Спасителна програма 10: Морален риск

Нека помислим за това, което говорих – предложената от държавата спасителна схема. Държавата иска да изкупи за 700 милиарда долара някои от тези подозрителни активи, тези ОДЗ (обезпечени дългови задължения), които много от тези банки имат на счетоводния си баланс. Те са донякъде и причината много от тези банки или да фалират, или да не дават пари назаем една на друга. Донякъде се спрях на това в последните видеа и според мен това може би решава проблема. В това видео ще поговорим за това, че дори действително да решава проблема, всъщност е ужасно решение. Защото, за да купиш тези активи, които приемаме, че не струват нищо, ще трябва да платиш 2 милиарда. С това ти всъщност пишеш чек на притежателите на акциите, акционерите на тази компания, които през последните години са брали плодовете от възвръщаемостта на тези акции, от дивиденти и какво ли не. И сега изведнъж, когато нещата се влошат, не се изправят пред последиците. Американският данъкоплатец понася риска и така пишеш чек за 1 милиард на собствениците на капитал и на собствениците на пасиви или на хората, които са заели пари на компанията. Може би си чувал/а да се споменава терминът морален риск. Това е добър момент да обясня какво хората имат предвид под морален риск. Съвсем повърхностно хората си го представят така: Хей, пишеш чек на същите тези хора, взели лошите решения. Хората, които са дали пари назаем на тази компания, са взели лоши решения, както и собствениците на капитал. Първо, хората, инвестирали в тази компания, не са осъзнавали риска. Много от собствениците на капитала са също и в управлението на компанията. Те са хората, инвестирали в тези ОДЗ. Ако купиш въпросните ОДЗ, не ги наказваш за лошите им решения. Така те ще запазят всичките си досегашни бонуси. Може би дори ще запазят работните си места и ти поддържаш цените на акциите им, така че това е един елемент от моралния риск. Можем да разглеждаме нещата и малко по-нюансирано, което е донякъде по-важният елемент от моралния риск. И това е, ако правителството се намесва всеки път, когато има някакъв вид финансов стрес. Всички тези хора са поели риск, те са получили своята награда вече, но когато идват последствията от риска, правителството се намесва и прави така, че тези хора няма да понесат съответните последствия. Моралният риск тук е в бъдещето, хората ще си кажат: Ще поема риска, защото ако времената са добри, ще правя пари. А когато времената са лоши... Е, много пъти сме виждали как американското правителство е напълно готово да се намеси и да спаси частния сектор. Моралният риск произтича от създаването на тези балони, защото хората няма да бъдат толкова внимателни за риска. Те видяха как някои хора поеха огромни рискове, купиха ОДЗ, получиха пари назаем, бяха подпомогнати и накрая правителството дори отърва тези хора. Така че мога да поема голям риск, ще получа всичките ползи от този акт, а в бъдеще правителството просто ще ме спаси. И това е другият елемент на моралния риск. Както и да е, бих казал, че има голям морален риск със сегашните предложения за спасителни схеми от правителството. Може би този риск си струва, ако предотврати тази верига, тази каскада от събития. Ако позволи на хората да започнат да дават заеми и най-важното, да започнат да дават на обикновения човек от истинския свят, като човека, който иска да купи фабрика, или фермера, който иска да ползва парите за семена за посевите през следващата година. Не знам точните числа и не съм експерт по темата, но съм чувал, че има около 5 трилиона долара от тези токсични ОДЗ на счетоводния баланс на всички тези институции. Не знам дали това е точното число, но знам със сигурност, че 700 милиарда долара е относително малка част от общата сума. Бернанке и Полсън твърдят, че осъзнават, че 700 милиарда долара не включват всички ОДЗ, дори ако ги купуваш с отстъпка. Но това, което се надяват да направят, като започнат да купуват тези ОДЗ за много пари, е това да създаде някакъв пазар за тях. Говорят и за обратен търг. Идеята е: "Добре, готови сме да купим ОДЗ за 100 милиарда долара. Така че които банки са склонни да ни предоставят ОДЗ на стойност 100 милиарда долара на най-добрата цена, от тях ще купим". Това е обратен търг. Отиваш и казваш: искам да купя, кой ще ми продаде за най-ниска цена? И това може би ще създаде други частни интереси. Може би някой ще види, че правителството прави добра сделка за тези ОДЗ и ще поиска също да купи от тях. И по този начин може би и други хора ще започнат да ги купуват. Наричам това "глупости", защото ако други хора щяха да купуват ОДЗ, вече щяха да са го сторили. И изводът е, че когато правиш този тип обратен търг, когато кажеш: "имам 100 милиарда долара искам да ги изхарча за ОДЗ"... Полсън и Бернанке твърдят, че това някак ще създаде някакъв тип пазарна цена за тези ОДЗ, които тези банки могат след това да маркират като техни активи и всеки ще знае, че те си струват. Два проблема. Това няма да бъде пазарна цена, защото създаваш изкуствено търсене, изкуствено търсене от правителството. Ако правителството го нямаше, нямаше да има кой да купува активи за 100 милиарда долара. И второ: ако правителството действително направи този обратен търг, но хората осъзнаят, че тези ОДЗ за 2 милиарда долара всъщност струват само 500 милиона. Това са готови да дадат хората за тях и вероятно по-заможните биха го направили, защото за тях това няма да причини банкрут. Ако наистина струват 500 милиона долара, то тогава всяка банка, която държи същото нещо, ще трябва да запише тези 2 милиарда долара като 500 милиона долара. И така техният капитал ще бъде изтрит