Спасение 11: Защо тези обезпечени дългове може нищо да не струват

Правителството каза много по въпроса, че 700-те милиарда може би не са просто празен чек, а че ние всъщност купуваме активи. И кой знае, може би даже ще направим печалба от тези активи. Аз съм намеквал, и други също, че това не е много вероятно да се случи, тъй като тези активи може би не струват това, което правителството е готово да плати за тях, дори може би стойността на някои от тях е 0. Аз получих писма по темата и чух хора да питат по телевизията как е възможно стойността им да е равна на 0. Те са гарантирани с ипотеки, които са гарантирани с къщи, които са обезпечението. Затова се наричат обезпечени – обезпечено дългово задължение (ОДЗ). В това видео искам да покажа с един сравнително прост пример защо някои от тези обезпечени дългови задължения могат да имат много ниска или нулева стойност. Нека започнем с нещо съвсем просто. Нека да не разглеждаме милиони домове като пример, а десет къщи. Да кажем, че създавам малък обезпечен дългов инструмент. В този пример давам 10 ипотечни кредита. Нека всеки ипотечен кредит е на стойност 1 милион долара, Нека да кажем, че това са 10 пъти по 1 милион долара. И че хората, на които аз давам тези ипотечни заеми, купуват 10 къщи на стойност по 1 милион долара. Нали? Така че аз създавам корпорация със специалната цел, специално заради тези ипотечни кредити, създавам тези обезпечени дългови задължения. Това е балансовият отчет на моята компания. Кои са активите? Имам 10 ипотеки по $1 милион, което означава милионен дълг, или просто 10 милиона долара в ипотеки. Те са гарантирани или са обезпечени с къщите, за чието купуване бяха използвани парите. Значи ипотечни кредити за 10 милиона долара. Тази корпорация е със специална цел, нека да я наречем S.P.E. - та, как е финансирана S.P.E.? Ами много просто, финансирана е чрез хората, които купуват обезпечени дългови задължения. А обезпечените дългови задължения са просто дълг, който е използван да финансира ипотеки. Обезпеченото дългово задължение се различава от ипотечните облигации по това, че при ипотечните облигации аз просто бих дал ипотеки за 10 милиона долара и в корпорацията бих създал хиляда дяла. По този начин всеки дял би струвал 1/1000 от стойността, нали? Така функционира една ипотечна облигация, но при обезпечените дългови задължения го разделям на различни части. Например вземам 3 транша заеми. Мога да ги нарека "парчета". Отивам при някои хора и заемам, не знам, да кажем за тези 10 милиона долара, които дадох назаем, да кажем... ще си измисля число – 5 милиона долара. 5 милиона от тези хора и това са старшите държатели на дълг. Този държател на дълг трябва да бъде обезщетен преди да бъде обезщетен този човек. Обезщетен просто означава, че получаваш по-малко пари, отколкото отдаваш, нали? Така заемам 5 милиона долара от някого и ще платя за тях най-ниската лихва, защото това е най-безопасното парченце. Мисли по този начин: нека кажем, че лихвите за тези 10 ипотеки са – да кажем, че взимам 8%. И да кажем, че плащам – нека нарисувам, дават ми 5 милиона долара. Нека кажем, че ще платя на тези хора 5%. Защо те се съглясяват на по-нисък лихвен процент? Защото основно всяко неплащане от тази страна ще засегне тези две групи отгоре, преди да засегне тези хора, така че това ще бъде много безопасен дългов инструмент. И ще говорим още за това след секунда. Нека кажем, че заемам други 4 милиона долара от някои други хора, така че те ми дават 4 милиона долара. Трябва да платя малко повече лихва на тях. На тях ще трябва да платя 6% лихва. И след това взимам назаем още 1 милион долара. Заемам 1 милион долара от хора, които искат да поемат най-големия риск. Така, ако има фалити тук, тези хора ще бъдат изтрити преди другите да са докоснати. И всъщност можем да открием правилния лихвен процент, нали? Колко пари идват на месец преди който и да е да започне да пресрочва платежа си? Нека видим, получавам 800 000 долара на месец. Това са постъпленията. А след това плащанията – трябва да платя на тези хора 5 милиона умножено по 5%. Това са 250 000 долара, така че това е колко плащам за това парче. 250 000 долара. И след това 4 умножено по 6%. Това е 240 000 долара, значи минус 240 хиляди, следователно, 800 минус 490 така останаха 310 000, нали? Така че мога да платя тези 310 000 долара на година за това парче. Така те всъщност ще вземат 31% лихва, което изглежда страхотно. Затова казват, че имаме капиталов транш при ОДЗ, защото тези хора получават страхотни приходи. Но познай какво: ако има фалити, тези хора биват отстранени първи. И само за да направим този пример по-ясен, да го направим много просто, защото можеш да моделираш това и да вземеш предвид някакъв тип авансово плащане и така нататък. Ще задраскам това тук. Нека кажем, че след тази една година половината от ипотеките – хората рефинансират или се преместват, или продават къщата