If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Коментар 2: застраховане на депозитите

Повече за слабостите в банкирането с частични резерви. Федералната корпорация за гарантиране на влоговете, гарантиране на влоговете и странични ефекти. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В последното видео засегнах основната слабост на банкирането с частичен резерв и това е идеята за банковата паника. Имаш няколко банки, които са дали на кредит 90 процента от резервите си: банка 1, банка 2, банка 3. Може да имаш цял куп банки. Може да стигнеш чак до банка 100. Проблемът, наречен банкова паника, възниква, когато дори само една банка не успее да изплати парите на вложителите си и стане неликвидна. Ще се въздържим от коментар дали наистина е фалирала или не, но няма достатъчно средства, за да се разплати с вложителите си. Тогава всички вложители в останалите банки се стряскат и изтичват при тях да си искат парите обратно. По дефиниция при банковата система с частичен резерв тези банки държат само 10 процента от депозитите под формата на резерв – резерв от 10 процента. Така че ако повече от 10 процента от хората си поискат парите, всички банки ще станат неликвидни ще настане всеобща паника. Цялата финансова система ще изпадне в паника. В момента, в който някой от заемите им изтече – ще покажа един банков счетоводен отчет. Да кажем, че те всъщност са били добри инвеститори, което е смело предположение, но да кажем, че счетоводният им отчет изглежда така. Това са всички депозити, които дължат на хората като мен и теб. Това са задълженията им. Държат 10 процента от активите си като действителен паричен резерв. Останалото са кредити към бизнеси и т.н. Това е актив, защото бизнесите им дължат нещо. В момента, в който настане паника, всеки иска парите си обратно. Резервите се изчерпват много бързо, а вложителите си чакат парите. Това на практика закрива банката. Щом периодът на тези заеми изтече, да кажем, че този е за една година, те ще си поискат парите обратно. Няма да ти подновят кредита, въпреки че имаш добър бизнес. Всеки ще поиска парите си обратно, цялата финансова система ще се разпадне, а кредитите ще бъдат замразени. Това е огромен проблем. Спомни си, че това може да се случи, заради само един лош играч, който не управлява правилно ликвидността си. Дори по-лошо – може да се породи от само един вложител, изпаднал в паника. Дори няма нужда да има лош играч. Може просто малко страх да се е прокраднал в системата. Дори при напълно "легитимна" банка използвам кавички, защото някои хора не смятат, че банкирането с частичен резерв като цяло е легитично, защото дори при напълно изрядна банка, ако по някаква причина повече от 10 процента от депозитите им бъдат поискани от страх, тя ще стане неликвидна и ти ще изпаднеш в паника. В предишното видео споменах за някои неща, създадени да разрешат този проблем. Те са следните: Първото е да имаш банкер или кредитор от последна инстанция. Това е централната банка, или банката на Федерален резерв, който никога не може да бъде изчерпен, защото този резерв се заема на банките, като всичко това са задължения към Федералния резерв. Говорих за това, което Федералният резерв прави. Да кажем, че счетоводният им баланс в момента изглежда така. Да кажем, че това са текущите им задължения, а тези са текущите им активи. Текущите им задължения на практика са дългове. Това ще бъдат банкнотите им, но да кажем, че някой дойде и им поиска назаем малко пари. Тогава те ще отпечатат банкноти на Федералния резерв и ще създадат компенсиращо задължение без лимит на резерва. Ще използвам нов цвят, за да смекча еднообразието. Така те ще разполагат с банкнотите от това непогасено задължение, които ще дадат на теб. Ще предоставят тези банкноти на банката, която би била в отчайващо положение без заем от друга банка. Счетоводният отчет на Федералния резерв сега изглежда така, а преди – така. Ще има ново издание на банкноти, но вместо банкноти в трезора си Федералният резерв ще има това малко нещо в отчета си, наречено заем към банката, към тази тук, което е актив, защото тя им дължи нещо. И няма лимит, който да спре Федералният резерв да прави това. Очевидно може да има някакъв косвен лимит. Ако продължат да правят това произволно, хората могат да спрат да приемат банкнотите на Федералния резерв за нещо стойностно. Това вероятно е основното ограничение. В бъдещите видеа сигурно ще поговоря повече за останалите неща, които не позволяват на Федералния резерв да прекалява с това, но принципната идея е, че парите им никога не свършват. Но какво ще стане, ако дори Федералният резерв не иска да направи