If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Коментар 1: Банкиране с частичен резерв

Да разберем какви са слабите места на банкирането с частични резерви. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Говорих доста за това какво представлява банкирането с частичен резерв, но се въздържах да го коментирам. Ще го направя в това видео. Да направим кратък преговор на цялата поредица за банкирането: Започнах с много прост пример, при който сме на един остров. Да кажем, че имаш цялото злато на острова и ми го даваш да го съхранявам. Сега аз имам този актив, наречен злато. Да кажем, че съм получил от теб 100 златни кюлчета. Също така имам пасив. Това е примитивната ми островна банка, а пасивът ми е, че можеш да си поискаш златото, когато решиш. Това е моят пасив, моето задължение. Ако направя твоя счетоводен баланс, това е твоят актив Аз имам задължение към теб като вложител. Казал съм ти, че имам този хубав сейф, притежавам този трезор, но можеш да дойдеш по всяко време и да вземеш колкото искаш от златото си. Но ние, разбира се, знаем от поредицата за банкирането с частичен резерв, че има леко несъответствие между това, което казвам на теб като вложител, и действителната ситуация. Първото, което бих могъл да направя, след като взема депозитите ти, е да те таксувам за това, че съхранявам парите ти, но аз съм измислил малко по-прикрита схема. Наблюдавам поведението ти и виждам, че никога не теглиш повече от 10 кюлчета наведнъж. Така че давам на кредит всичките ти кюлчета, освен 10. В този случай аз ти дължа 100 златни кюлчета, но вземам 90 от тях и ги давам назаем на произволни предприемачи на острова. Това е заем на А, а това заем на Б. За мен това е страхотно, защото събирам лихви от тях. Ако приемем, че те не изгубят тези пари, ще получа всичко обратно, ти ще си върнеш твоите, а аз ще спечеля от лихвите, така че мога да съхранявам парите ти безплатно. Ти имаш безплатно съхранение, аз прибирам лихвите, с които трезорът може да стане по-хубав и така всички са доволни. Но очевидно тук има някакво несъответствие. Какво ти казах? Какво казах на теб, вложителя? Казах ти, че можеш да изтеглиш 100 златни кюлчета във всеки момент. Но каква е реалността? Реалността е, че можеш да изтеглиш 10 златни кюлчета по всяко време и очевидно това е – не знам дали ще го наречеш лъжа или не, но това положение не отговаря изцяло на истината. Знам, че сега може да си кажеш, че това е доста елементарен пример със златни кюлчета, а текущата ни банкова система не работи точно така. Искам да ти покажа, че тази аналогия не е толкова различна от текущата ни банкова система, ще я представя така: Имаме 10 златни кюлчета, които ти ми даде. Ще ги отбележа тук. Това е модерната банкова система. Ти ми даваш 10 златни кюлчета и аз ти казвам: "Да, разбира се, дължа ти 10 златни кюлчета." Това е моето задължение към теб. Всичко изглежда прегледно и чисто в момента, но това, което ще направя сега, е да издам чекови депозити на други хора, като броят на тези чекови депозити, които имам право да издам, зависи от размера на поддържания резерв и т.н.. Да кажем, че трябва да поддържам резерв от 10 процента, избирам това число, за да смятаме лесно. В модерната ни система ще дам на Б кредит и чекова сметка, която е идентична на твоята. Това е задължението ми към Б. Това на практика е обещание към Б, че това е чекова сметка и може по всяко време да дойде и да изтегли определената сума. Може тези да са били 40, а тези – 50 златни кюлчета. Това означава, че по всяко време можеш да дойдеш и да получиш 40 златни кюлчета от мен. Но ние знаем, че реално хората не получават златните кюлчета. В модерната ни система дори не търгуваме със злато. Това ще е валутен резерв, но идеята е същата – хората получават пари, които не е задължително да са в резерва. И, разбира се, ще дам друг кредит на лицето А, като просто създам чекова сметка с депозит за тях. Просто ще създам задължение към А за 50 и причината това да работи е, че хората използват тези чекови сметки с депозити като разплащателно средство. Забележи какво се случва, когато ти напиша чек – просто прехвърлям един от тези депозити от мен на теб, без някакво злато или валутен резерв действително да сменя притежателя си. Ето така работи. Ако погледнеш тези два счетоводни отчета, единият е примитивният ни пример. На острова ми, където имах 100 златни кюлчета и дадох на заем 90, дължа 100. Казах на човека, че може да дойде при мен по всяко време, за да си получи стоте златни кюлчета, но в действителност съм дал назаем на други хора всичките освен 10. Каква е ситуацията с модерната система? Казах на хората, че разполагам със 100 златни кюлчета, нали? 10 за първоначалния вложител, 40 за този, на който дадох заем, и още 50 за този тук, но реалността е, че имам само 10 златни кюлчета в трезора си, а останалите ми активи са просто заеми. Ако погледнеш тези два счетоводни отчета, ще видиш, че са идентични. Винаги започвам с този, защото в него поне има повече смисъл. Ако просто отидеш при някой петгодишен и му кажеш, че това представлява