If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Банкиране 5: Въведение в банкнотите

Въведение в банкнотите, (които са ти по-познати, отколкото осъзнаваш). Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

След едно от предишните видеа за банките, получих следния коментар: "Ако всеки съхраняваше злато в банките, какво щяхме да използвамe, за да търгуваме, за да купуваме храна или да плащаме за услуги и т.н.?" Това е чудесно встъпление към представяне на идеята за банковите бележки. Може би си чувал/а за тях и преди, например в романите на Чарлз Дикенс, но в настоящото видео ще научим, че концепцията за тях ти е много по- позната, отколкото си мислиш, и че вероятно имаш банкови бележки в портфейла си в момента. Нека се върнем към нашия пример. Аз притежавам банка, която съм нарекъл Банката на Сал. В нея имам 100 златни кюлчета. Това е моят капитал – ще го скицирам – моят капитал от 100 златни кюлчета... Ще ги използвам, за да си построя сграда. С тях ще платя на строителите. Те не са от нашето градче, затова няма да ги вложат обратно при мен. Ето я и сградата ми – дано я виждаш, защото я нарисувах много малка. Хората от нашето градче оставят златото си на съхранение при мен, защото сградата ми изглежда здрава и по-сигурна от дюшеците им. Те депозират при мен техните 1000 златни кюлчета. При пасивите на моя финансов баланс мога да напиша, че им дължа тези 1000 златни къса. При активите в баланса записвам, че съм получил това злато. Трябваше да го направя в жълто. И така... в дебитната (активната) страна на финансовия баланс, който нещо се наклони наляво – в страната на активите вписвам 1000 златни кюлчета. Те си седят в моя трезор. Въпросът в началото беше – ако всички от града оставят всичкото си злато в моя трезор, какво ще използват ежедневно, за да търгуват? От тази страна на скицата поставих моите активи, а това са пасивите, нали така? Аз дължа 1000 златни къса, които гражданите могат всеки момент да си вземат. Това може да бъде разгледано като чеков депозит. След секунда ще обясня или може би в следващото видео. Ако обаче всичкото им злато си седи тук като мои активи или в трезора ми, какво все пак ще използват, за да търгуват? За да решим проблема, им казвам: " Хей, знаете ли какво? Вместо да си вземате златото и да го ползвате за разплащане, защо да не ви дам бележка, на която пише, че сте заложили при мен конкретно количество злато? Примерно за всяко златно кюлче ще ви издавам банкова бележка." Нека я наречем бележка за задължение на банката в размер на едно златно кюлче. Давам ти това парче хартия – може би вече започва да ти звучи познато – може би изглежда по този начин. В средата има рисунка на Сал, защото е от Банката на Сал, и стойността му е един златно кюлче. И сега ти си ми поверил твоето злато, срещу което получи зелено листче хартия, което само аз мога да издавам и никой друг няма познанията да направи нещо толкова страхотно. Може да го оцветя малко и да го надпиша със "Сал". Мога да използвам още неща, за да е трудно за фалшифициране. Ще му сложа и холограми, различни други защити. Важното е, че не може да се фалшифицира. С този лист хартия аз ти казвам: "Всеки, който притежава този лист хартия, може да дойде в Банката на Сал и да го замени за един къс злато." Тъй като всички в града имат доверие, че Банката на Сал винаги с готовност ще направи размяната, вместо да използват златото, за да си купят нещо, сега ще използват това парче хартия. Освен това не би искал да размениш всяко кюлче за отделна хартиена бележка. Ако примерно си ми дал 5 къса – ще ползвам друг цвят – ако си ми дал/а 5 златни кюлчета – този триъгълник е прекалено голям за нашите 1000 кюлчета, но мисля че идеята е ясна – тогава аз ще имам задължение към теб в размер на 5 златни кюлчета. Ще я наричаме бележка за задължение... Аз ще издам – мисля, че вече се досещаш – Може би ще сменя цвета, за да покажа, че банковите бележки могат да са в различни цветове. На новата бележка може да нарисувам известен човек, за да бъде трудно да се фалшифицира. Ще ѝ сложа и холограми. Стойността, която ще напиша, е 5 златни къса. Ако ти си някой от гражданите и си ми дал/а златото си, не само, че то е защитено, но сега имаш тези трудни за подправяне бележки. Това е много важен момент, защото ако те бяха лесни за фалшифициране, може някой, който няма нищо общо с банката на Сал, да ги отпечата, да ги издаде. Не искаме това да се случи. Приемаме, че не могат да се фалшифицират. По този начин златото ти е на сигурно място и имаш средство за размяна, с което да търгуваш. Много по-лесно е, отколкото със златото. Една банкова бележка може да има номинална стойност от 500 кюлчета злато. Ако някой ми е дал тези кюлчета, аз бих му дал в замяна такава бележка. Тя се превръща в мое задължение, нали? Защото знам, че в някакъв момент някой може да дойде с тази банкнота и аз ще трябва да му върна 500-те кюлчета. Затова е мое задължение. Ще оцветя тази банкнота в оранжево. Тя е на стойност 500, както беше примерът. Те са много удобни. Моята банка, след като вече е извършила всичко друго – как ще увеличи парите, които привлича? Как ще извършва кредитиране? Как ще се пригоди към промените в общото производство и създаването на богатство в икономиката на страната? Друго полезно нещо, което банката прави, освен, че съхранява златото на клиентите, тя осигурява разменното средство, с което много по-лесно се търгува, отколкото със злато. Представяш ли си да носиш и да измерваш 500 кюлчета всеки път, когато искаш да платиш нещо? Всеки ще трябва да носи везни и т.н. А бележките могат просто да се преброят и това са т.нар. пари или пари в брой. Сега може би си малко объркан/а, защото нарисувах банковата бележка точно като доларова банкнота. И си прав/а, защото доларовата банкнота е бележка на Федералната банка. В миналото банковите бележки в Съединените щати – било е преди времето на централните банки, особено в колониалната епоха, когато банките навсякъде из колониите са издавали собствени банкноти, когато не е имало единна валута. На една банкнота може да е пишело, че е на Банката на Сал, на друга, че е на Банката на – не знам, на Джордж Буш, например. Хората трябвало да измислят начин да ги разменят и да разберат коя банка за какво е добра. Днес ние не ползваме термина "банкова бележка", защото познаваме само един тип бележки, или по един тип за всяка държава. Виждаме бележки само от една банка, или по-точно – само една банка има право да ги издава – в САЩ това е банката на Федералния резерв. Тези бележки не са обезпечени със злато, а от хазната на САЩ. Ще дообясня това малко по-късно. Тази система е едно възхитително мисловно достижение. Исках обаче да се върна на началната си теза, че всичко, което имаш, банката всъщност не само го пази, а има и функцията да издава "банкноти" – различни от чековите депозити, за които ще говоря в следващото видео. По-нататък ще използвам тези две концепции, за да преразгледаме кредитирането на напоителните канали и завода, за да покажем, че златото всъщност няма нужда изобщо да напуска банката. То просто си стои в нея през цялото време. Тя може да използва своите банкноти и чекове, за да изпълнява транзакции. Ще се видим в следващото видео!