Лошо нещо ли са хедж фондовете?

В медиите се говори много за хедж фондове, често с леко подозрителен или отрицателен тон. В това видео искам да помислим, или да предложа начин на мислене, за това дали хедж фонодвете и коя да е организация или институция са добри или лоши. Няма да заемам страна, само ще ти дам идеи за размисъл. Първото, за което понякога се оплакват хората, говорейки за хедж фондове, е структурата за компенсиране. Хедж фондът получава 20% от печалбата, но ако загуби всичко, мениджърът няма да понесе 20% от загубите. Човек би казал, че заради това мениджърите на хедж фондове поемат прекалено големи рискове. До известна степен това е така. При хедж фондовете обикновено се очаква собствено участие на мениджъра или главния партньор. Например при Пийт Кепитъл Фънд 1 мениджърът внесе 10% от средствата. По-важното от процента от общия фонд всъщност е процентът от общата нетна стойност на Пийт, внесена от него във фонда. Някои мениджъри внасят значителна сума от личните си нетни активи във фонда. Въпреки че получават 20% от печалбата, ако фондът не се справя никак добре, ако се издъни, мениджърът обикновено е изложен на риск. Това е работата на дружествата с ограничена отговорност. Споменахме, че за разлика от взаимните фондове, хедж фондовете трябва да бъдат строго професионални, с лицензирани инвеститори и нетна стойност, с разбиране за инструментите. Работата и интересът на партньорите са да се уверят, че инвестират във фонд, в който инвеститорът, или Пийт, е надежден, има дял в дружеството, в идеалния случай - значителен дял спрямо нетната стойност на активите му. Пийт трябва да има добра репутация, а те - да решат доколко са доволни от прозрачността на действията на Пийт. Много хедж фондове не споделят с инвеститорите за какво ползват парите им. Един път дават повече, друг път – по-малко информация. Разбира се, това може да е проблем. Може да дават парите за хазарт във Вегас. Ето защо е важна репутацията. За дружествата тайната може би е полезна. Ако всички знаят точно какво се случва във фонда и информацията излезе от там, други хора може да действат срещу фонда или да предприемат същите инвестиции, да изпреварят фонда и да се опитат да купят това, което той е щял да купи. Тайната има плюсове и минуси. Риск винаги има. Интересното е, че идеята за получаване на процент от печалбата с много ограничена загуба не е характерна само за хедж фондовете. Може би се отнася за повечето корпоративни директори. Даже повечето директори вероятно нямат такова участие. Чували сме за златните парашути. Ако директорът се справя наистина добре, обикновено ще получи голям бонус. Ако се справя зле и бъде уволнен, тай пак си има златен парашут. Това едва ли се случва на мениджъри на хедж фондове. Идеята за разлика между процентите от печалба и загуба не се особеност само на хедж фондовете. Отнася се за корпоративни директори, директори на банки, банкери като цяло. Ако следващата година банката прекрати дейността си, никой не иска да върнат бонусите си. Не ги защитавам, казвам само, че това не се отнася само за хедж фондове. Друга особеност, която понякога се приписва на хедж фондовете, е тайната. Тъй като не е регулиран, мениджърът на хедж фонд има свобода на действията си, а относно тайната е нужно пояснение. За да бъдат склонни да инвестират тези хора тук, мениджърът трябва да им каже нещо за плановете си. Това зависи от мениджъра на фонда. Някои хора се притесняват, че предвид тайните при хедж фондовете, в комбинация с правото им да инвестират в по-екзотични акции... Не е задължително, нека е ясно. Много хедж фондове, имащи тази структура – 2% такса за управление и 20% отсрочено възнаграждение – техните реални инвестиции може да приличат много на взаимните фондове. А някои може да са даже по-консервативни от много взаимни фондове. Не винаги хедж фондовете правят странни неща. Някои от тях обаче го правят. Комбинацията от тайна, възможността за спекулации, закупуване на странни деривати кара хората да си мислят, че се случва нещо съмнително. Според мен, ако хедж фондът е сравнително малък, а 100 млн. долара са малко, когато говорим за хедж фонд. Ако стойността на контролираните активи е сравнително малка, понеже със сложни деривати, със 100 млн. долара можеш да контролираш много повече от условни активи на стойност 100 млн. долара, Ако условните активи под контрола на хедж фонд са сравнително малко, тайната и всичко, което хедж фондът може да предприеме, наистина е рисково за инвеститорите. Работата на тези хора е да не излагат на риск обществото, когато или ако фондът стане опасен. Най-често срещаният пример за това е дългосрочното управление на капитал в края на 90-те. Нека го напиша тук. Ще има серия от видеа по темата, Дългосрочното управление на капитал контролира толкова много условни средства – стотици милиарди, трилиони долари, че фондът става твърде голям, за да фалира. От последната финансова криза вероятно знаеш, че това не се случва само на хедж фондове. По принцип, когато една финансова институция установи контрол върху трилиони долари или стотици милиарди долари, може да започне да пропада през цялата финансова система. Това не е добре, не е добре, защото, когато нещо е прекалено голямо, за да фалира, хората не позволяват това да се случи. Това противоречи на всичко, което знаем за капитализма. Когато хората се справят добре, остави ги да се справят, а когато фалират, нека да фалират. Искам да кажа, че това не се отнася само за хедж фондовете. AIG, може би един от основните виновници за последната финансова криза, е застрахователна компания, не беше прекалено голяма компания, за да фалира, но помогна да се утвърдят някои от компаниите, които са твърде големи, за да фалират. Това са всички банки, които бяха прекалено големи. Принципът тук е, че хедж фондът може да е добър или лош. Това, което го отличава от взаимния фонд, е, че обикновено е по-малко открит. Получава повече помощ, инвеститорите трябва да са по-запознати. Това, което прави със средствата, може да е абсолютно същото като взаимния фонд. Може да е и по-консервативно. Може да използва сложни инструменти, за да поема по-малко риск от взаимния фонд. Според мен изводът е, че хедж фондовете, застрахователните дружества, банките и някои корпорации дори стават лоши, когато станат толкова големи, че фалитът им засяга не само инвеститорите, но и на цялото общество.