If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Коментар 3: Банкиране с частичен резерв – голямата картина

Обобщение на последните два видеоклипа. Дискусия защо банкирането с частичен резерв е субсидия за банките и им позволява да арбитрират кривата на доходност. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Мотивацията ми да направя тази серия от три или четири видеа за банковата система с частичен резерв не е защото очаквам някаква революционна промяна или защото си мисля, че ще настъпи краят на света, ако се придържаме към тази система. Цялата причина за това е желанието ми да изясня общото ни мнение за това какво представлява и какви са слабостите ѝ. Това е системата, в която сме в момента, и, между другото, тя често се разглежда като единствената система, защото всички банки по света вече я използват. Но трябва да осъзнаем, че това е система, структура, която съществува в съвременната си форма приблизително от 100 години. Тя не е единственият начин да се прави банкиране и има доста очевидни недостатъци, които разгледах в предишните видеа. И просто за да ги подчертая: Първият недостатък, който би накарал всеки да се почувства неудобно, е прикритият характер на частичния резерв. Казваш на някой, че може да вземе депозитите си по всяко време, но реалността е, че можеш да направиш това, само ако не повече от 10 процента от хората не поискат парите си по същото време. Очевидно това само по себе си може да ти причини леко притеснение, но това не е цялата причина системата да е лоша. По-сериозният проблем е, че тази полуистина води до появата на банкова паника. Всеки има правото да получи парите си обратно с предизвестие от един ден или час, но реалността е, че не всеки може да ги получи по този начин. Това води до несъответствие – някои хора няма да получат това, което очакват, което води до всеобща паника. Това, разбира се, е много нестабилна ситуация за цялата финансова система. Не искаш нестабилна финансова система. За да се разреши този проблем с банковата паника, са налице две решения. Имаш кредитор от последна инстанция в лицето на Федералния резерв и, вероятно по-важното, идеята за застраховка от Федералната корпорация за гарантиране на влоговете (FDIC). В последното видео говорих за това, че основният недостатък, който виждам в идеята за застраховката е, че дава на всички банки един и същ достъп до капитал, защото парите ти при тях ще бъдат застраховани. Това на практика е федерална субсидия за всички банки. Самият факт, че FDIC трябва да се изправи пред Конгреса с искане за още пари, означава, че са взимали твърде малко за застраховката. Тя е субсидирала тези банки и тъй като те имат една и съща застраховка и плащат близки суми за нея, това води до окуражаване на поемането на рискове, което води до по-високи печалби, защото разходите за заеми на всички банки са еднакви, а когато поемаш по-големи рискове, няма да те сметнат за по-рискова банка. Ако ѝ поискат повече пари за депозитите, банката може да отвърне, че макар да е по-рискова, е също толкова застрахована, колкото по-консервативната банка надолу по улицата. "Просто ще ти платя малко по-висок депозит, за да ми предоставиш бизнеса си, но след това мога да поема големи рискове със субсидия от правителството." Но ти може да кажеш, че САЩ използва система с частичен банков резерв и в същото време очевидно е финансовата или икономическа централа на света. И двете са верни. И очевидно всички останали модерни страни също разчитат на тази система, така че какъв е проблемът? Може да имаме тези слабости, но сме намерили решение. Предполагам, че най-добрият начин да отговоря на този въпрос – като искам да поясня, че когато започнах да разсъждавам над този проблем, защото получих много запитвания за това, подходих от възможно най-неутралната позиция. Не исках просто да кажа, че е лоша като някой реакционен радикал, но колкото повече разсъждава човек за нея, толкова повече осъзнава, че има нещо, което просто не пасва тук. Каква например е ролята на финансовия посредник? Ще нарисувам един финансов посредник тук. Имаш двама спестовници, които искат да вложат парите си в някой голям, хубав трезор или пък да ги инвестират някъде, но не знаят как или парите им не са в нужния мащаб, за да бъдат инвестирани по подходящ начин. Финансовият посредник им предлага да му дадат парите си, а той ще наеме няколко много умни специалисти, които да ги инвестират удачно в добри инвестиции. От тази страна имаш спестителите, а от тази – проектите или инвестициите си. Те могат да дадат кредит с тези пари. Говоря много общо. Кредитите се дават от търговските банки. Когато става дума за фонд с рисков капитал, те правят директни инвестиции в действителни новосъздадени компании, но