If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Инвестиции и потребление - част 2

Още примери за разликата между инвестииции и потребление. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Да продължим с този пример и ще се радвам да ми изпращаш примери и да разсъждаваме дали нещо е консумация, или е инвестиция. Моят аргумент е, че по принцип инвестицията е нещо хубаво за обществото. Добро е за теб. Капитал е, нали? Парични средства, които са използвани за повишаване на богатството, капитала или благосъстоянието на обществото. Докато консумацията е капитал, който на практика е изразходен по някакъв начин, обикновено за някакъв вид социален статус или удовлетворение на егото. Е, да помислим за това. Например излизане веднъж месечно... Да вземем една почивка, това е интересен случай. Проста почивка със семейството. Може да е семейно събиране – в зависимост от семейството може да е разтоварващо, но може и да не е. Да приемем, че е проста релаксираща почивка. Отивате на къмпинг или до Йосемити например. Това е много спокойно, разтоварващо начинание. Първоначалната ти импулсивна реакция е, че ако отидете на почивка, ти и семейството ти ще си вземете отпуска, няма да работите, а децата няма да ходят на училище. Може да си кажеш, че това е консумация, защото ще харчите пари. Да кажем, че почивката струва 2000 долара, нали? Ще похарчим 2000 долара за тази почивка. Това може да е инвестиция или консумация. Първоначално може да си кажеш, че това е консумация, защото няма да работиш. Докато си в отпуска, нищо не създаваш. Но може да има и противоположен аргумент. Можем да кажем, че като отидеш на обикновена почивка със семейството, това те възстановява, свързва те със семейството ти и те прави по-щастливо човешко същество. Това повишава възможността да допринасяш за обществото, щом се прибереш обратно вкъщи. Ако не си беше дал тази почивка, накрая ще се преумориш. Така в този пример (който зависи от това какво считаш за проста почивка) всъщност, вероятно ще я приема за инвестиция. Особено ако те релаксира, това успокоява мозъка ти и ти позволява да бъдеш по-градивен и по-продуктивен за обществото. Това може да е инвестиция. Затова смятам за важно хората да не се претоварват с работа. Сега, ами ако аз заведа семейството си при някой, който ни носи на ръце или на гръб, докато той преплува океана, за да седим в златни тронове, докато гледаме как армия от хора танцува за нас? Нали? Да кажем, че това е екстравагантна почивка. Можеш да добавиш още неща. Значи имам четиричленно семейство и, да кажем, че това ми струва 200 000 долара. Е, тук има няколко неща. Може някаква част от тази почивка да те релаксира и да те прави по-продуктивен. Аз твърдя, че вероятно е обратното, екстравагантната почивка вероятно ще те стресира и ще подхрани егото ти по начини, които са саморазрушителни. Но да кажем, че има елемент (да не бъдем предубедени), който те релаксира. Бих казал, че този елемент е инвестиция. Но знаеш ли какво? Вероятно можеше да получиш същото за 2000 долара. Бихме могли да кажем, че 2000 долара от тази сума са някаква инвестиция, а тези 198 000 долара вероятно са консумация. Защото това не е нещо, което те прави по-продуктивен. Разбира се, когато отидеш на това място, създаваш работа и работни места за тези хора, но бих нарекъл това прехвърляне на средства. Това не е инвестиция. Когато отидеш в някоя страна, в която си решил да отидеш, и на практика пръснеш 198 000 долара без да има такава нужда, само защото усещането местните хора да те възхваляват е хубаво, ти им прехвърляш парични средства. След това те могат да прехвърлят тези средства на някой друг, но това по никакъв начин не увеличава световното богатство. Това не води до иновации, не води до повече фабрики и не води до по-голяма печалба. И знаеш ли какво? Дори не смятам, че това задължително е лоша идея, защото, честно казано, това просто прехвърля средства от някой, който се нужда от задоволяване на егото си, към някой, който е склонен да направи нещо сравнително просто, за да вземе тези средства от него. Но в крайна сметка това е консумация. Мисля, че можеш да си представиш, да кажем, една проста дамска чанта. Жена ми отива и си купува от Таргет дамска чанта, която струва 20 долара. Това консумация ли е или инвестиция? Е, аз твърдя, че е инвестиция. Може старата ѝ чанта да се разпада, а новата ѝ чанта да ѝ помогне да получи работа, да бъде по-продуктивна, да бъде по-организирана. Така че това може да е инвестиция. Но какво можем да кажем за чанта от Луис Витон (без да се