If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Споразумения за обратно изкупуване (репо сделки)

Механика на споразумения за обратно изкупуване (репо сделки/заеми). Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Да кажем, че имаш отчайваща нужда от пари, а аз имам пари за заемане. Това съм аз и моята златна верижка. Идваш при мен и казваш: "Сал, имам нужда от 10 хиляди долара за трансплантация на бъбрек. Можеш ли да ми заемеш парите? Отчаяно се нуждая от тях." Значи ти трябват 10 хиляди долара. Аз имам 10 хиляди долара. Ще ти ги дам назаем, но икономическото положение е сложно, не се знае къде ще идат тези пари, не знам дали ще запазиш работата си след тази трансплантация на бъбрек и така нататък. Много съм предпазлив с парите си и искам да съм сигурен, че ти си подходящият човек за тях. Разсъждавам малко и ти казвам: "Хей, този часовник на ръката ти изглежда много добре". А ти питаш: "Този часовник ли?" Нека нарисувам часовника. А аз казвам: "Какъв часовник!" Ти: " Този часовник го имам от моя прапрадядо и е на стойност – знам ли, може би е диамантен "Ролекс" – той струва 30 хиляди долара." Аз разбира се съм наясно с това, защото следя курса на златото и диамантите и всичко подобно. Затова казвам: "Вярвам ти и ти си вярваш. Ще ти заема 10 хиляди долара, но за да сме спокойни, че всичко ще е наред, просто остави часовника на твоя прапрадядо при мен. Когато ми върнеш 10-те хиляди долара с малка лихва, да кажем 10% седмично, та когато ми върнеш заема с лихвата за колкото време успееш, аз ще ти върна часовника." Ти казваш: “Не съм сигурен/на за това. Първо, 10% седмично ми се вижда много.“ Аз: “Нали са ти нужни утре за трансплантацията на бъбрек, после ще поработиш няколко седмици и ще ми ги върнеш. 10% на седмица не е зле." Всъщност ние знаем, че ако се олихвява за една година, това е ужасен лихвен процент. Но ти си отчаян/а. Имаш нужда от бъбрек. Аз питам:"Нали смяташ да ми ги върнеш, да? Ще си получиш обратно часовника за 30 хиляди долара и няма за какво да се тревожиш. Защо просто не ми го оставиш като обезпечение?“ Ти се съгласяваш, оставяш часовника, получаваш бъбрек и работиш здраво за да върнеш парите обратно, но така и не успяваш и аз задържам часовника. Така по същество работи залогът. Залагаш си часовника или казано по-иначе, даваш го като обезпечение по кредита. Аз бях склонен да ти дам кредита, защото знаех, че ако не можеш да го върнеш, аз ще запазя актива. Това се случва постоянно и в по-малко сенчестата икономика. Банката ти дава кредит, а ти го обезпечаваш с жилището си. Ако не върнеш заема, те задържат къщата. Искат авансово плащане за къщата, защото дори тя да се обезцени, те все пак ще могат да получат по-голяма част от парите си. И това е един типичен обезпечен кредит. Даваш ми обезпечението, аз ти давам кредит. Ти връщаш кредита, аз връщам обезпечението. Какво ще стане, ако аз като кредитор не харесвам понятието “обезпечение“ и тем подобни. Искам да е ясно, че ставам собственик на обезпечението, нали така? Не бих искал федералните да дойдат и да питат чий е часовникът, който държа? Къде е касовата бележка? Откъде съм го взел? Да не е откраднат от някой? Изглежда съмнително и аз може би не съм чист като сълза, затова искам да знам, че притежавам този часовник в случай, че не ми върнеш заема. Вместо това можем да направим съвсем същата транзакция. Това си ти отново. Това съм аз. Ще нарисувам шапка и мустаци. Това са част от моите характеристики, може би и златната верижка. И понеже искам да съм собственик на часовника, аз ще го купя от теб. Даваш ми часовника, той буквално сменя собственика си. Ще купя часовника от теб за 10 хиляди долара. Но имаме и странично споразумение. До този момент всичко е почти същото, нали? Разликата между това сега и това, което направихме преди, е, че аз продавам парите. Купувам чсовника. Това е парична транзакция. Това не е заем по същество, но изглежда, че се случва едно и също. Тук горе ти ми даде часовника, а аз ти дадох 10 хиляди долара. Тук ти ми даде часовника, а аз ти дадох 10 хиляди долара. Това, което ще добавим в споразумението, е, че в някакъв момент... това е сега. Ще се договорим, ще сключим споразумение, че в бъдеще аз ще съм съгласен да ти продам часовника, а ти ще си съгласен да купиш този часовник от мен за повече от 10 хиляди долара. Така в бъдеще ще ми върнеш парите обратно. Ще са 10 хиляди долара плюс нещо отгоре, което на практика е лихва, нали така? Така аз ще си получа парите обратно и ще ти