банкирането с частичен резерв, този ще му се стори малко по-съмнителен, защото създаваш заеми и задължения от нищото, но резултатът е, че и двата са еднакво съмнителни, защото в крайна сметка имат едни и същи счетоводни отчети. Следващият ти въпрос ще бъде: "Сал, какво не е наред с това?" Мога да попитам сина си, щом се научи да говори, какво не е наред с несъответствието между това, което съм казал на вложителя – в този случай му казах, че може да изтегли 100 златни кюлчета по всяко време, докато в действителност може да изтегли 10. Тук казвам на вложителя, че може да вземе парите си, когато си поиска, докато в действителност в тази модерна система винаги можеш да изискаш парите си (ще сложа звездичка) стига да не са поискани повече от 10 процента от парите едновременно. Всеки започва да се чувства малко неудобно, когато кажеш това, но на това се базира модерната ни финансова система. Това позволява на този участник или на тази банка, или както искаш я наречи, да бъде посредник между спестяващите – хората, които правят депозити, и тези, които се нуждаят от капитал, за да го инвестират в създаването на нови проекти или нещо друго. Контрааргументът на някой, който е против банкирането с частичен резерв, е, че нищо не може да те спре да го направиш. Само трябва да кажеш на този истината и изпълняваш абсолютно същия сценарий. Не му казваш, че може да изтегли 100 златни кюлчета по всяко време. Казваш му, че може да изтегли 10 златни кюлчета по всяко време и че още 40 могат да станат налични, когато този върне заема си, примерно след една година, а останалите 50 ще бъдат на разположение, когато този върне заема си. Примерно след две години. Въпросът е защо не се случва това? Реалността е, че ако кажеш на вложителя, че не може да изтегли всичките си пари веднага, той ще каже: "Добре, но при условие, че ти даваш парите ми на тези хора легитимно, искам част от лихвите, които получаваш, защото ти просто даваш назаем моите пари." Ако заключиш парите си за по-продължителен период, хората ще очакват лихви. Но когато на банката е разрешено да казва такива полуистини, не ѝ се налага да плаща толкова високи лихви, защото хората ще си кажат, че могат да получат парите си, когато си поискат, така че няма нужда лихвата да е толкова висока. Но всъщност не могат да ги получат по всяко време. На момента могат да получат само част от парите си. Следващата мисъл би могла да бъде: "Добре, не си напълно искрен, когато казваш на вложителя, че връщането на парите им е при поискване и поради това ти е позволено да не им даваш толкова висока лихва, колкото би била, ако им беше казал, че парите им са заключени. Но какво лошо има в това, ако си добър инвеститор и оползотвориш тези пари по добър начин? Няма ли всички да спечелят? Това може да е вярно през повечето време, ако допуснем всичко, което току-що ти казах, но представи си ситуация, при която има множество банки. Нека ги разпиша. Това е първата банка, имаме втора банка и накрая трета банка. Първите две банки са много почтени и добри инвеститори. Знаем, че е много трудно да се установи кой инвеститор е добър и кой лош, особено когато времената са добри, защото тогава повечето кредити са успешни. Те са добри инвеститори. Третата банка поема допълнителен риск. Нека го запиша. Какъв е стимулът им да поемат допълнителен риск? Да кажем, че третата банка е готова да дава заеми на хора, на които първите две банки не са склонни да дадат. Така че тези заеми в счетоводния отчет на третата банка ще се водят по-рискови. Защо биха направили това? Защото когато заемаш на по-рискови хора, можеш да получиш по-висока лихва от тях. Поемат по-голям риск, което води до допълнителни лихви. И ако погледнеш тези банки, ще си кажеш, че тази е най-печалившата. И още по-лошо – тъй като получава допълнителни лихви, може да сподели по-голяма част от тях с вложителите си. Може да се каже, че имаш възможност да предоставяш по-високи лихви по депозитите. В тази ситуация този, който поема най-големия риск, ще бъде най-печеливш и ще даде най-високи лихви, което вероятно ще привлече най-много депозити, нали? Ако всички ми изглеждат еднакво, а всички знаем, че е много трудно да разбереш какво всъщност правят с парите си банките, тогава ще си кажа, че ще дам парите си на тази тук. Но какво се случва, когато нещата отидат на зле? В момента, в който светът срещне трудности, този допълнителен риск започва да подава грозната си глава и тази банка изпада в несъстоятелност. Счетоводният ѝ баланс – да видим дали мога да го направя – изглежда по следния начин: Раздали са някакво количество заеми. Има някакъв резерв там и са получили няколко депозита, които ти или аз може да сме им дали. Това са задължения към нас. Това са дадените заеми. Щом нещата започнат да се влошават, някои от тези заеми няма да бъдат върнати. В момента, в който някой от тези заеми бъде изгубен, ще чуя за това по новините и ще изтичам до банката, за да си изтегля парите обратно, колкото се може по-бързо. Да кажем, че стигна първи там и успея да взема парите си, както са ми обещали. Занулявам