Основно съдържание
Финанси и капиталови пазари
Курс: Финанси и капиталови пазари > Раздел 7
Урок 4: Хедж фондове- Въведение в хедж фондовете
- Структура на хедж фондовете и такси
- Лошо нещо ли са хедж фондовете?
- Хедж фондове, фондове за рисков и частен капитал
- Стратегии за хедж фондовете (дълги, къси 1)
- Стратегии за хедж фондовете (дълги, къси 2)
- Стратегии за хедж фондове: Арбитраж на сливане 1
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Хедж фондове, фондове за рисков и частен капитал
Прилики в структурата за компенсации на хедж фондовете, фирмите за рисков капитал и частните инвеститори . Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Вероятно трябва да поясня, че идеята за получаването
на управленска такса от 2 процента и участие в около
20 процента от приходите (отсрочено възнаграждение
от 20 процента), не е уникална за хедж фондовете. Това е същата компенсационна
структура, която обикновено се предлага от фондовете за частен или рисков
капитал. Трябва да поясня, че рисковият капитал всъщност
е вид частен капитал, но когато се споменава частен
капитал, не се има предвид точно
рисков капитал. При всички тези ситуации
мениджърите ще получат около 2 процента за управление на фонда
и 20 процента от приходите. Всъщност единствената структурна разлика е, че фондовете за рисков или
частен капитал имат ограничена дейност. Те имат менажираща компания, която получава управленските
такси и приходите. Единствената разлика е, че повечето хедж фондове
инвестират в публични ценни книжа. Те могат бързо да вземат парите и да ги приложат в действие, защото обикновено инвестират
в ликвидни активи. Активите, които купуват са сравнително ликвидни. Така че хедж фондовете обикновено взимат колкото пари им трябват
за инвестиции от самото начало. Ако една фирма за рисков
или частен капитал реши да набере фонд от 100 милиона долара, тя няма да може просто да излезе и да ги инвестира на момента. В случая на фирма за
рисков капитал тя ще трябва да разгледа бизнес
плановете на предприемачите, за да подходи отговорно. Същото важи за фирмата за
частен капитал. Ще трябва да търсят компании, които биха искали да
купят с частен капитал. Обикновено става дума за
разработени компании, които тази фирма смята,
че може да купи и подобри. Разработени компании,
които имат нужда от пари, за да растат с бързи темпове. Фирмата за рисков капитал инвестира в по-малки
компании с бизнес план или такива, които можем
да наречем по-рискови. Но и двете ситуации изискват някакво време. Те отиват при инвеститорите си и получават съгласието им
за определена сума – да речем, 100 милиона долара. Ще получат управленската такса от уговорената сума, но няма да вземат всичките
пари веднага. Ще ги вземат, когато
им потрябват. Те ще направят т.нар.
искане за внасяне на капитал. Ще се обадят на инвеститорите си
и ще има кажат, че са намерили удачна инвестиция за 5 милиона долара
и този процент от уговорената сума им трябва, за да направят тази
инвестиция в хедж фонда. Тук случаят не е такъв. Всичко се взема предварително. Но компенсационната схема
реално е същата. Затова ако отидеш в
някое изискано бизнес училище, ще откриеш, че от този тип кариера се интересуват много хора, които… Не искам да давам определения, има много възможни причини
да искаш да се занимаваш с това. Но със сигурност тези кариерни
възможности са търсени в много от изисканите
бизнес училища.