If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Индекс на потребителските цени

Обсъждаме инфлацията, индекса на потребителските цени и еквивалентния наем на собствениците. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Всички говорят за "инфлация" и "дефлация" в днешно време, включително и аз. Това е така, защото е важно. За да сме по-информирани, мисля, че е важно да разберем от какво се определя инфлацията. Това е скрийншот, който направих на потребителска кошница, която формира индекса на потребителските цени, който произлиза от един от най-добрите индикатори за инфлационни очаквания - TIPS. Този индекс определя какви ще бъдат плащанията по социалните осигуровки, колко бързо ще растат – сигурен съм, че повечето синдикати и пенсионноосигурителни дружества зависят от индекса на потребителските цени. И така, това е основната потребителска кошница, която ни показва реално какво е инфлация. Първоначално е забавно да я гледаш. Защото всеки може да сравни своето домакинство с това, което правителството (на САЩ) смята, че е типичното домакинство. Например правителството смята, че типичното домакинство харчи 15,7% от разполагаемия си доход (или от дохода, който хората внасят вкъщи след като си платят данъците) – 15,7% се харчат за храна и напитки. Звучи разумно. По-интересното е, че те го раздробяват. Превръщат го в множество малки частици. Опитват се да разберат колко харчите за яйца, риба, за пилешко месо и хляб и хлебни продукти. И това е добре, защото да речем, всичко останало остава константно, но цената на яйцата е извън рамките, защото, например, диетата на Аткинс е станала популярна отново. И тогава можеш да разбереш защо инфлацията се покачва и дали ще се покачи. Това просто е интересно за наблюдение. Ако разгледаш главните категории: имаме храна и напитки, жилищни разходи – И ще наблегна на жилищните разходи, защото поначало е интересен аспект за разглеждане, защото определя голяма част от ИПЦ (индекса на потребителските цени). Заема голяма част от икономическия пейзаж, особено през последните 10 години. И очевидно е станал голям проблем и фактор във връзка с появата на финансовата криза. Но жилищните разходи заемат към 43% от разполагаемия доход. Облекло - 3% Транспорт - 15% Това включва нови коли, 4% коли втора употреба и пикапи. И мисля, че го изчисляват като процент от новите коли в сравнение със старите коли. Включват и горивото. Когато спорим за инфлация/дефлация, много хора се аргументират с това,че икономиките на Китай и Индия ще се разраснат. Заради това стоки като петрол и гориво ще продължат да поскъпват. И въпреки, че използваха този аргумент миналото лято, те го използват пак и за тази година. Но в една развита страна горивото, независимо, че изпразва портфейла, то не заема толкова голяма част от цялостните разходи. Особено когато го сравним с неща като разходите за жилище. Ако продължим – медицински грижи – 6%. И почивка. Може да се види, като ги разбием. Същото са направили в Бюрото по статистика въпреки, че беше по-лесно да го намеря от терминала на Блумбърг. Обучение: средно 3%. Ако децата са в колеж, разходите тук ще са по-високи. Но това е средно – разглеждаме средното домакинство и останалите блага и услуги: цигари и т.н. И така, това е просто интересно за наблюдение. И когато има спор за причините които могат или не могат да доведат до инфлация, е важно да се използват инструментите на ИПЦ, за да видим какво ще бъде реалното влияние върху измерването на инфлацията. От всичко разгледано до сега, най-голям дял от разходите се пада на жилището. То поглъща голяма част от реалните доходи, особено в Западните общества. Представи си, че живееш в страна от Третия свят и едва свързваш двата края. Храната сигурно ще заема голяма част от разходите ти, може би наравно с тези за жилище, ако просто си си го построил някъде. Но в развито общество жилището заема голям дял от разходите. И искам да наблегна на едно нещо, защото много хора говорят за него. И всъщност Миш (пак от Анализ на глобалната икономика) наистина ме окуражи да наблегна на това. Ясно е, че някои хора живеят под наем, а други купуват жилища. И това натежава с 6% в цялата кошница, и после виждаме към 24%-25% за нещо, което те наричат еквивалент за отдаване под наем на основното жилище на собственика. По същество това е опит да се измерят разходите на хората, които притежават къщи. Интересно е, както най-вероятно се досещаш, че те използват думите "еквивалентен наем на собствениците" И какво правят (това е методологията в