идеята е една и съща за всеки финансов посредник. За да бъдат полезни, те взимат парите на спестителите и ги влагат в инвестиции, които трябва да генерират положителна доходност. Ако са инвестирани правилно, те ще генерират положителна възвращаемост и банките ще дадат част от нея обратно на спестителите. Ще запазят част и за себе си, което е разбираемо. С работата си да разпределят капитала, те предоставят полезна услуга на обществото. Тези хора "заслужават" да носят костюми от Армани и часовници Ролекс. Слагам "заслужават" в кавички, но може да се каже, че имат стойност за икономиката ни. Налага ли банкирането с частичен резерв да имаме такива финансови посредници? Краткият отговор е не. Нямаш нужда от банкиране с частичен резерв, за да правиш това. Всъщност много финансови посредници по никакъв начин не участват в кредитната система с частичен резерв. Предполагам, че най-очевидният пример са инвеститорите в рисков капитал. Независимо какво мислиш за тях, те казват на инвеститорите си, които са аналогът на вложители в банка, че парите им ще бъдат заключени за някакъв брой години. Или им казват, че ще използват парите им, когато им потрябват, и тогава парите ще бъдат заключени. Това е вярно и за фондовете с частен капитал. Някои хора считат рисковия капитал за подмножество на частния, но частният капитал се инвестира предимно в компании, които вече съществуват. И хедж фондовете обикновено не заключват парите. Някои от тях действително могат да ти кажат, че ще заключат парите ти, но ще направят това предварително. Не искам да ги защитавам, но тези, които не заключват парите, ги ги инвестират в ликвидни инструменти. Хедж фондовете са голяма група – някои от тях носят ползи на обществото, други – не. Вероятно болшинството от тях просто търгуват фондове помежду си като в някаква игра, но няма да навлизам в този дебат. Няма да се опитвам да защитавам света на хедж фондовете, но идеята е, че да си финансов посредник не означава задължително банкиране с частичен резерв, дори да управляваш търговска банка. Мога да вземам депозити. Да кажем, че ти или група от хора дойдете при мен. Да кажем, че това тук е твоят депозит. Това са твоите пари. Да кажем, че имаш 100 долара тук. Мога да ти кажа, че ако искаш парите ти да са при мен до поискване, няма да ти платя лихва за тях. За услугата да ги достъпваш през банкомат, да са в безопасност и т.н. всъщност вероятно ще трябва да те таксувам някаква малка сума, ако парите ти са до поискване. Ако искаш лихва за парите си, трябва да ми ги предоставиш за някакъв период от време. Така че ти ми даваш 100 долара и искаш някаква лихва за парите си. Аз съм обигран инвеститор и обичам да участвам в чудесата на капитализма. Ще направя следното: От тези 100 долара аз имам нужда само от 10 на ден, за да управлявам бизнеса или домакинството си, така че те ще останат в сметка до поискване. Това ще е просто текуща сметка, за която няма да получа лихви. Дори може да се наложи да платя малко за нея. За останалата сума – за колкото по-голям период си склонен да я заключиш, толкова по-голяма лихва ще ти дам. Това тук са 10 долара. Да кажем, че след една година може да имам нужда от част от парите си. Така че ще вложа останалите от тях за една година. Ще го наречем едногодишен срочен депозит, какъвто вече съществува. За него банката ще ти плати 2 или вероятно 3 процента. А останалите пари ще бъдат за пенсионирането ти в дългосрочен план, така че ще ги вложа в десетгодишен срочен депозит, защото колкото по-дълго са заключени, толкова по-голяма ще е лихвата. Може да взема 5 процента за тях. И сега аз, търговската банка, която не участва в банкиране с частичен резерв, мога да кажа: "Този клиент има 10 долара, които иска да достъпва, когато си поиска, така че няма да му платя лихва за тях. Позволявам му да използва финансовата ми инфраструктура, така че ще ги оставя настрана. Ще ги прибера в трезора си и той ще може да ги достъпва през банкомат, а тези пари тук мога да дам назаем." Така че ако някой дойде в банката на Сал и ми каже, че има проект и иска да вземе назаем, да кажем, че това тук са 45 долара за период от осем години, ще му кажа: "Няма проблем.", защото не трябва да връщам парите на този тук още 10 години. Така че взимаш тези 45 долара и ги даваш назаем, което е приемливо, защото знаеш, че ще си ги върнеш. Стига кредитирането ти да е изрядно, би трябвало да можеш да се разплатиш навреме с този. Той знае, че ти даваш парите му назаем и за рисковете свързани с това. Трябва да си напише домашното, преди да си направи десетгодишен срочен депозит при теб. Трябва да провери на кой заемаш парите си и колко рисково е това. Ако е много рисково, трябва да поиска повече от 5 процента – или трябва да се фокусира върху