и каскадата ще започне отново. Следователно не съм съгласен поради две причини. Първо, не мисля, че ще създаде истинска пазарна цена, на която някой би повярвал. Не мисля, че ще накара някой да се впусне в пазара изведнъж. Ако някой си е помислил, че това са били добри сделки, има много добре обучени инвеститори, които много, много по-добре от хазната разбират какво означават тези активи. И ако са си помислили, че са добри сделки, гарантирам ти, че има капитал там, където биха отишли и купили тези активи на цената, която преценяват че е добра за тях, и ще ги държат до падеж. Има кеш там. Мисля, че това е важен проблем, който хората не осъзнават. Много хора си пазят парите и средствата. Те просто не искат да инвестират в активите, защото са лоши сделки. Хората търсят добри сделки, но тези най-вероятно на са такива. Вероятно не струват нищо. Така че какво друго решение има? И това е нещо, което много хора често са споменавали. Те казват, добре, защо правителството не се намеси и вместо просто да купува тези ОДЗ, което е същото като да напише чек на хората, които ни вкараха в тази ситуация, Защо не купят акции в тези компании? Говорихме за случаите със суверенните фондове. Суверенният фонд се намесва, купува капитал за 3 милиарда долара и дава 3 милиарда долара кеш. И след това компанията може да го използва, за да изплати дълга си. Това не е ужасна идея. Единствената причина поради която бих казал, че не е велика идея, е, че разводняваш акционерите. Ами ако този капитал не струва нищо? Ако всъщност има негативен капитал тук? Ако струва нула, ако тези 2 милиарда долара са всъщност 0, то тогава това е неплатежоспособна компания. Имаш 3 милиарда долара активи, 4 милиарда пасиви, това е всъщност негативен капитал от 1 милиард долара. Така че наистина акцията няма стойност. Правилната цена на акцията, ако нямахме ограничена отговорност при корпорациите, правилната пазарна капитализация би била минус 1 милиард долара. Тогава защо да плащаш положителна цена? Така че дори в тази ситуация, ако наистина струва нула и правителството реши да купи много акции и да налее капитал, щеше да спаси компанията. Щеше да накаже собствениците на капитал, защото изведнъж вместо 500 милиона акции, може да имаш 2 милиарда акции. Ако преди притежаваше 100% от компанията, то сега имаш само 20% от нея. Точно това се случи с AIG. Може да кажеш, че това е било много добра ситуация, но все още правителството понася удар. Честно, ако правителството направи това, мисля, че съотношението риск-печалба може да е разумно там, защото ако правителството налее капитал в тези банки... Нека направя този пример. Нека кажем, че има 500 милиона дяла сега. Правителството казва, че ще даде на тази компания 4 милиарда долара, така че ще ѝ дадем 4 милиарда долара в кеш. И нека кажем, че тези 4 милиарда акции... да го направим много напрегнато. Нека кажем, че правителството иска 10 милиарда акции, така че плаща по 0,40 долара за всяка. Следователно ще имаме 10 милиарда акции тук. Това са 10 000 милиона и ще имаме 10,5 милиарда акции. Това всъщност не е лоша ситуация за мен. Компанията сега ще има 4 милиарда долара кеш, 3 милиарда долара други активи. И сега тези ОДЗ може би не струват нищо. Сега, независимо какво става, компанията не може да фалира. Има 4 милиарда кеш, 4 милиарда в пасиви, би могла да си изплати задълженията. И хората, които заслужава да усетят част от негативните ефекти, наистина го усещат. Преди собствениците на капитал притежаваха 100% от компанията със своите 500 милиона акции. Сега те притежават... Притежават 1/21 от компанията. Наблюдаваме разводняване: от притежаване на 100% на компанията до притежаване на по-малко от 5% на компанията. Така ситуацията може би е справедлива. Но дори в тази ситуация спасяваш хората, които са дали тези пари назаем на банката. Те са дали пари на институция, на която би следвало да знаят, че не бива. Държат всички тези токсични активи, събраха лихва от тази институция. Точно когато тази институция щеше да банкрутира, правителството прави това голямо вливане на капитал и завладява компанията. Прави я част от правителството, защото то притежава 90 и нещо процента от компанията и изплаща пасивите. Следователно все още бих казал, че има морален риск, защото в бъдеще все още нараняваш собствениците на капитал, но и искаш да отдадеш пари на американска банка, защото когато нещата станат зле, американското правителство се намесва и спасява банката. Следователно няма правилно да оцениш и рискуваш занапред. Но ако това отвори кредитните пазари и хората започнат да дават заеми на фермера или човека, който иска да строи фабрики, то тогава си струва. Ако правителството не е наистина притеснено за банките, а за фермера, който се нуждае от заем, или човека, който иска кредит за фабрика, тогава защо с тези 700 милиарда не открият фонд и така да отдават директно на реалния потребител, на обикновения човек. Защо просто не оставят тези банки да банкрутират? Те ще се завърнат по-ефективни, с правилните мерки за риск и всеки ще бъде наказан подходящо, така че в следващия цикъл няма да го има целия този морален риск, и тези 700 милиарда долара директно ще бъдат отпуснати на фермери и компании, които харчат за капиталово оборудване. Разбира се, все още има морален риск. И отсега нататък ще бъде доста политизирано на кого даваме заем. Може би все пак ще направят обратен търг, но изводът е, че ако правителството беше искрено за притесненията за обикновените хора, нямаше да използва тези 700 милиарда долара индиректно. Те щяха да ги отдадат директно на обикновения човек. Както и да е, ще се видим в следващото видео!