момента). Не казват "Колко ти е ипотеката?" Не казват "Колко ти струваше да си купиш къщата и колко е амортизационният ѝ срок?" Те казват само колко би струвало да наемат къщата. И продължават правят сравнение, просто търсят подобни къщи и определят колко ще е наемът. В един момент те проучваха мнения и питаха колко би струвала къщата им под наем. Което сигурно e по-лошо число Те не разглеждат елементите на същински ипотечни кредити. Можеш да го видиш и в числата. Когато ги разгледах, си помислих, че близо 66% от хората притежават жилища. Как така това число не е 66% по- близо до това, нали? По-близо е до 80%. И се сетих, че е нормално, защото същност повече хора живеят в къщи. Можем да кажем, че 66% от повечето домакинства притежават жилища, но къщите са големи и може би в тях живеят повече хора. Можеш да го разгледаш на базата на отделен човек или на базата на квадратен метър. По-логично е, когато делът на жилищата е по-голям. Интересното тук е, че тази стойност, особено ако събереш тези двете – жилището представлява 30% от разполагаемите доходи. Обикновено това е правилото, което банката би използвала, за да определи дали можеш да си позволиш жилище. Не трябва да е повече от 1/3 от реалните доходи или ипотечната вноска не трябва да надвишава 1/3 от доходите. Сега вече знаем, особено след ипотечната криза, че тези разходи заемат много по-голям % от реалния доход на хората. Сигурно се чудиш защо делът им е само 30% от реалния доход. Защото използват еквивалентен наем на собствениците. Не се казва какви са ипотечните вноски. Въпреки, че те могат да скочат до небесата, същото се отнася и до цената на жилището, това не се отразява в ИПЦ от '80-те насам. Това е от сайта на Статистическото бюро. Те пишат: (копирам и поставям директно от сайта) "до началото на '80-те ИПЦ използва метод за оценка на активите, изчислявайки промяната в стойността на жилищата, обитавани от собствениците. Това е логично и не съм сигурен дали са сравнили колко са стрували къщите в сравнение с миналата година и после да добавят това в сметките, или го определят на базата на средния ипотечен кредит. Но в общи линии е добър начин да го измерим. Без значение колко е вноската или цената на къщата. И те казват: "методът за оценка на активите разглежда покупката на жилище също като покупката на всяка друга стока. Тъй като този метод за оценка на активите може да доведе до неточни резултати... това е ключовият момент – Тъй като този метод за оценка на активите може да доведе до неточни резултати за стоки, които са закупени основно с инвестиционни цели..." – съгласен съм. Ако нещо е поръчано основно с инвестиционна цел, ако купя злато, може би не трябва да се вписва в ИПЦ, защото е предназначено за инвестиции или акции. Но после използват тази напълно безсмислена логика, казват, че "методът може да доведе до неточни резултати за стоки, купувани предимно с инвестиционни цели, за целите на изчисляване на ИПЦ започна да се използва методът за равностоен наем за измерване на промяната на цената на жилищата, обитавани от собствениците." За мен това няма смисъл. Собственикът на жилището не го обитава с инвестиционни цели. Инвестиционните цели са налице при отдаване под наем или за ваканционни жилища. Но щом става въпрос за жилища, обитавани от собствениците, това няма смисъл. Това не е разумна причина за използване на метода за еквивалентен наем. Истинската причина, поради която анализирам това, защото в началото на 80-те – тук пише януари 1983 г., е понеже са преминали към този метод, тази инфлация, свързана с цените на жилищата, особено надуването на цените на недвижимите имоти през последните 10год. по никакъв начин не е била включена при изчисляването на инфлацията и естествено е била подценена. Можеш да видиш това тук. 2 неща: не само разходите за жилище са подценени, но и самият им дял е понижен. И Миш имаше няколко поста за това. Трябва да използваш нещо като индекса на Кейс-Шилър за разходите за жилище, вместо еквивалента на наема за обитаващия собственик. Но бих отишъл още по-далеч. Ако се използва индекса Кейс-Шилър, за да се измери този дял, всъщност трябва да се проучат хората и да се каже какъв процент от разполагаемия доход се заделя за ипотеката и други неща, свързани с притежаването на жилище. Особено през последните 7 години бих предположил, и съм почти сигурен в това, че това е доста повече от 30% от разполагаемия доход. И така не само, че тази стойност е подценена, но също и нарастването ѝ, защото не е включен растежът на цените на