If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Банкиране 17: Какво се случи със златото?

Излизане от златния стандарт. Кратка дискусия за значението на богатството. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Мисля, че сега е добър момент да разгледаме друг въпрос, който вероятно се върти в ума ти – какво се случи със златото? Спомни си, че преди да стартираме банката на резерва, всички тези държавни банки (ако искаме да ги наречем така) имаха злато като резерв. Но в някакъв момент си казаха: "Защо всички държим злато? Защо просто не съберем златото си в една банка на резерва? След това тази банка на резерва може да издава банкноти (и само тя може да прави това), които да се обменят за злато. С времето всички свикнаха с идеята да използват самите банкноти като резерв. На това се базира делът на резерва – на самите банкноти. Казахме, че ако Федералните или банката на резерва искат да увеличат паричната наличност, могат просто да отпечатат нови банкноти и ще разполагат с компенсиращи бонове (неизпълнени задължения), които могат да използват за извършването на транзакции на отворения пазар. Това на практика им позволява да увеличават паричната основа спрямо икономиката или нуждите на различни проекти, така че те да се осъществят. В цялата тази дискусия може би ти е направило впечатление, че това жълто нещо просто си стои тук. Няма нищо общо с икономиката. Просто си стоеше там и ако ме принудиш да кажа за какво служи, дава малка увереност за това какво представлява това нещо. Дава малка увереност. Защото, както казахме, че поне първоначално това беше обезпечено със злато – имаше съответстващо количество злато. Казахме, че в последствие това може да бъде обменено за злато, да речем, за 35 долара за унция. Мисля, че е било толкова, когато сме били последно със златен стандарт. Но ако се замислиш за това, има няколко странни неща. Първо, от самото начало основната цел на гъвкавата парична наличност беше да расте и да се свива според нуждите на икономиката. В повечето случаи ще имаме неизплатени банкноти, защото това е система с частичен резерв. Ще имаме повече издадени банкноти от количеството злато. Това беше така дори когато бяхме със златен стандарт. Имаш повече долари, отколкото злато, но трябваше да запазиш малко злато в случай, че хората си помислят, че блъфираш. В случай, че Х процента от населението си поискат обратно златото, ако отидат обратно в централната банка и си го поискат. Но като цяло златото нямаше друга функция. Не беше част от икономиката. Не спомагаше за извършването на транзакции. Не правеше нищо. Просто си стоеше във Форт Нокс или където и да е и до известна степен носеше повече главоболия, отколкото реална стойност, защото трябваше да се поддържа идеята, че доларовите банкноти могат да бъдат обменени за злато, което налагаше изискване за делът на резерва върху самата централна банка. А това изискване за делът на резерва е малко произволно. Зависи от количеството злато, което се намира в света, нали? За да увеличаваме паричната наличност заедно с БВП... Защото хората изобретяват компютри, строят се жп линии, коли и магистрали, ставаме все по-ефективни. За да поддържаме паричната наличност в крак с тази допълнителна икономическа активност, ако останем със златния стандарт и искаме да поддържаме съотношението между пари и злато, трябва златото ни да нараства заедно с икономиката. А това е малко произволно. Може да намерим много злато, може да не намерим никакво. Това не би трябвало да оказва влияние върху технологичния ни прогрес или върху това колко се трудим. Това е много логично. Представи си, че изведнъж един астероид от злато се разбие в средата на САЩ. Означава ли, че щом стойността на златото падне, трябва доларът да поевтинее? Или пък ако по някаква причина е трудно да се намери повече злато, трябва ли това изведнъж да намали способността ни да използваме парични средства? Преди три видеа казах, че тези доларови банкноти не са просто задълженията или облигациите на тази централна банка. Те са облигации на правителството на САЩ. Нека ти задам един въпрос. Кое предпочиташ като гарант, златото или правителството на САЩ? Знам, че инстинктивно повечето хора ще предпочетат златото. То има реална стойност. Правителството на САЩ какво е? Банда мошеници. Лъжат, мамят и крадат. Те разпределят състоянието неправилно през цялото време. Но помисли. Златото всъщност не е богатство. Може да се използва, за да представлява богатство, само защото е красиво и не корозира. В някакъв период в миналото някой е казал: "Ще изора полето ти, ако ми дадеш хубавия камък, който намери." Това