара, а следващата година струва малко по-малко, това всъщност е дефлационен процес, поне в този пазар. Сега ще оставя настрана тези дефиниции и ще поговоря малко за причините им. Преди няколко дена направих няколко видеа за икономиката на кексчетата, където говорих какво би се случило, ако фабриките за кексчета имат високо или ниско оползотворяване на капацитета. Как това влияе на цените? Причината, поради която направих това, е защото искам да изясня, че използваемостта на фабриките и хората е това, което движи цените. Нека кажем, че това е целият капацитет, който имам. Когато говоря за капацитет в това видео, говоря много общо – за всички стоки и услуги, които можем да произведем. Може да говорим само за заетост, като процентът на безработица е мярка на това, което по същество не се използва. Но това е просто нашият производствен капацитет. И в тези икономически видеа за кексчета, показвах, че ако търсенето влияе на използваемостта на капацитета – нека оцветя търсенето в друг цвят. Ако търсенето е много близо до капацитета – и знам, че всичко, което рисувам, прилича на балансови отчети, но това това тук не е баланс. С това искам да покажа, че търсенето увеличава използването на капацитета. Така че, в тази ситуация, нека кажа, че това е капацитет. Ако търсенето е на 90% от капацитета, тогава собствениците на този капацитет биха казали: "Божичко, вместо да се пробваме да продадем тази допълнителна част – това е търсенето – вместо да се пробваме да продадем тази допълнителна част и да се притесняваме за всички суровини и да трябва да работят за тази допълнителна част, защо просто не повишат цените, нали? Така че високото използване на капацитета води до покачване на цените. И това не е просто някакъв засукан макроикономически принцип; вярно е дори ако управляваш щанд за лимонада. Ако започнеш да продаваш 95% от лимонадата си, би си казал, че може би си заслужава да се вдигне цената. От друга страна, ниското използване – нека избера друг цвят – ниското използване на капацитета ще доведе до понижаване на цените. И се връщаш на твоя лимонаден щанд и си казваш, уау, щом продавам само 20% от произведената лимонада, може би проблемът е, че лимонадата ми е твърде скъпа. И честно казано, ако имаше куп лимонадени щандове, всеки щеше да се опитва да продаде всичко, което има. Затова конкурирайки се едни с други, те ще понижават цените. Всъщност тук ще вметна още нещо, което е малко несвързано с инфлацията, но високата използваемост на капацитета покачва цените и кара хората да искат да добавят още капацитет, нали? Така че инвестициите също се покачват. И двете неща добавят повече капацитет, но в момента това не ни интересува. Така че, ако приемеш това – и мисля, че е логичен аргумент, защото е базиран на здрав разум – тогава мисля, че ще се съгласиш с аргумента, че ако имаш много ниска използваемост, е трудно да има инфлация. По същия начин, ако имаш висока използваемост, е трудно да избегнеш инфлация. И, за да наблегна на идеята, използвах достъпа на нашата компания до агенция Bloomberg и копи-пейстнах тези графики тук. И оранжевото – знам, че това не се вижда добре в YouTube, затова ще се опитам да го начертая по-ясно, ще го оцветя в същия цвят – това оранжево показва използването на капацитета и началната дата тук, мисля, че беше 1967 г. Това е 1969 г., всъщност 31-ви декември 1969 г., така че това е 1970 г., началото на 1970 г., това е началото на 1980 г., началото на 1990 г., това е 2000 г. Тази оранжева линия представлява използването на капацитета. Тук горе това е 90% използваемост и тук долу това е 70% използваемост. Така че, ако погледнеш тук в края на 60-те, тогава има висока използваемост. Може би заради Виетнамската война, фабриките са запълнили капацитета си за производство на бомби, Agent Orange и Бог знае какво още. А после използваемостта се понижава. Мога да говоря много за историята, но като цяло, интересното е – всъщност преди да кажа какво е станало, нека помислим какво представлява тази бяла крива. Оранжевата е използваемост. Тук горе имахме 90% използваемост. Наскоро през 2007 г. имахме 80% и напоследък използваемостта се е понижила, което значи, че фабриките ни не работят на пълни обороти. Тази бяла линия е ръста на инфлацията година по година – ще го направя в бяло. Това е покачването на инфлацията година по година. Всъщност ще начертая нулева линия, за да можеш да различиш инфлация от дефлация. Да видим – 0 инфлация е точно тук. Това е нулева инфлация. И виждаш, че досега никога не сме имали 0 инфлация, въпреки че сме имали периоди на много висока инфлация, Но интересното е, че попадайки в икономиката на кексчетата и цялата тази идея за използване на капацитета е, че инфлационните периоди са предшествани, поне според данните, с които разполагам, са предшествани от увеличаване на използването на капацитета. Така че можеш да го разглеждаш като началото на сравнително покачване на цените, нали? И виж, че е предшествано от покачване на използваемостта на капацитета. Така че, ако видя тук, че използването на капацитета започва да се покачва – и още нещо интересно е да се види какъв праг на използването започва да предизвиква инфлация. Така че, тук казваш: ОК, когато инфлацията е започнала да нараства, ние сме били на използваем капацитет грубо 83%, 84% тук. И после, ако погледнеш следващия период, където инфлацията наистина е започнала да расте – можеш да избереш тази точка или онази