сметката си, получавам всичките си пари обратно и на практика изчерпвам резерва. Сега идва следващият, който тича малко по-бавно от мен. Идва до банката и изисква спестяванията си, но банката казва, че няма такива. Той е бесен, защото няма спестявания. Активите му просто са станали безполезни, защото са били дадени на хора, които са ги инвестирали лошо. И така, когато всички тези хора разберат, че той не е получил парите си, всички ще отидат там, за да изискат и своите пари и банката ще изпадне в несъстоятелност. Тук има два варианта – банката може да е неликвидна или в несъстоятелност. Обясних разликата, но ще я повторя в това видео – ако е неликвидна, това може да означава, че заемите са сполучливи, просто банката не разполага с налични парични средства. Несъстоятелността означава, че стойността на тези лоши заеми не отговаря на тази на депозитите. Тази рискова банка е в несъстоятелност. Може да кажеш, че тези са си го заслужили. Получили са си заслуженото, защото са алчни. Инвестирали са в тази рискова банка със съмнителна дейност, само заради малко по-висока лихва на депозитите им. Но какво се случва в този случай? Имаш тези добри банки тук, които вероятно са отпускали кредити много предпазливо. Така изглеждат счетоводните отчети на тези две банки. Имат малък резерв тук. Дали са няколко сполучливи заеми на добри предприемачи, а тук са депозитите им. Но щом този разбере какво се е случило в онази банка, ще реши: "Нещата отиват на много зле. За всеки случай ще отида до банката – да кажем, че е вложител тук – ще изтегля парите си и ще ги сложа под матрака." Отива до банката и е първият там. Той бяга най-бързо от всички вложители. Изисква депозита си, изтегля го и така изчерпва резерва. Но той не е единственият уплашен. Този също се страхува. Тича до банката, но тя му казва: "Знам, че ти обещах сметка с пари до поискване, но този, който видя да напуска банката със спортен екип, всъщност той изтегли целия ни резерв, така че сега май ще трябва да призная, че те излъгах и парите не са точно до поискване. Всъщност раздадох назаем останалите ти пари. Но аз съм добър банкер, това всъщност са сполучливи кредити. Те не са загубили своята стойност. Ако изчакаш достатъчно дълго, ще получиш парите си. И, разбира се, той няма да бъде особено щастлив, защото са го излъгали. И той няма да е единственият. Тези, които тичат по-бавно, също ще дойдат и ще поискат парите си. Това се нарича "банкова паника". Заради една гнила ябълка в системата, която изпадна в несъстоятелност, всеки започва да се страхува и изисква парите си, но понеже имаме система с частичен резерв, парите не са там. Просто няма да са там, защото 90 процента от тях са дадени назаем. Щом това се случи там, спестителите ще изтичат и при втората банка и така всички ще изтеглят парите си от банковата система. Така че цялата банкова система, при която макар активите все още да са на по-голяма стойност от задълженията, т.е. все още е надеждна, не може да изплати парите от тези сметки при поискване, така че възниква проблем с ликвидността. Няма резерв и по тази причина Федералният резерв играе ролята на кредитор от последна инстанция. От тази банка могат да отидат до Федералния резерв и да кажат: "Тези хора чукат на вратата ни, заемете ни малко." Федералният резерв ще им даде малко пари и така те, разбира се, ще имат още един кредитор, наречен Федерален резерв, и могат да се възползват от това, за да се разплатят. Но това поставя друг въпрос: Как Федералният резерв прави разлика между тази банка, която счита за добра и ще и заеме пари, за да няма проблем с ликвидността – как Федералният резерв прави разлика между тази банка и тази тук? От тази също ще изтичат при тях и ще им кажат, че заемите им все още са надеждни и ще поискат заем, за да могат да се разплатят с тези хора. От Федералния резерв ще кажат: "Изглеждате добре – чисти, спретнати банкери в хубава, скъпа сграда, които носят часовници Ролекс на ръцете си, значи сте надеждни." Така Федералният резерв ще даде заем и на тях, така че сега те също ще им дължат някакви пари. Вече виждаме, че при банковата система с частичен резерв имаме два проблема: Имаш нестабилно равновесие, при което една гнила ябълка може да доведе до паника в цялата система. Ще говоря за техниката, която цели да реши този проблем: банковото застраховане. Вероятно ще изчакам следващото видео за това. Това тук е първият проблем. Вторият проблем е, че е много трудно да се разграничават добрите банки от лошите. В началото не е толкова трудно. Всъщност и първоначално е трудно, но става дори по-трудно, когато Федералният резерв винаги играе ролята на кредитор от последна инстанция. Застраховката от Федералния резерв прави разграничението още по-трудно, а това създава огромен стимул за банките да поемат рискове. Защото когато времената са добри, ще правят повече пари от всички останали, а когато времената са лоши, наистина трудни, всички ще пострадат еднакво. В следващото видео ще поговоря за техниките, създадени да разрешат тези проблеми и ще видим дали реално има логика.