Спасителна програма 5: Изплащане на дълга

В последните няколко видеа говорихме за разликата между счетоводната стойност и пазарната стойност на капитала на компанията. Разгледахме този пример за някакъв тип финансова институция, и отляво са нейните активи. Според счетоводните отчети има държавни облигации за 1 милиард, високо оценени корпоративни облигации за 10 милиарда, т.е. това са заеми към корпорации, които е много вероятно да бъдат върнати. 10 милиарда корпоративни ипотечни кредити – това са заеми за фирми, които купуват офис сграда или строи офис сграда, или нещо подобно. А след това се фокусирахме върху тази част тук в зелено – обезпечени дългови задължения и обясних какво представляват. Това са основно деривати на ценни книжа, които са генерирани от секюритизирани ипотечни кредити, което означава просто група ипотечни кредити, обединени в едно. Фокусирахме се над това, защото е същността на това, което интересува всички след началото на кредитната криза. Но имам предчувствие, че това е само първата вълна, това е какво е изгубено дотук. Цените на къщите са паднали, разкрити са длъжниците с нелегитимни кредити, които си измисляли доходи, за да получат кредит за 1 милион дори без авансово плащане. Това беше само първата вълна, но ако икономиката се влоши достатъчно, то тогава много от тези корпоративни ипотеки ще започнат да изглеждат не толкова добре. Тази сутрин прочетох статия, че поради цялата нестабилност на финансовата система заради тези обезпечени дългови задължения, се увеличават незаетите търговски площи. И много от тези хора, които притежават търговски ипотеки, започват да се притесняват, защото се освобождават много офиси. Но сега ни интересува друго. Сега ще се фокусираме върху това, че банката има неясни активи и това буди съмнения относно размера на нейния капитал. Ако кажем, че този актив струва 4 милиарда долара, казваме, че имаме 3 милиарда долара капитал, защото сумата на активите е 26 милиарда долара и имаме 23 милиарда долара в пасиви. Пасивите плюс капитала са равни на активите или активите минус пасивите са равни на капитала, така че 26 минус 23 е равно на 3 милиарда. Разгледахме пример, когато борсата оценява капитала на 1,5 милиарда долара. Това се получава, като умножим цената –3 долара на акция – по половин милиард акции. Така че борсата смята, че капиталът на компанията струва само 1,5 милиарда долара. Причината за това може да е, че те просто преценяват, че този актив тук струва с 1,5 милиарда долара по-малко. Исках да изясним това, защото хората често бъркат счетоводна и пазарна стойност. Сега нека помислим защо това има значение. Защо Ханк Полсън, Бен Бернанке и Джордж Буш, а както изглежда и всички останали, са толкова уплашени? Логиката е, че ако това е просто една банка и може би тези неща не струват нищо, то тогава какъв е проблемът? Ако тези не неща струват нищо, тази банка декларира банкрут и просто се осъществява процес на банкрутиране. Ще направя друго видео за процеса на банкрутиране. Има и друг сценарий, когато казваш: "О, добре, тази банка може би все пак струва нещо, може би струва 4 милиарда и стига хората просто да продължат да заемат пари от нея, ще се закрепи и така ще преодолее трудния момент. Това е основата на проблема – дали хората ще продължат да ѝ дават пари назаем. Корпоративните заеми или заемите за корпорации или банки – с повечето кредити сме запознати от нашия личен живот – например ипотечен кредит за фиксиран срок 30 години, накрая се плаща цялата лихва напълно си изплатил кредита. При корпоративните кредити обикновено за улеснение са изплащат само лихви. Може да има малко авансово плащане на капитала, но в по-голямата част се плащат само лихви. Например този кредит А ето тук ще има някакъв лихвен процент, нека си измисля нещо, вероятно е с лихва 7% и може би неговият срок – ще ти дадат парите за някакъв период от време, нека кажем за 3 месеца. Това означава, че който и да ти е заел парите, си получил 10 милиарда. Всяка година плащаш 7%, но на месечна база плащаш приблизително 1/12. Знаем, че това не е точната математика, но ще платиш всъщност 1,07 на 1/12 степен, но е приблизително 1/12 от това и след това в края на тези 3 месеца ще платиш на кредитора 10 милиарда долара. Това може би ти се струва странен начин за финансиране, защото на всеки три месеца ще трябва да теглиш друг кредит и това е точно така. Но в нормална среда за кредитиране повечето компании могат да кажат: "Добре, ще заема тези 10 милиарда долара за 3 месеца при годишен лихвен процент равен на 7, и след тези 3 месеца ще взема друг кредит, може би от същия кредитор, може би от друг кредитор, който има подобни условия. Плащам стария кредит и взимам нов." Можеш да кажеш, че те продължават да подновяват тези кредити. Те могат да продължават да вземат нови заеми, с които могат да заменят предишните. Това, което