лихвата, или просто не трябва да ти дава парите си. Така естествените сили на търсене и предлагане и на обратна връзка в капитализма ще изиграят своята роля. Така че можеш да имаш пълноценна финансова система с банки и всякакви видове финансови посредници и без банкиране с частичен резерв. Добре, след като можем без банкиране с частичен резерв, следващият въпрос е какъв всъщност е проблемът с това, което този вид банкиране позволява? За това трябва разгледаме кривата на доходността. Тя не е нищо особено – просто графика, която показва каква лихва дължиш за различни периоди или каква лихва ще получиш. Нека това бъде кривата на доходността. Да кажем, че тук са еднодневните заеми, ако дадеш кредит за един ден, тук са едногодишните кредити, а тук са десетгодишните. Може да даваш кредити с различен срок. Ако дадеш кредит на правителството, което считаш за безопасно, вероятно най-сигурният кредитополучател, тогава за един ден можеш да им заемеш пари с 1 процент лихва. Ако ги заключиш за една година, тогава може да са 2 процента, а за 10 години – 5 процента. Кривата на доходността ще изглежда така. Не винаги е толкова полегата, но обикновено е така. Това е кривата на доходност за държавните ценни книжа. Един ден – 1 процент, една година – 3 процента, според това, което съм начертал, и може за десет години да е 5 процента. Това не е текущата крива, но схващаш идеята. Това е съкровищни ценни книжа, най-сигурният кредитополучател. Ако се опитвам да заема пари на компании с инвестиционни мащаби, като Дженеръл Електрик или Бъркшайър Хатауей, ще поискам по-голяма лихва от съкровищните облигации, защото те не са толкова сигурни, колкото хазната на САЩ, но кривата ще е подобна. Може да изглежда така, нали? Тази премия тук е увеличението на лихвата, което ще поискаш за тези все пак относително сигурни компании в сравнение с хазната, но все още имаш тази полегата крива в горната си част. И накрая имаш наистина рисковите компании, всяка от които ще има собствена крива на доходността въз основа на разходите си по заемите, но можеш да групираш няколко такива и да разглеждаш общата им крива. Ако има някой, който иска да стартира биотехнологична фирма и иска да вземе пари назаем, ще му поискам много по-висока премия от тази за държавните облигации, защото дори не знам дали тази фирма ще съществува след пет години. Това е кривата на доходността и причината да я начертая е да покажа как банкирането с частичен резерв позволява на банките да се възползват от нея без действително да допринасят за обществото. Идеята за финансово посредничество, от друга страна, го прави. Банкирането с частичен резерв позволява на банките да взимат депозити... макар това да не е единствената система, при която това се случва, позволяваш на банките да вземат депозити, които са депозити до поискване, нали? Това са текущи депозити, които на практика са еднодневни кредити от вложителите на банките, нали? Заемат ги до поискване. Когато вложиш парите си като текущ депозит в някоя банка, на всеки час, в който не отидеш да си прибереш парите, банката просто продължава да ползва този кредит. Това е нещо като кредитът с възможно най-краткият срок. Всеки ден, през който не отидеш, е нещо като подновяване на заема, нали? Представи си свят, в който всяка година подновяваш заем, защото просто не си изтегляш парите. Когато парите са ти до поискване, всяка секунда, в която не ги теглиш, подновяваш заема. Така че те могат да вземат пари назаем в тази част от кривата на доходността и да го правят по много безопасен начин, да плащат много малки лихви, въпреки че се занимават с рискови дейности. Може да дават кредити на хора като този. Заради застраховката на депозитите, хората им дават пари назаем все едно са правителството, защото щом то ще им върне парите, и те ще си получат своите. Така че това им намалява разходите по кредитите, защото вземат заеми евтино, а могат да дават кредити за по-продължителни периоди. Това може да е десетгодишен заем. Така в периода от 10 години се плащат само лихвите, без главницата. Може това тук да е петгодишен заем. И могат да правят по-рискови инвестиции. Първо вземат пари назаем тук, като плащат на вложителите около 1 процент, а след това могат просто да ги инвестират, ако поискат – и ако кривата на доходността изглежда така – в хазната или в облигации от инвестиционна категория, което на практика означава да кредитираш световните Бъркшайър Хатауей и да получаваш доста по-високи лихви. Не се иска особена гениалност, за да направиш това. Всеки знае, че лихвата тук е по-висока отколкото тук, но единствената причина те да могат да го направят е, че имат скрита гаранция, всъщност явна гаранция от застрахователния фонд за депозитите. Застраховката от фонда