това, заради риска тази банка да се окаже ненадеждна? Ако тези кредити са несъбираеми, няма причина централната банка да заема пари на тази банка. Тя би трябвало да кредитира тази банка тук. Да кажем, че Федералният резерв разгледа тази банка и реши, че заемите ѝ не струват нищо и вместо да я рефинансира, стартира процедура по ликвидация. Все още не съм говорил за нея, но това е второто решение. Второто решение е идеята за застраховка на депозитите. Ако една добра банка има проблем с ликвидността, просто няма резерв, а останалите банки не искат да ѝ заемат пари, което подлага на съмнение колко добра е банката всъщност, щом никоя друга не желае да я кредитира, тогава тя може да използва дисконтовия прозорец на Федералния резерв и да вземе назаем малко банкноти от резерва. При ситуацията, в която дори това не е достатъчно, за да спаси банката от фалит, но тя е внасяла малко пари във Федералната застрахователна корпорация за депозити – от нашата гледна точка вероятно са много, но са малко от гледната точка на банка – частица от процент всяка година, тя може да каже на вложителите си, че дори да фалира, Федералният резерв ще се разплати с тях директно. Това са застраховани сметки. Федералният резерв ще ги покрие, каквото и да се случи с банката. Това за мен е солидно решение. Веднага мога да ти кажа, че всичките ми спестявания в момента са в банкови сметки, застраховани от Федералния резерв. Това може да звучи страхотно на вложителите, но какви са страничните ефекти върху банковата система? Нека нарисувам отново всичките ми банки. Имам банка 1, банка 2, банка 3 и банка 4. Сега са застраховани. Плащат малка част от процент всяка година, за да могат да кажат на вложителите си, че дори да фалират по някаква причина, депозитите им са гарантирани на 100 процента. Какво ще се случи? Това ще реши проблема с банковата паника, нали? Да кажем, че по някаква причина тази банка изчерпа резерва си или фалира. Да кажем, че тази банка фалира. В предишната ситуация без застраховка всеки започна да се страхува и настана банкова паника. Поискаха парите си, но просто нямаше достатъчно в резерв, защото банките пазят само част от резерва си. Това представлява банкирането с частичен резерв, но сега всеки ще се чувства комфортно. Всеки е подкрепен от Федералния резерв, който може да да печата колкото банкноти си поиска, така че мога да съм спокоен. Това решава проблема с банковата паника. Може да се каже, че така равновесието не е толкова нестабилно, което е вярно донякъде, но до какво води това тогава? Всички тези банки сега са застраховани. Склонен съм да дам парите си на коя да е от тези банки. Така че ще вложа парите си при тази, която ми предложи най-висока лихва. Аз наистина направих това с моите лични сметки. Отидох и видях коя банка предлага най-високата лихва и не обърнах внимание на начина, по който инвестират парите си. В противен случай бих бил доста подозрителен към банка, която предлага по-високи лихви, тъй като вероятно правят нещо рисковано, но сега това не ме касае, защото знам, че са застраховани и дори банката да фалира, ще получа парите си обратно. Така че мога спокойно да направя депозита си в банката с най-висока лихва. Въз основа на предишното видео, коя банка според теб ще предложи най-високата лихва? Коя е банката, която поема най-голям риск? Отново, когато даваш тази сравнително евтина застраховка на всички тези банки, чрез нея те могат много по-лесно да привличат нови средства. Без застраховката трябваше да плащат доста повече. Да кажем, че застраховката е 0,1 процент на година. Ако не плащаха тази застрахова, трябваше да платят много повече от това на вложителите под формата на лихви, за да компенсират рисковете, които поемат, без да имат гаранции от правителството. За вложителя това е много добра сделка. Да го разгледаме така: Когато направиш депозит в банка, ти заемаш пари на банката. Лихвеният процент на чековия ти депозит отговаря на разходите по заемите на банката, нали? Когато някоя банка ми плаща 2 процента годишно, това са разходите ѝ по заемите. Това е едно и също. Ако банката нямаше застраховка, нямаше да плаща 0,1 процент на година, но трябваше да ми даде по-голяма лихва. Трябваше да ми плати 3 или 4 процента, вероятно повече, защото ще я сметна за рискова или по-рискова банка. Всяка банка ще бъде по-рискова от някой, който може да печата банкноти. Така банката трябваше да плаща повече, но сега може да плати само 0,1 процент годишно, или каквото точно изисква Федералната застрахователна корпорация за депозити, което ще намали лихвата, която тя трябва да изплати на вложителите, защото сега банката ще им се