Банкиране 13: Операции на открития пазар

В последното видео намекнах, че ще стигнем до темата за плаващо парично предлагане – парично предлагане, което се променя спрямо нуждата от пари. Преди да започнем – направих малка пауза, за да ти разкажа за ценните книжа, понеже те са ключов елемент. Нека направим преглед на това какво изобщо е паричното предлагане. Имаме две определения. Първоначално говорихме просто за М0, което е само за златния резерв, но сега ще допълним това определение. Мисля, че виждаш, че имам много въпроси за това как в крайна сметка ще спрем да използваме златния стандарт, като ще стигнем там, а и сме доста близко, но за сега ще приема, че основното парично предлагане са федералните банкноти и депозити. В ситуацията, описана в нашия пример, всички депозити към Федералния резерв са превърнати в банкноти, но ако тази банка искаше не само пари в брой, можеше част от парите да ги поиска в текуща сметка към централната банка. Тоест банкнота от Федералния резерв и текуща сметка към Федералния резерв са общо взето едно и също нещо. Банкнотата е просто по-заменима. Можеш да я дадеш на някого и той да я даде на някой друг, докато при текущата сметка, или депозитната сметка, към централната банка е необходим банков превод или писане на чекове. Но това е основното парично предлагане, можеш да го наречеш парична база. И това е количеството пасиви на Федералния резерв в много широк смисъл. Ще навлезем в детайли за баланса на Федералния резерв в близкото бъдеще. В този пример тук основното ни парично предлагане е 200 – да ги наречем долари. Да се отдалечим от златните монети. Нека просто кажем, че за нашето обяснение 1 долар е равен на 1 златна монета. Основното ни парично предлагане ще го нарека М0. М0 в момента е 200. И това е валутата в обръщение, което са банкнотите на Федералния резерв, плюс депозитите до поискване на Федералния резерв. Например, това можеше да са просто 100 в текуща сметка към централната банка и тогава това тук ще бъде самата текуща сметка. Това все още би било част от паричната база, защото ако тази банка с текущата сметка каже, че си иска парите в банкноти, тогава централната банка просто ще издаде банкнотите и ще закрие сметката. Те са еквивалентни. Представляват просто различен начин за проследяване на пари. Това е основното парично предлагане. А сега малко по-широко определение за паричното предлагане. Може да го наречем "банкови пари." Понякога се нарича така, а официалното определение е М1. Това е тази идея, която представих преди почти 10 видеа: Колко пари си мислят хората, че имат? Това е количеството пари в депозитни сметки до поискване. В този случай ще бъде това. Всичките хора в тази банка вярват, че имат 100 долара. Това са 100 долара, които хората мислят, че имат, че могат да пишат чекове. Тази банка също има още 100 долара. И така основното парично предлагане... Нещо не е така. А не, извинявай, те нямат 100. Защо казвам 100? Тази банка имаше 100 в злато и можеше да дава назаем до 200 долара или поне да държи до 200 долара в текущи сметки. Тоест има 200. Това имах предвид, понеже в предишното видео казахме, че имаме коефициент на паричните резерви 50%, което означава, че ако тази банка има 100 долара в резерва си, тя може да управлява или да създаде депозитни сметки на стойност до 200 долара. Вече многократно сме казали как се случва това. И тази банка прави същото. Ще има 200 в депозитни сметки до поискване. Та общото количество пари, което хората вярват, че имат, дали в текущи сметки, като в тази ситуация предполагам, че всичките банкноти стоят в резерва, макар че знаем, че част от парите ще се намират в обръщение. Но да кажем, че сме в свят, където всички ползват дебитни карти, а не пари в брой. Мисля, че много бързо се насочваме към този свят. И ще видим скоро, че това всъщност увеличава паричното предлагане. Както и да е, не искам да се задълбавам прекалено в това. Та М1, което е общо всичките текущи сметки в нашия свят, е 400 долара. И тази връзка е доста логична, защото коефициентът на резервите е 50%. Можем да предположим, че банките се стремят да стигнат възможно най-близко до изискването за минимален резерв, защото не получават лихва върху резервите си. Те начисляват лихви върху заемите, които предоставят срещу текущите сметки. Ако коефициентът на резерва беше 10% и паричната база беше 200, тогава стойността на М1 можеше да бъде 2000. Моят въпрос към теб, а вероятно ще искаш да поставиш на пауза и да помислиш, е: Как може правителството, или централната банка, или как може икономиката да увеличава или намалява паричното предлагане? Всъщност предполагам, че първият въпрос е: "Защо би искал да увеличиш или намалиш паричното предлагане?" В нашия свят имаме двете банки и парично предлагане според М1 от 400 долара. Но да кажем, че икономиката се разраства. Предлагат се повече стоки и услуги. Може да имаме още имигранти, тоест повече работна ръка, може да имаме нова иновативна технология, или пък е нещо сезонно – време е за засаждане на културите, затова фермерите се нуждаят от пари, за да наемат хора, които да засаждат. Това е друг момент, когато са нужни повече пари. Ако не увеличиш паричното предлагане в моментите, когато имаш икономически растеж или има повече търсене поради сезонни промени, ако не увеличиш парите, тогава ще стане така, че парите ще станат по-скъпи. Ще направя цяло видео за това, та не се обърквай, но поскъпването на