е единствената му стойност. Не може да работи. Не става за ядене. Не ни мотивира. Не ни прави по-щастливи. Не е истинско богатство. А правителството на САЩ? То има правото, властта, да налага данъци. Знам, че данъците са лоша дума и аз самият не ги харесвам, но то на практика може да извлича наем от икономиката на САЩ. Да облага с данък икономиката на САЩ. А икономиката на САЩ е истинско богатство. Това са труд, идеи, земя, ресурси. Всичко, което ни движи. Трудът ни, стоките и услугите ни, способността да се образоваме, да изобретяваме, да измисляме нови технологии и да ставаме по-продуктивни. Това е истинско богатство. Знам, че говоря малко абстрактно, но наистина искам да разясня тази тема, защото много хора, според мен, все още поддържат убеждението, че когато нещо може да бъде обменено за злато, то е по-солидна валута, докато ако е облигация на правителство с много динамична икономика, а не злато, има по-ниска стойност, но аз твърдя, че тя представлява по-солидно богатство. Имам предвид, че в миналите времена сме имали валути, обезпечени със злато, но в много от случаите пак е имало инфлация. Испанската валута през 15-и век е била обезпечена със злато, но изведнъж откриват, че в Централна Америка има много злато, и се получила огромна инфлация, така че това злато не е донесло никакво реално богатство на испанците от това време. Просто всичко за тях е поскъпнало. Позволило им е да купуват малко повече от другите страни, но не е създало никаква иновация. Не увеличило общото им богатство, освен това, което са откраднали от други части на света, но ще оставим това настрана за момента. Но това е истинско богатство – валута, обезпечена от способността на цяла една нация да генерира богатство, е много по-ценна. Но златото беше необходима междинна стъпка, защото за да започнеш всичко това и хората да имат доверие в тази валута, трябва да им продаваш в злато, защото така са свикнали да мислят, нали? Ако се замислиш, златото не изигра никаква роля. През 1971-а Ричард Никсън решава да излезем от златния стандарт и ако (и това е голямо "ако") имаш доверие на правителството, че ще управлява паричната наличност ефективно, че няма да печатат толкова много пари, че да се получи хиперинфлация и че няма да печатат толкова малко, че да влезем в дефлационна спирала, ако имаш доверие в способността на правителството да прави това, всъщност е без значение, че сме излезли от златния стандарт. Всъщност просто решава малка безсмислица. Ако погледнеш счетоводния баланс на Федералния резерв сега, там все още има някакво злато, защото не е очевидно какво трябваше да направят с него, така че просто го запазиха. Както и да е, в бъдеще ще говорим за това какво е богатство и какво не е. Един пример, който често казвам на хората, е с падащ самолет, чийто пилот си ти. Той гори и ти виждаш два острова на хоризонта. Трябва да зарежеш самолета си на един от тези острови. На един от тях има голяма купчина злато. А с телескопа си от самолета виждаш, че на другия остров има крави и, не знам, много плодни дървета с изкусителни плодове. Виждаш, че има голям басейн петрол (не мога да го нарисувам на черната дъска, защото петролът е черен). Има басейн от петрол. Има голямо хубаво езеро с прясна вода, което е далеч от петрола, така че няма да се замърси. И виждаш от телескопа си, че има група работливи, изобретателни, умни хора, които могат да вършат всякакви интересни неща. Имат пътища, имат коне. Имат всякакви неща. На кой остров ще приземиш самолета си, ако приемеш, че никога повече няма да се върнеш в цивилизацията? Очевидният отговор е, че ще зарежеш самолета си на този остров, защото той има по-голямо богатство. Знам, че напускането на златния стандарт изглежда като голяма, ужасна световна схема. А и златото поскъпна много. Вече не е 35 долара на унция. В момента е 700 или 800 долара. Може да си помислиш, че това означава голяма инфлация. Щеше да е страхотно, ако бяхме на златния стандарт. Но помисли за всичко, което се случи от 1971-а насам. Освен прекомерните кредити, раздадени през последните 10-15 години, като изключим тези балони, наблюдаваме огромно количество иновации и не сме ставали свидетели на хиперинфлация. Всичко това е в света на т.нар. плоска валута – валута, която не е обезпечена с никакъв твърд актив. Обезпечена е с доверието на хората в способността на американската икономика да издържа дълговете, да изплати стойността на тази валута. В бъдеще ще говорим повече за това. Не искам да се въртя в кръг твърде много. Ще се видим в следващото видео. Просто исках да засегна темата, че вече не се придържаме към златния стандарт.