If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Банкиране 3: Банкиране с частични резерви

Банкиране с частични резерви и мултиплициращ ефект. Въведение в паричното предлагане. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Нека се върнем към нашия сравнително прост пример за банка и да видим дали можем да го използваме, за да разберем, или поне да си представим по-добре, какво всъщност са парите и как се създават. В първоначалния пример казах, че имам тази идея. Имам тези фермери, които в края на сезона продават всичките си ябълки, главната култура, от която печелят пари. И всяка година те имат общо, ще си измисля някакво число, 1000 златни парчета, които получават Или поне тази година ще го нарека 1000 злато. Имат 1000 златни монети, които получават в края на годината. И по принцип фермерите или ги трупат под дюшеците, или ги заравят в дупка в земята. Но какво разхищение, защото всъщност съществуват хора с добри проекти, като напоителни системи, фабрики, фабрики за инструменти, каквото и да е, които нямат парите да построят тези неща. Само ако можех да взема тези пари и да ги използвам за тези проекти, богатството щеше да нарасне. Ще имаме иновации и цялостният ни "пай" ще стане по-голям. Какво правя аз? Създавам тази банка. И ще го направя отначало, точно като в миналото видео Да кажем, че аз лично имам 100 златни монети. Ще продължа със злато, понеже искам да ти покажа как в създаването на пари има малък мултипликативен ефект дори при златото. Някои хора мислят, че се случва само с книжните пари. Това всичко е вторичен продукт на банкирането с частичен резерв, което ти показах в последните две видеа. Но нека разгледаме примера. Взимам тези 100 златни монети и построявам тази хубава сграда, наподобяваща трезор. Това са недвижими имоти, в случая просто една сграда. Тя е на стойност 100 къса злато. Това са моите активи. Активи от лявата страна, пасиви от дясната страна. Отивам при фермерите и им казвам: "Парите ви не са в безопасност там, а ако ги държите като депозит в добре изглеждащата ми сграда, ще ви плащам лихва." Фермерите казват: "Супер идея" и депозират всичките си 1000 златни монети в банката ми. И сега имам тези пасиви. Имам 1000 златни монети в пасиви. И защо са пасиви? Защото ги дължа на фермерите. В някакъв момент ще дойдат при мен и ще кажат: "Искам си златото, което ти дадох." Тоест това са пасиви за мен. Но едновременно са и активи, нали? Целият ми бизнес модел е да задействам тези пари. Това, което правя, е да заделя някаква част. Създавам резерв. Ще направя резерва в червено, защото ще искаме да му обърнем специално внимание по-късно. Да кажем, че заделя 10%. Това са 100 заделени златни монети. И това го правя, в случай че някой от фермерите дойде на следващия ден или седмица и каже: "Знаеш ли какво, всъщност ми трябват парите ми, тъй като синът ми се нуждае от подстрижка." Или каквато и да е нуждата. Както и да е, отделям 100 златни монети като резерв. И после остатъка, тези 900 златни монети, ги давам назаем. Ще го направя в друг цвят, нека да е в зелено. 900 златни монети назаем. Това са активи, но златото го няма. Взимам това злато... Помниш, имах 1000 златни монети, от които задържах 100. И сега ще ги дам назаем на някого, който има много добра идея за проект. По принцип бихме дали назаем на няколко души, но с цел опростяване, да кажем, че ще ги заема на някого, който има проект за напоителна система. Ще вземе тези 900 златни монети и ще плати на някакви хора, които вероятно не правят нищо в момента, защото реколтата от ябълки е вече събрана и продадена. Та те ще простоят канал за напояване, така че повече земя да може да се използва за повече ябълки следващата година. И това е страхотна инвестиция, понеже ще има повече ябълки за продаване или ще продадат водата на фермерите и така ще могат да ми плащат лихва. Давам им 900-те златни монети, за да изкопаят тези канали. Тези 900 златни монети отиват в работниците. Кредитополучателят ги е взел назаем и ги е дал на работниците. 900 злато отива при работниците. И след като проектът е готов, имаш работниците, които имат 900 златни монети. А тези работници, те са като фермерите. Казват си: "Не искам да ги държа под дюшека си и искам да получавам лихва, а и не е безопасно в къщата ми." Да кажем, че моята банка е единствената в града. Тоест те идват при мен и казват: "Хей, Сал, искам да депозирам моите пари при теб." А аз казвам: "Страхотно!" И взимам техните 900 златни монети като депозит. Нека се опитам да го нарисувам. Ако това са 1000, 900 ще са горе долу толкова. 