е това, което позволява на хората да им заемат пари – те са склонни да се разделят с парите си в тази точка от кривата, заради застраховката от фонда. Тогава банката може да отиде и да инвестира в тази точка от кривата на доходността и да прибере разликата. Ще получат 5 процента от парите, а ще платят само 1 процент. Къде е добавената стойност? Аз мога да направя това, но не съм застрахован от фонда. Очевидно тези хора биха искали да получат 5 процента върху парите си – да вземат това, което банката получава, но нямат застраховка от фонда и не им е позволено. Така че на практика банкирането с частичен резерв и застраховката, която го придружава, за да го направи възможно, позволяват на банките да практикуват арбитраж с кривата на доходността – да вземат пари на заем в късия ѝ край, а да ги дават на заем в дългия, като прибират разликата. И това не носи никаква добавена стойност. Всеки може да го направи, не ти трябва магистърска степен, за да го измислиш. Не носи реални ползи на обществото. Всъщност просто изравнява малко кривата на доходността, но ползата от това е спорна. Но искам да отбележа нещо по-важно: Очевидно много хора в банковата система са големи привърженици на капитализма и, освен ако не ги спасяват от фалит, са първите, които ще се опълчат на всякаква форма на правителствени намеси или мерки за сигурност. Но цялата им индустрия се основава на предпазната мрежа от правителството. Идеята за финансов посредник, която описах тук, както и инвеститорите в рисков и частен капитал все още действат спрямо този модел тук. Те не зависят по никакъв начин от Федералното правителство. Някои от тях могат да се окажат косвено зависими, но нямат нужда от цялата сложна система със застраховка на депозитите, дисконтов прозорец и всички останали интервенции на Федералното правителство. Нямат нужда от това, за да работят ефективно или да работят по принцип. Дори тази банкова система тук, при която хората получаваха чекови депозити вместо половинчатите истини на заемите с частичен резерв, може да работи пълноценно без правителствена намеса. Системата с частичен резерв, от друга страна, не може да съществува без намеса на правителството. И така предполагам, че трябва да се запиташ дали система като банкирането с частичен резерв, която разчита на правителството изобщо е капиталистическа? Къде е конкуренцията тук? Къде са иновациите? Ако си достатъчно голяма банка, получаваш застраховка от фонда и продължаваш с арбитража на кривата на доходността, изкарваш пари за Ролекс и скъпи пътувания с частен самолет, но липсва иновация. Просто си голям и си един от щастливците да получат статут на банка, която е застрахована от фонда, но няма иновативност. Къде е конкуренцията? Този, който поема най-високия риск и прави най-глупавите неща, ще генерира най-високата печалба и със застраховката, субсидирана от Федералното правителство ще бъде най-успешен. Всичко зависи от правителството и държавната субсидия. А в края на краищата парите, които си докарват с този арбитраж, идват като субсидия от Федералното правителство, т.е. от данъкоплатеца. На практика данъкоплатците субсидират този свят, в който някой може просто да прави арбитраж с тази крива без да поема реални рискове и да прави реални инвестиции, като ефективно разпределя капитала, а се възползва от разликите в кривата на доходността и евтината застраховка. Реално позволяваш на малък процент от населението с арбитраж на кривата на доходността и евтина застраховка да извлича ползи или някакъв вид субсидия от останалата част от населението. И очевидно това не е тази част на икономическата ни система, която е в най-голяма нужда. Не казвам това, за да поставя под съмнение финансовата система. Смятам, че в по-голямата си част в другия случай се поемат рискове и получават възвращаемост, а спестителите тук знаят какво се случва, но тук няма правителствена намеса. Няма скрита правителствена субсидия. Цялата тази система се базира на субсидия от правителството. Банкирането с частичен резерв не може да съществува без застрахователния фонд, а фондът не може да съществува без явната подкрепа на Конгреса, който ще ги спаси от фалит, когато останат без пари, какъвто е случаят в момента. Надявам се, че това разшири малко кръгозора ти. Не искам да звуча като луд реакционер. Примирил съм се с факта, че банкирането с частичен резерв няма да изчезне, но ме притеснява малко това, че зависи напълно от правителствената намеса. Както виждаш през последната година цялата финансова система излива все повече пари в тези субекти, които поемат най-големите рискове и на практика ни държат заложници. Защото ако не наливаме още пари в тях, ще изгорят заради рисковете, които са поели, и ще ни завлекат надолу със себе си.