върна часовника. Ако помислиш, това е икономически идентично с това, което направихме горе, нали така? Дадох ти 10 хиляди долара. Ти ми даде часовника като обезпечение. Когато плати 10 хиляди долара плюс лихва, аз ти върнах часовника, нали така? Но в нито един момент аз не получих легитимна собственост върху часовника. В този случай се случва същото. Идваш при мен. Давам ти пари. Ти ми даваш часовника, но аз го купувам и ти давам разписка. Сега аз съм собственик на часовника, докато имаш парите ми, но имаме споразумение, че в бъдеще ти ще купиш обратно часовника от мен за 10 хиляди долара плюс някаква сума отгоре, което по същество е лихва. Така това е заем, обезпечен с часовник, но основната разлика е, че освен просто да бъде обезпечен, ти всъщност ми го продаде и сключихме споразумение за обратно изкупуване – Отне ми 6 минути да го обясня, но мисля, че си струваше. Имаме споразумение за обратно изкупуване. Всъщност аз съм притежателят на споразумението за обратно изкупуване. Аз взимам часовника и споразумението за обратно изкупуване. Ще го наречем репо-сделка. Така това са два актива – часовникът плюс споразумението за обратно изкупуване. Ти взе парите и от твоя гледна точка това е обратна репо-сделка. Цялата идея е, че това споразумение те задължава да купиш часовника обратно за сумата, за която ти го продаде на мен, плюс някаква лихва., а мен ме задължава да го продам на теб. Така имаме форуърден договор. Форуърден договор е споразумение за сделката в бъдеще на дадена цена. Причината да правя всичко това е, защото така процедира системата на Федералния резерв. По този начин Федералният резерв отпуска кредити, особено в дисконтовия прозорец. Понякога се нарича репо-сделка или споразумение за обратно изкупуване. Какво точно прави Федералният резерв, когато се използва дисконтовия прозорец. Ще направя един баланс. Да кажем, че това тук е банка в нужда. Няма да се притеснявам много за дясната страна. Има малко задължения, малко собствен капитал. Да кажем, че има много активи. Да речем, че тези тук са съкровищни бонове. Но няма пари в брой. Това е банката. Тя няма пари в брой, а от другата страна е Федералният резерв. Ще направя баланса им. А Федералният резерв – в по-голямата си част това ще са съкровищни бонове. Той има задължения. Няма да задълбавам още. Има собсвен капитал. Да речем, че ти си една от тези отхвърлени банки. Никой не иска да ти заема. Вложителите ти си теглят парите. Трябва да преобразуваш тези съкровищни бонове в пари. Не искаш просто да ги излееш на пазара. Може би имаш и други активи ако просто ги пуснеш ето така, няма да получиш стойността им. На практика влизаш в споразумение за обратно изкупуване с Федералния резерв. Това е Федералният резерв. Използваш дисконтовия прозорец на Федералния резерв. Дисконтовият процент може да е 5% на годишна база, но няма да навлизаме в това. Ти казваш: “Хей, Федерален резерв, заеми ми малко пари“. А той казва: “Добре, ще напечатам малко пари за теб“. Това са останалите задължения, принтира малко банкноти на Федералния резерв, но вместо просто да ти заеме парите и да вземе съкровищните бонове като обезпечение, Федералният резерв ще ги купи и ще сключи с теб споразумение за обратно изкупуване. Така Федералният резерв ще купи тези съкровищни бонове от теб. Така изведнъж съкровищните бонове... ще копирам това и ще го поставя банкнотите на Федералния резерв ще преминат от Федералния резерв при теб, а твоите съкровищни бонове ще идат при Федералния резерв, нали така? Това са пари в брой. Федералният резерв отпечатва пари, дава ти ги и купува съкровищни бонове от теб. Сега това са съкровищни бонове. Това са съкровищни бонове, които бяха тук и преди. Но има споразумение за обратно изкупуване, където ти се съгласи в бъдеще да направиш обратната операция, да купиш обратно съкровищните си бонове и да платиш сумата, която Федералният резерв ти даде, плюс някаква лихва. Можеш да разглеждаш това като кредит. Ти взе назаем ето това от Федералния резерв. Федералният резерв запази твоите съкровищни бонове като обезпечение, но всъщност имаше официална собственост върху тях. Това е разликата между споразумение за обратно изкупуване и обикновен кредит с обезпечение – в бъдеще ти ще купиш обратно тези съкровищни бонове за сумата, за която Федералният резерв ги купи от теб, плюс някаква лихва. Ще платиш лихва, определена от дисконтовия процент. Както и да е, времето изтича. В следващото видео ще разгледаме балансовия отчет на Федералния резерв.