парите означава, че лихвените проценти също се вдигат. Ако парите станат твърде скъпи, тогава някои добри проекти, може би някои фермери, които биха засаждали, няма да могат. Това би ограничило икономическото развитие. Ще имаме изцяло друг разговор за това кога е смислено да се увеличават или намаляват парите. Нека просто говорим за това как може да се направи. Има два начина. Ей сега казах, че ако коефициентът на резерва беше 10%, тези банки щяха да могат да направят още текущи сметки. Биха могли да дават повече пари назаем и да създават още сметки, ако изискването беше 10%. Ако беше 10%, тогава М1 щеше да бъде 2000 долара. Би било 10 пъти колкото резерва, а сега е само 2 пъти. Това се счита за един от инструментите на централната банка. Защото казахме, че централната банка определя изискванията за минимален резерв. Проблемът с това, ако се замислиш, е какво се случва, ако сложим коефициента на резерв на 10%? Изведнъж всички банки започват да дават много повече назаем, а имат само 10%. Съотношението на резерва към текущите сметки е 10%. Помисли какво би се случило, ако искаме да вдигнем коефициента на резерва обратно до 50%? Всичките банки имат само 10% в резерв. Как ще се върнат обратно до 50%? Ще трябва да започнат да продават активи или да прекратяват заеми. Би било доста неприятна ситуация. Ако намалиш коефициента на резерва и после искаш пак да го вдигнеш, много банки ще станат недостатъчно капитализирани, защото повечето банки поддържат само изискваните резерви. Не е добра идея да се променя коефициента на задължителен резерв. Та въпросът е – ако няма да променяш коефициента на резерва, което е съотношението на резерва към текущите сметки, ако няма да променяш това, единственият друг начин да увеличиш броя текущи сметки е някак да увеличиш резервите. Ако някак си можеш да добавиш още към резервите тук. Въпросът ми е – как можеш да направиш това? Надявам се, че вече сме сравнително добре запознати с банкирането с частичен резерв. Може би го очакваше, но тук отново се намесва централната банка. Депозитите на централната банка са пряко обезпечени със злато в съотношение 1:1. Но нищо не спира тази банка от това да прави заеми с частичен резерв. Централната банка всъщност няма изискване за минимален резерв. Това е така, защото тя винаги може да осигури ликвидността си, защото банкнотите ѝ са задължение на правителството. Винаги може да събере още данъци, за да подсигури заемите си. Това, което Федералният резерв може да направи, е... Това е печатницата на основното парично предлагане, за което хората говорят. Но има две печатници. Едната е печатницата за паричната база, а другата е печатницата за ливъридж. Ще направя цяло видео за това друг път, сега не искам да навлизам в подробности, защото виждам, че времето ми свършва. Та Федералният резерв в тази ситуация може да отпечата банкноти. Печата 100 долара банкноти. Буквално просто отпечатва тези 100 долара. Плаща на трезора, за да ги напечата, и ги компенсира със съответните пасиви. Банкноти в обращение, 100 в пасиви. И после взима тези 100 долара. Това са просто банкноти, можеше и да е някаква сметка, както и да е. Взима тези 100 долара и с тях купува ценни книжа. Какво се случва, ако вземе тези 100 долара и купи ценни книжа? И ценните книжа вече не трябва да се издават от правителството. Защото когато правителството издаде ценни книжа, те се купуват от различни хора в света. Винаги има някакви ценни книжа, докато трезорът има някакъв дълг. Аз имам ценни книжа и да кажем, че това е централната банка. Имам няколко от тези държавни записи на заповеди, които купих от правителството. А Федералният резерв има тези 100 долара. Нека го нарисувам в зелено. И те купуват ценните книжа от мен. Аз може би не искам да ги продам на текущата им цена, та те ще трябва да ми дадат повече от текущата им цена, за да се разделя с тях. Ще направя друго видео за това какво значи и как кривата на доходността се променя, но искам просто да ти дам базовата представа, че хазната създава банкноти в обращение като пасив и като компенсация 100 долара в банкноти. И може да използва тези банкноти, за да купува ценни книжа или държавни записи на заповеди на открития пазар. А какво се случва тук? Тези банкноти за 100 долара са вече ценни книжа. Нека го сменя на ценни книжа. И въпросът ми към теб е, тъй като притежавах ценни книжа, държах ги в дюшека си, а вече ги нямам – сега имам само 100 долара, какво да направя с тези 100 долара? Ще ги депозирам в банката! Това съм аз как депозирам парите си. Или може би тук отгоре и текущата ми сметка също расте малко, но какъв е нетният ефект? Сега изведнъж банковата система, националната банкова система има повече пари, повече долари в резерва, което се отнася и до съотношението на резервите. Тя получи моя депозит от 100 долара и сега може да даде назаем 100 долара. И така съм увеличил основното паричното предлагане и М0 става от 200 на 300, понеже вече има 300 долара в обращение. А за М1 – взех тези 100 долара, които хазната ми даде, и ги депозирах в банковата си сметка. Тоест сега имам банкова сметка със 100 долара, а заради коефициента на резервите от 50% банката може да даде още заеми. Знам, че става малко объркващо. Така сега М1 става 600 долара. И просто така, чрез печатане на пари и издаване на ценни книжа, централната банка успя да увеличи М1 с 200 долара. Ще има още видеа за това, не искам да те обърквам. Ще се видим скоро.