си, или по друга причина изплащат ипотеките си предварително. Така да кажем, че след година – ще прерисувам този финансов баланс за след година. Да кажем, че след година остават петима длъжници. Значи това е година по-късно. Маджента е моят цвят за след година. Година по-късно половината от тези длъжници просто рефинансират или продават къщата си и следователно ни плащат обратно 5 милиона долара, нали? Получаваме 5 милиона долара. Слагам ги от страната на активите в счтеводния баланс. Това са активите, това са пасивите. Има няколко видеа за активи и пасиви и счетоводни баланси, ако това те обърква. В тази компания няма капитал, нали? Защото активите минус пасивите са равни на капитала. Направих това, защото това са дружества със специално предназначение. Цялата цел е да структурирам тези ценни книжа. Тяхната цел не е да имат текуща дейност, от която от която да има нетни приходи и разходи. вероятно е имало капитал в банката, която е създала компанията. Значи активи и пасиви. Казахме, че половината хора рефинансират. Тези хора бяха супер. На тях си е струвало да се дадат пари, защото си изплатиха заемите изцяло. Но познай какво? Другата половина от хората си изпросиха наказателни лихви и те фалираха. И трябва да им наложим възбрана година по-късно, нали? Но не всичко е загубено, нали? Не губим тези 5 милиона долара, които сме заели на хората, тези 5 милиона, защото те имаха домове, нали? Това са oбезпечени дългови задължения. Можем да вземем техните къщи. За жалост пазарът на недвижими имоти е наистина много слаб и просто за нуждите на нашия пример да кажем, че взимаме тези пет къщи от хората, които не са си платили, нали? Пет платиха, пет не платиха. Взимаме къщите на петимата, които не са си платили къщите. И нека кажем, че когато ги продаваме успяваме да вземем, да кажем, само 60% от цената на тези къщи. 60% от 5 милиона долара – взимаме само 3 милиона долара за къщите, които възбранихме. Така година по-късно какви са всичките ни активи? Имаме 5 милиона долара в кеш от хората, които са изрядни и изплатиха ипотеките си. Получихме 3 милиона долара от продажбата на къщите под възбрана. Получихме само 60% от оригиналната цена на домовете. Получихме само толкова. Това е логично, защото кредитирането става по-трудно, пазарът за ипотечни кредити е труден и всички тези къщи са или в южна Флорида, или в Лас Вегас, или където и да е. Но какво се случва сега? Няма смисъл това дружество даже да продължи да съществува повече, защото всички са изплатили дълга си. Няма парични потоци навътре или навън, така че просто ще разпуснем корпорацията и ще дадем на всеки каквото му дължим. Този човек получава пръв парите от това, нали? Той взе най-ниския лихвен процент в замяна за това да има най-ниския риск. Затова този човек – ще го нарисувам в зелено, защото приключихме с него. Той получава всичките си 5 милиона долара. Това е супер! Той взе 5% лихва и си получи всички пари обратно. Звучи чудесно. ОДЗ изглеждат безопасни засега, но какво става със следващото парче – с този човек с 4 милиона долара? Тук нещата не са толкова добре, нали? Този човек с 4 милиона долара – на него му дължат това, което той е заел на предприятието със специално предназначение. Тези ОДЗ за 4 милиона. Дължат му 4 милиона долара, но познай какво? След като изплатиш на този човек 5 милиона долара, остават само 3 милиона долара, така че този човек получава само 3 милиона долара. Така за всеки 4 долара, които е заел, той получава 3 долара, следователно той получава 0,75 цента от долар. Това там е седмица. Пиша седмицата като европеец. Какво се случва с частта от капитала на този човек тук горе? Тези 1 милион долара? Той си мислеше, че е гений. Той ни даде назаем тези пари и получи 31% лихва. Банката вероятно нямаше как да получи тези пари от друг, тъй като пенсионните фондове и много от чуждестранните правителства купуват само най-безопасните активи, нали? Така че това са неща, които вероятно седят в балансите на много от инвестиционните банки. Това са смрадливите, токсични, миризливи активи, за които всички говорят. И познай какво! Няма с какво да платим на този човек 1 милион долара. Плащаш 5 милиона долара на първия човек. Вторият получава само 0,75 цента от долар, нали? Той изгуби 1 милион долара тук и този последният човек не получава нищо. Следователно въпросът е: тези ОДЗ, които са в баланса на банката, те тези ОДЗ ли са тук долу? Дали са част от това парче от дълга, в който случай те са много безопасни. Но бих казал, че в този случай банките вероятно няма да искат просто да се отърват от тях бързо или могат може би да намерят купувачи. Ако са в това парче, то в този случай те вероятно струват 0,75 долара, но знаеш, че дори за 0,75 просто ще излезеш на нула. Вероятно дори д струват 0,60 долара, може би са добра сделка. А дали е последният случай? Тогава те наистина не струват нищо или поне е така в примера, който току-що дадох.