стори много по-безопасна. Така тя ще намали разходите по заемите си с много повече от 0,1 процента. Това е много добра сделка за банката и особено добра сделка за свръх-рисковите банки, които макар да трябва да платят малко повече, сега могат да правят изключително рискови неща. Ще кажеш, че това е застраховка и ако Федералната застрахователна корпорация за депозитите не е глупава, трябва да таксува повече по-рисковите банки. Но предполагам, че отговорът на това е, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото когато времената са добри, като например през 20-те години или по време на балона с ипотечните кредити, имаш скрит риск. Така че не знаеш кой поема риска. Обикновено е този с най- високата възвращаемост, но ако той винаги успява, не виждаш това – той просто изглежда като гений. А когато времената са лоши, той ще изгори, но познай какво? Няма да отговаря за това. Федералната застрахователна корпорация за депозити през цялото време вероятно е взимала твърде малко за тази застраховка. Искам да направя последна забележка по тази тема. Нарича се застраховка и Федерална застрахователна корпорация по депозитите – но има разлика между финансова застраховка – можеш да гледаш видеото ми за суаповете за кредитно неизпълнение, което е друга форма на финансово застраховане – и това, което обикновено асоциираме със застраховките. Да кажем, че съм застраховател на автомобили и обслужвам редица шофьори: шофьор 1, шофьор 2, шофьор 3, шофьор 4. Знам, че през всяка една година всеки от тях има 10 процента риск от злополука. Това е доста повече от реалния, но улеснява сметките. Ако има злополука, тя ще ми струва 10 000 долара. Мога да отида при шофьор 1 и да му кажа, че има 10 процентов риск от злополука, която ще струва 10 000 долара, така че справедливата цена на застраховката е 1 000 долара. Аз ще го таксувам 1 100 долара, така че да мога да изкарам и малка печалба, нали? С 1 000 долара бих бил на нулата, но аз ще вземам 1 100 и мога да направя това с повече от четири шофьора. Мога да го направя с 4000 шофьора. Да кажем, че имам един милион шофьори – колко ще печеля средно на година? Ще прибирам един милион пъти по 1100 долара, което прави приходи от 1,1 милиарда от хората, които си плащат полиците. А колко ще трябва да изплащам? Ако вярваш на тези статистики, приблизително 10 процента ще претърпят злополука. Това означава, че 100 000 ще претърпят злополука, всяка от които ще ми струва 10 000 долара. 10 000 пъти по 100 000 долара. Ще трябва да изплатя 1 милиард долара за злополуките. Ако статистиците ми са си свършили работата, ще имам печалба от 100 милиона долара всяка година. Излиза доста печелившо, ако приемем, че статистиките са верни и хората са склонни да плащат тези полици, защото при достатъчен брой шофьори (като например милион) статистиките са валидни. В дадена година шансовете 20 процента от шофьорите да претърпят злополука са много, много, почти безкрайно малки. Почти нулеви. Когато говорим за един милион шофьори, злополуката на един от тях не прави тази на друг повече или по-малко вероятна. Това е вярно и за всички останали застраховки като здравните например. Просто въпрос на вероятности – ако са застраховани достатъчен брой хора, статистиките са валидни. При финансовото застраховане имаш различна ситуация. Федералната застрахователна корпорация на депозитите може да прецени, че средно на година, да кажем, една от 1000 банки ще фалира. Има 0,1 процент шанс за фалит. Разбира се, ще запази част от парите, защото средно ще има някакви активи. Но реалността е, че когато настъпят лоши времена, банковите фалити обикновено са свързани, защото банките са взаимозависими. Може едната да е кредитирала бизнес, който зависи от друг бизнес със заем от тази банка. Цялата финансова система е свързана, така че фалитите си влияят взаимно, а не са независими събития. Когато една банка фалира, е много по-вероятно други банки вкупом да я последват, което наблюдаваме в момента. Не можеш да следваш застрахователния модел, защото статистиките всъщност не са приложими. Може да използваш застрахователния модел, само когато събитията, които застраховаш, не са свързани помежду си. Когато е вероятно всички застрахователни събития да се случат по едно и също време, при добри времена ще имаш доста по-ниски загуби, но когато времената са лоши, всичките ти клиенти ще изгорят, а ти ще носиш отговорност за всеки един от тях. Виждаме това в момента и съм 100 процента сигурен, че Федералната застрахователна корпорация по депозитите ще трябва да отиде обратно при Конгреса, за да поиска още пари, които ние данъкоплатците ще трябва да покрием.