заяждам с тях в частност). Не знам колко... Не знам дори как да го изпиша правилно. Мисля, че струват над 2000 долара. Е, това очевидно е някаква форма на консумация. Възможно е да изкажеш аргумента, че в определени среди можеш да получиш работа, ако носиш една от тези чанти. Но основната ѝ стойност вероятно можеше да получиш с проста дамска чанта. Това вероятно е инвестиция от 20 долара. Останалата част, останалите 1980 долара, са консумация. Сега ще ти задам въпрос, който отива по-далеч: смяташ ли, че това е добро или лошо за обществото? Е, аз всъщност твърдя, че вероятно е неутрално за обществото, защото изглежда като "прахосване на пари" да дадеш тези допълнителни почти 2000 долара, без това да е необходимо, за да получиш нещо със сравнително елементарно предназначение, но тези ресурси не са загубени. Тези ресурси бяха похарчени от някой, който (честно казано) искаше малко задоволяване на егото. На практика бяха похарчени от нечие его. Да кажем, че това си ти, или егото ти. А това е компанията Луис Витон. Ти им даде 1980 долара, без да има нужда за това. Разходите за производството на чантата вероятно не са много повече от тези за тази проста чанта. В замяна те ти предоставиха задоволяване на егото. Те на практика нямаше нужда да прахосват огромни ресурси. Те ти предоставиха представата за марка, която те кара да се чувстваш добре. Аз твърдя, че този капитал не е загубен, просто е прехвърлен от някой, който вероятно е малко неуверен, на някой, който знае как да продава на неуверени хора. И тогава Луис Витон ще разполага с тези 1980 долара, след което, кой знае, може да ги дадат на някой приятел с частен капитал или на приятел с рисков капитал, който да ги инвестира в някоя нова идея за стартъп, някоя компания за слънчеви батерии, които могат да създават енергия от слънцето. В този случай парите не са прахосани. Те всъщност могат да ги инвестират в слънчева енергия. Така че това всъщност не беше прахосване на пари. Въпреки че ще се съглася, че тази транзакция е консумация. Бих казал, че прахосване на пари са всичките реклами и спонсорства, които Луис Витон трябва да използва, за да те убеди, че купуването на тази чанта по някакъв начин ще те направи по-добър човек. Защото рекламите, които гледаш по телевизията, с хората, на които искаш да приличаш, не създават никаква добавена стойност за света, не увеличават неговото състояние. Както и да е, нека помисля за друг пример. Да кажем, че примерът с чантата на Луис Витон е просто прехвърляне на средства. Но да кажем, че вместо да направиш това, вместо да купиш чанта на Луис Витон, ти с твоето его си решил (това си ти), че ще бъде хубаво, вместо да купуваш чанта на Луис Витон, което, както установихме, би било просто прехвърляне на средства – консумация е, но поне средствата не изчезват, да кажем, че искаш да платиш 2000 долара, не знам, 10 долара на час за това 200 човека да танцуват за теб, да рецитират името ти и да говорят какъв страхотен човек си. Твърдя, че това е чиста консумация. Защото тези 200 човека, макар тези средства да са им прехвърлени, не са направили нищо продуктивно с времето си. Нали? Тези 200 човека можеха да прекопават, да работят във фабрика, да учат децата си да четат, да правят нещо продуктивно за обществото. Но вместо това са отделили един час, за да танцуват за теб и задоволяването на егото ти. И това, според мен, е най-лошата форма на консумация, защото това не е просто прехвърляне на средства, а унищожаване на средства. Времето на 200 човека е средство, това е капитал, който може да бъде използван за подобряването на нечий живот. Но вместо това тези 2000 долара бяха унищожени на практика. Да, те отиват при тези хора, нали? Но в крайна сметка не са създали нищо през това време. Ще засегна това малко повече. Всъщност паричната сума в системата не се промени, но общата стойност в системата се понижи, защото всички тези хора си загубиха времето. В крайна сметка това всъщност води до инфлация. Ако разполагаш с повече пари в система с по-малко продуктивни стоки и услуги, цената на произвежданите стоки и услуги се вдига. Както и да е, отново ми свърши времето. Насърчавам те да разсъждаваш винаги когато можеш само върху следното: когато харчиш пари, това консумация ли е, или е инвестиция? Ще продължа темата с това, което правителството те съветва, когато икономиката е в криза. Как ти казват да си купиш хубава рокля, вместо да построиш една фабрика. Или да спестиш парите си, за да ги инвестираш в образованието на детето си. Както и да е, ще се видим в следващото видео.