точка – колко е била използваемостта на капацитета? Била е около същото ниво, на което е била тук. Била е над 80. Тук е била около 82%. И можеш да вземеш всеки един период преди това. След това инфлацията не е била голям проблем. Това са нашите два основни пика на инфлация в началото на 70-те години и в началото на 80-те, и тогава сме имали изключително висок капацитет на използваемост. Така че това, което искам да кажа тук е, че използваемостта на капацитета е наистина водеща причина за инфлацията. Можем всъщност да го разглеждаме и по обратния начин. Тази бяла крива тук, не можеш всъщност да я видиш, защото оранжевата линия – всъщност, осъзнах, че ти показвам извън екрана. Нека намаля прозореца, за да ти покажа. Това са по-скорошни данни, където виждаме, че използваемостта на капацитета намалява рязко. Мисля, че това е от лятото на 2007 г. Не го виждаш там, защото е писано върху него, но линията на инфлацията е спаднала значително. Спада до тук. Но виж отново, въпреки, че тук е доста близко, но използваемостта е спаднала през няколко тримесечия преди да падне инфалцията. И затова всеки път се чудя защо Управителният съвет на Федералния резерв говори за различни индикатори на инфлацията и какво да правиш за лихвени проценти, когато имаме добър индикатор и това е използваемостта на капацитета. Следващият въпрос, който всеки има е: "ОК добре, Сал, използваемостта на капацитета движи инфлацията. Разбирам това. Но това, което се случва сега, е просто печатане на пари на едро. И дали това печатане на пари ще накара търсенето да се покачи и да имаме много висока използваемост на капацитета, и после да имаме инфлация или дори хиперинфлация? Логиката ми е, че обикновено се случва това. Обикновено, когато увеличиш парите в обръщение, ако паричното предлагане нарасне, това би трябвало да увеличи търсенето. Но има малка, почти философска точка, но е важна за разбиране: Парите просто ти позволяват да реализираш търсенето. Нека кажем, че много бих желал да си купя Ролс Ройс, но просто нямам парите. Ако някой ми даде 200 000 долара, тогава бих могъл да реализирам това желание да си купя Ролс Ройс. От друга страна, нека кажем, че имам всичко, от което се нуждая. Щастлив съм с Хондата си и моя двустаен апартамент и някой ми дава 200 000 долара. Моето парично предлагане нараства. Но ще се увеличи ли търсенето на Ролс Ройс? Не. Имам пари да изразя търсенето, но няма да го направя. защото не считам, че е нужно. Можеш да направиш същата аналогия в икономиката като цяло, като си представиш остров, където да кажем, че сме петима или трима души, защото не ми се рисуват 5 човека. И между нас си ние ползваме морски черупки за валута. И сме много доволни. Може би аз съм строител, а този е рибар, и тя е фермер. Нека кажем, че в една година ползвам мидена черупка, за да взема риба, а после той ползва тази черупка да купи житни култури. После тя ползва тази черупка да си купи къща. И аз ползвам тази черупка отново, за да купя повече риба. Можеш да видиш как една черупка, въпреки че паричното предлагане на острова е една черупка, може да служи за размяна много пъти в една година. Така че скоростта на обръщение в този пример е много висока. Така че забелязваш, че моята реализация на търсенето се случва в тези реални транзакции. Ще направя класическо уравнение за парично предлагане скоро. Но можеш да си представиш друга реалност, където, по някаква причина, спирам да се доверявам на този човек. Станал съм много предпазлив и казвам, че вече не искам да му давам черупките си, защото не съм сигурен, че ще мога да си върна тази черупка пак скоро, за да правя нещо друго. Можеш да си представиш реалност, в която централната банка на острова ни изведнъж намира хиляди черупки. И слагат черупки в джоба на всеки, така че сме пълни с черупки. Но всички сме изгубили много доверието си в икономиката, или сме несигурни дали други хора ше ползват моите продукти и услуги, че аз не искам да ползвам техните продукти и услуги. Така че всички започваме да трупаме черупки. Това е ситуация, в която паричното предлагане може всъщност да се увеличи, доста съществено, но понеже никой не иска да реализира това търсене, то няма да се увеличи използването. И в тази ситуация, в която сме сега, ако се чудиш дали ще има инфлация, или дефлация, аз ти препоръчвам да видиш използването на капацитета. Хората може да разсъждават въз основа на паричното предлагане. Това е класическото уравнение за паричното предлагане. Паричното предлагане, умножено по скоростта на парите в обръщение – колко често си сменят собственика реалните долари – е равно на средната цена на продуктите по общото количество продукти и услуги, които се предлагат. Повечето хора си мислят, че ако парите в обръщение се увеличат, тогава и цените ще се увеличат. Е, това би било вярно, ако предположим, че скоростта на обръщение и количеството на парите в обръщение са константи. Но ние казваме, че когато имаш голям шок и хората губят увереност, тази скорост може да се забави значително, особено когато неща като финансови посредници започват да трупат пари и хората започват да слагат пари под матраците си. Всъщност, често, хората не се интересуват от неща, които не са пари в обръщение. Например тези възпоменателни монети, които продават по телевизията. Те не се считат част от паричното обръщение, защото хората не ги ползват като пари. Както и да е, свърши ми времето. Ще продължа в следващото видео.