жилищата, както и самият дял на разходите е бил подценен. И за да преценим точно колко, това е индексът Кейс-Шилър. Трябва да провериш какво представлява, но по мое мнение това е най-добрият индекс за повишение и понижение на цените на жилищата. Виждаш, че в периода 2001 – 2006 грубо цените са се увеличавали с 10-15% на година. Затова ако използваш това, вместо наемния еквивалент, тогава в същата времева рамка – нямам графика за наемите – наемите не са се е увеличавали изобщо с темпо, близко до това на жилищата. Даже хората са напускали апартаментите си, за да купуват къщи затова цените на наемите всъщност са били стабилни. Но 10-15% на годишна база – ако отнесем това към 30-те процента в кошницата на ИПЦ, тогава изчисленият размер на инфлацията е бил подценен с 3% до 5% за година. И аз твърдя, че този относителен дял би трябвало да расте през този период, защото хората са харчели все повече и повече от техния разполагаем доход за ипотечните си вноски. Реалният относителен дял на разходите за жилище би трябвало да е по-скоро 40%, може да се каже, че е подценен с 4% до 6%. Тук вижда ме реалните стойности на ИПЦ. Т.е. в този период реалната инфлация е по-висока. И сега, когато имаме реална дефлация на цените на жилищата, това е 0. Най-новите стойности на индекса Кейс-Шилър показват, че жилищата са се обезценили с 20%. И всъщност сега подценяваме дефлацията. И въпреки че сега размерът на ИПЦ е 0, ако бяха изчислени реалните цени на жилищата, вместо да се използва наемите като заместител, тук ще има много по-отрицателно число. И Миш направи това в своя блог. Ако го прочетеш, което силно ти препоръчвам, потърси в Google Mish, тази графика е от неговия блог – трябва да му благодаря – това, което е направил, е да нанесе реалните инфлационни числа, които са отчетени, те с в синьо. След това е използвал така наречения индекс на ИПЦ на Кейс-Шилър, това е в червено. И тук се вижда, особено след жилищния бум, стойностите на инфлацията, които отчита правителството. Те са нараснали от 4% на 5%, което никак не е малко, и сигурно затова федералните са увеличили лихвеният % точно тук безспорно в най-лошия момент. Но ако погледнем към ИПЦ-индекса на Кейс-Шилър, можем да кажем,че реалната инфлация стига диапазона от 8% точно тук. Ако това беше реалната инфлация, на която се опира Федералния резерв, те щяха да видят, че инфлацията ще се появи пак на 3-ти януари 2003 г. Знаейки, че монетарната политика е твърде свободна, е можело да се избегне тази измама през 2007 и 2008 г. Бих отишъл по-далеч, като кажа, че дори тази стойност е под реалната, защото тук, като % от реалната кошница на ИПЦ, той просто е взел числата и е заменил промяната на годишна база, но е оставил същия дял в кошницата на ИПЦ. Но въз основа на реалния дял от размера на дохода, който хората харчат за ипотеката си, бих предположил, че би изглеждало по-скоро ето така. (чертае с цикламено) И ще видиш, че истинската инфлация тук достига може би до 10-11%. Има доста коментари за това защо го правят. Един възможен аргумент е, че много от правителствените или корпоративните задължения се индексират спрямо инфлацията. Имаме инфлационен индекс. От друга страна продажбата на жилища предава богатство от едно поколение на друго. Особено ако цените на къщите скочат неимоверно. Ако правят това нарочно, в което съм сигурен, това позволява цените на жилищата да скочат драстично. И когато това стане, богатството се препраща от младото поколение на купуващите към предишното поколение, подпомагайки субсидирането на пенсионираните хора. И в същото време като го извадим от ИПЦ индекса, това поддържа задълженията на правителството много ниски. Заради това социалните осигуровки се индексират спрямо стойностите на ИПЦ. Ако стойностите на ИПЦ не се взимат под внимание, няма да е нужно да се увеличават вноските за осигуровки. Точно този фарс трябва да бъде показан на хората. Човек би казал, че съгласно коригираните инфлационни стойности се справя по-добре от родителите си. Но сега можеш да си позволиш само 1/3 къща. И ако до накаква степен е било известно, то сега това се разпада. Но ако трябва да ти дам само една поука от това, тя би била, че ИПЦ е инструмент, създаден от правителството. Базиран е на проучване, като това проучване не само че не е едно и също, а то активно се променя през годините и то по такъв начин, че значително повлиява на реалните отчитани числа. До някаква степен той показва това, което правителство иска да виждат хората. Както и да е, ще се видим в следващото видео.