900 златни монети. Това са депозитите на фермерите. Това бяха първоначалните пари. Тогава получавам 900 златни монети от работниците. Искам да го направя възможно най-ясно. Не искам да се затруднявам с няколко банки, щом може да се направи и само с една банка. Може би ще направя видео с няколко банки, за да покажа, че депозитите не е нужно да отиват на едно място. Но идеята е същата. Както и да е, тези 900 златни монети биват депозирани обратно в банката ми, за да бъдат съхранявани. Не е нужно да държа всичкото злато тук. Мога отново да ги заема за някой полезен проект. И отново казвам, че това са депозити на виждане (до поискване), което означава, че тези фермери могат винаги да си ги поискат, затова нека да заделя някаква част. Знам, че статистически не повече от 10% от фермерите биха дошли в даден момент. Нека заделя 10% от това. Така пак ще имам 10% в резерв. Ще заделя 90 златни монети. И останалите... Нека го направя в цвета за даване назаем. Останалите 810 златни монети аз давам назаем. И да кажем, че ги заемам на някакъв предприемач. И запомни, получавам лихва, но това не ни интересува точно сега. Интересува ни запасът от пари. Давам ги назаем на някого, който иска да построи фабрика. Фабрика за градинарски и други инструменти. Това ще увеличи продуктивността на всички ни, като събираме реколтата ябълки или дори при копаенето на каналите. И отново, тези 810 златни монети отиват при работниците или изпълнителите, които строят фабриката. Да ги наречем изпълнители, хората, които строят фабриката. И по същия начин, сега те имат тези 810 златни монети. И си казват: "Не искам да ги държа вкъщи, а Сал има този хубав, готин трезор и дори ще плаща лихва." Та те взимат тези 810 златни монети и ги депозират в банката ми. Взимат тези 810 златни монети и ги депозират в банката ми. Бих могъл да повторя тези стъпки отново и отново. Но не продължава безкрайно, защото с всяка стъпка получаваме все по-малко. Мога да сметна колко пъти можем да го направим. Но нека сме кратки и спрем засега, а и да не ми свърши мястото. Та те взимат 810 златни монети. И аз чувствам, че съм дал достатъчно пари назаем засега. И задържам всичките 810 златни монети в резерва. Не ги давам назаем, макар че мога. Бих могъл да заделя 10%, 81 златни монети. И да дам остатъка назаем. Но не го правя. Задържам всичките 810 златни монети в резерва си. Това е счетоводният ми баланс. Ако тези транзакции се случат едновременно или в рамките на една година, така би изглеждал балансът на банката на Сал. Това са моите активи, а това са моите пасиви. И забележи, че активите все още са равни на пасивите плюс капитала. Това ни е капиталът. Това са пасивите. Това са депозитите, които дължа на хората. Депозитите са равни на пасивите от гледна точка на банката. За хората това са активи. И това са моите активи. Част са пари в брой, тези в пурпурно. Тези 810, тези 90, тези 100, това са златни монети, които стоят в трезора. Тоест със сигурност са мои активи. Това са заеми, които съм дал... Поне това и това. Това са заеми, които съм дал. Това също са активи, стига да ми върнат парите. Така, вече всичко е нагласено. Моят въпрос към теб е: Колко пари има в системата, в икономиката ни? Зависи от определението ти за "пари". Нека дадем дефиниция. Тази дефиниция ще наречем м0. И тя е проста. Колко злато има? Колко злато има в системата? Можем да го преброим, нали? Забележи, всичкото злато е в банката ми. Просто трябва да отидем в нея и да преброим колко злато има там. 100 злато тук, 90 злато тук, 810 злато тук. 810 плюс 90 плюс 100 е равно на 1000 злато. Тоест има 1000 златни монети. И това е логично, нали? Понеже в началото също имахме 1000 златни монети. И не сме добивали още злато, нито сме използвали магнетит, за да получим злато от олово, или нещо подобно. Имаме първоначалните 1000 златни монети. Няма начин да създадем още, не се възпроизвеждат самостоятелно. Та все още имаме 1000 златни монети. Можем да приемем това за най-тясното ни определение за запаса от пари. Да дадем друга дефиниця. Ще я наречем м1. И времето ми свършва. И тя е: колко пари си мислят хората, че имат в банковите си сметки? Фермерите мислят, че имат 1000 златни монети. Строителите на канали мислят, че имат 900. Строителите на фабриката мислят, че имат 810. Ако ги съберем, това е 1000 плюс 900 плюс 810. Да видим, това е 1900... Това са 2710 златни монети. Ако отидеш и попиташ всички: "Колко имаш в разплащателната си сметка?" или "Колко имаш като депозити на виждане в банката?" Ако събереш всички тези числа, ще получиш 2710 златни монети. Ако съм сметнал правилно. Това е мултипликативният ефект. И това се случва, когато имаш система с частичен резерв. И това казват хората, когато говорят за запаса от пари. Зависи как го измериш. За това говорят хората, когато говорят за създаване на пари. Имахме 1000 златни къса, но заради този мултипликативен ефект хората смятат, че има 2710 златни къса. В следващото видео ще говоря за това дали са прави да мислят така. Ще се видим скоро.