се случва сега, е, че имаш тези краткосрочни заеми, нека кажем за 3 месеца, и после, когато се поднови, банката или който е кредитора, казва, че вече не е толкова сигурен, защото първо, цената на акциите ти тотално намаля, и знаем, че много от тези хедж фондове правят много повече анализи от мен, банката или кредитора, или поне от тези рейтингови агенции, така че може би виждат нещо подозрително. Знам, че имаш някакъв тип активи, имаш някои от тези обезпечени дългови задължения, или някакви други деривати и наистина не ми даваш много прозрачност тук. Всъщност рядко ще видиш толкова много прозрачност във финансов баланс на някоя компания. Често ги представят като куп активи на ниво 3. Това са активи, за които ръководството на банката решава какво струват. Така аз съм кредиторът и казвам: "Знаеш ли какво, видях Bear Stearns да залязва, а Bear Stearns изглеждаше много като теб. Видях Lehman Brothers да залязва, а Lehman Brothers изглеждаше много като теб сега. Знаеш ли какво? Искам си парите обратно. Просто ми плати 10-те милиарда долара." И ако ти си банката, казваш: "Добре, ще потърся друг кредитор." И никой не иска да ти отпусне пари, защото всеки е малко разтревожен Те отиват при друг кредитор, и той казва: Няма да ти дам кредит, но ще ти дам съвет. Ако наистина мислиш, че тези активи струват достатъчно, защо не ги използваш, както може би и някои други, а след това можеш да си върнеш стойността? Дори нямаш нужда от кредит, нямаш нужда да държиш тези активи. Какво ще правиш, когато дойде падежът, след като не можеш да вземеш никакъв друг кредит – да кажем, че ще продадеш тези активи. Продаваш тези корпоративни облигации ААА, те са много ценни. Така получаваш 10 милиарда долара за тях и сега имаш 10 милиарда долара в кеш и можеш да си върнеш кредита. Всъщност това, което току-що описах, се нарича намаляване на задлъжнялостта. Ще оставя за следващото видео да разгледаме какво е задлъжнялост и намаляване на задлъжнялост. Представи си го по този начин – задлъжнялост е отношението на активите към капитала. Представи си някой, който има много активи, но ги управлява с много малко капитал, той има огромна задлъжнялост. Ако контролираш 10 долара активи и имаш само 1 долар капитал, имаш 10:1 задлъжнялост. Сега намалих активите си, без да променя капитала си, така че съм намалил задлъжнялостта си. Ще говорим повече в следващото видео. Сега успях да платя този кредит. Не трябваше да декларирам банкрут или каквото и да е, но да кажем, че настъпва падежът на този кредит и съм в същата ситуация. Всички са изплашени след фалитите на Bear Stearns и Lehman Brothers и този кредитор не желае да ти поднови кредита. Ти отиваш на кредитния пазар и никой не иска да ти даде кредит, но ти си казваш: "Добре, мога да продам тези корпоративни ипотечни кредити, те са ликвиден ресурс." Ликвидни ресурси означава, че има пазар в тях и можеш да намериш купувачи, които искат да ги купят. Но нека кажем, че след като правиш продажби на пожар, в ситуацията, в която трябва да продаваш толкова бързо и всеки е малко изплашен, да кажем, че получаваш само 9 милиарда долара за тях. Те струват 10 милиарда долара или така казваш, но когато ги предлагаш на пазара, получаваш 9 милиарда долара. Да кажем, че продаваш и държавните облигации, получаваш още един милиард, и така получаваш 10 милиарда долара. И после можеш да платиш на този кредитор. Сега става интересно. Забележи, счетоводната стойност на капитала се е променила малко, защото имах 10 милиарда активи и трябваше да ги намаля на 9 милиарда, защото взех толкова за тях. Да сметнем новата счетоводна стойност. Спомни си, че тези 4 милиарда бяха стойността, която обявява компанията, 2,5 милиарда долара беше оценката на пазара за тяхната стойност, така че имат 4 милиарда плюс 1 милиард – активи за 5 милиарда долара. А какви са пасивите? Имаме 3 милиарда долара кредити. Счетоводната стойност на нашия капитал сега е 2 милиарда долара. Помисли как счетоводната стойност на капитала от 3 милиарда стана 2 милиарда долара? Аз смятах, че тези търговски корпоративни ипотеки струват 10 милиарда долара, но когато ги продадох бързо, получих само 9 милиарда за тях. Трябваше да отпиша тези активи, да ги продам и да ги превърна в кеш. Счетоводната стойност на капитала сега е 2 милиарда долара. Обърни внимание, че счетоводната стойност на тези обезпечени дългови задължения, поне според ръководството на банката, са 4 милиарда долара. Не трябваше да го задрасквам, ще го напиша отново – 4 милиарда, но според пазара са 2,5 милиарда, което е повече от моя общ капитал. Ако тяхната стойност е 0, то тогава имам негативен капитал. Ако струват 2 милиарда вместо 4 милиарда, тогава имам нулев капитал. Така навлизам в много интересна ситуация и се чудя какво ще се случи, когато заем С трябва да се изплати. И ще разгледаме това в следващото видео.