Дисконтов процент

Да си припомним какво означава ставка на федералните фондове и после ще разгледаме нещо, което често се чува и бърка в същия контекст, а именно дисконтов процент. Те са свързани едно с друго, но са различни по отношение на тяхното прилагане. Ставката на федералните фондове е целева ставка, при която Федералният резерв допуска банките да заемат една от друга. Да предположим, че имам – няма всеки път да правя баланс – нека това е банка 1, а това е банка номер 2. Да кажем, че банка 1 има свободен резерв над изискуемия минимум. Вече използвах зелено, ще направя това в златно, за да напомня златния стандарт. Банка 1 има свободен резерв и банка 2 има недостиг на резерви спрямо изискуемия. Да кажем, че сега банка 1 е готова да го заеме на банка 2, ако банка 2 плаща 6% дневна лихва. Да речем, че Федералният резерв си каже: "Знаете ли какво? Това е над целевата ставка. Искаме банките да заемат една на друга при по-ниска лихва, затова искаме да правим отворени пазарни сделки или отворени пазарни операции, за да намалим ставката". Механизмът, чрез който го правят – ще нарисувам баланс на Банката на Федералния резерв. Ще го направя в пурпурно. Грешен инструмент. Готово. Това е едната половина и това е другата половина. Нека това са текущите активи на системата на Федералния резерв, а след няколко видеа ще ти покажа как изглежда баланса на системата на Федералния резерв преди цялата лудница и как изглежда сега. Това са активите на системата на Федералния резерв. Това са техните задължения. Техните задължения ще са по-малко от техните активи, като има и малко собствен капитал. Техният собствен капитал е по-различен от традиционния собствен капитал. Няма много позитиви, получаваш дивидент от него, но няма да се задълбочавам. Механизмът, който Федералният резерв използва, за да направи тези отворени пазарни операции, е да печатат пари. Това, което прави Федералният резерв, е да печата банкноти или действителни резерви. Това са банкнотите на Федералния резерв или както са ни познати – доларите в портфейла ти или нещо, което може да се обмени в доларови банкноти в банковата ти сметка, битовете и байтовете в някоя компютърна база данни. Не те не ги създават просто хей така. Трябва да има съответното задължение и това са неизплатените банкноти от Федералния резерв. Това означава: " Хей, ние просто издадохме това (в лявата част) и ние имаме задължения. (в дясната част) Те се издават, въпреки че тези банкноти от Федералния резерв – ще ги оградя в жълто – те са напечатани от банката на Федералния резерв и са напълно гарантирани от правителството на САЩ. Говорихме много какво означава това, ще видим само механизма. Те ще вземат тези долари ще ги използват да купят ценности от хората по света. Това може да съм аз или моят дядо. Може дори да е някоя от тези банки, така че да кажем, че някой притежава ценни книжа. Аз притежавам съкровищен бон. Федералният резерв ще използва тези пари – да кажем, че притежавам много съкровищни бонове, аз съм много богат, може дори да съм държавата Китай, която има много съкровищни бонове. Те купуват съкровищни бонове. Така тези активи вече не са книжа на Федералния резерв. Сега са съкровищни бонове. Аз вече не притежавам съкровищни бонове, защото ги продадох на банката на Федералния резерв. Всъщност просто ги продавам на пазара, не знам кой ги е купил, може да е друг човек или друга държава. Но в този случай е банката на Федералния резерв. И сега аз притежавам резерв. Притежавам пари, както знаем. Притежавам банкноти от Федералния резерв. Какво ще правя с тези банкноти от Федералния резерв? Ще ги депозирам в банка, нали така? Ще взема тези банкноти от Федералния резерв... Да кажем, че имам две банкови сметки. Просто да ни е по-лесно – депозирам малко в тази банкова сметка, депозирам малко и в тази банкова сметка, за да ни е по-лесно. Какво се случва сега? Сега тази банка има повече банкноти за отдаване назаем, а тази банка има по-малки нужди. Търсенето е спаднало. Тази банка се нуждае от по-малко. Търсенето от тази банка е спаднало. А предлагането се е повишило при тази банка. Знаем, че когато имаш по-малка нужда от нещо, но хората имат повече от него, продажната или наемната му цена намалява. Така тази банка има повече, но тази банка се нуждае от по-малко, и тогава тази банка няма да иска да плати 6%, за да вземе заем. Тази банка отчаяно се нуждае да се отърве от този резерв и да получава лихви. Тази банка ще намали стойността, която ще начислява, тази банка ще намали стойността, която е готова да плати, и вероятно ще падне до 5%. Федералният резерв може да продължи да купува или продава съкровищни бонове, за да балансира случващото се. Могат да направят и точно обратното. Ако кажат: "Леле, стойността е доста ниска". Да кажем, че лихвените ставки са 3%, а Федералният резерв не харесва това и иска да повиши ставката на федералните фондове, което е целевата ставка, на която банките заемат една от друга, тогава ще направят точно обратното. Ще вземат този съкровищен бон, нали? Това беше съкровищен бон. И ще го продадат, нали така? Взимат този съкровищен бон и го продават на някой друг, вероятно на този човек тук. (рисува) Този човек притежава доларови банкноти. Този долари са в някоя от тези банки. Да кажем, че той има няколко в едната и няколко в другата. Когато Федералният резерв продаде този съкровищен бон на този човек, той може да ги прехвърли тук, и тогава този резерв изчезва и отива обратно във Федералния резерв. Когато се върнат във Федералния резерв, те компенсират тези задължения и валутата на практика изчезва, но в един момент се стига до това, че търсенето би се повишило, защото ще има по-малко резерви в системата. Търсенето се увеличава. Предлагането би намаляло, защото резервът е по-малък. Сега тази банка си казва: " Леле, имам по- малко да заемам. Трябва ми по-висока лихва, за да заемам". А тази банка си казва: "Аз имам нужда повече от всякога да взема назаем малко резерви. Готов съм да платя повече", и така ставката се повишава на 4%. Всичко това би сработило, ако банките бяха склонни да заемат една на друга при определена ставка. При определена ставка тази банка си казва: "Готов съм да дам на другата банка, защото знам, че ще ми плати на следващия ден" и това е въпрос на търсене и предлагане. Това са така наречените заеми за една нощ. Това са краткосрочни заеми и затова се считат за много сигурни, но какво се случва на практика... нека нарисувам същите две банки. Май прекалих. Това е банка номер 1, а това е банка номер 2. Банка номер 1 имаше по-голям резерв. Банка номер 2 по-малко. Банка номер 2 имаше нужда от резерв. Да речем, че хората се притесняват от банка номер 2. Всичките им вложители са притеснени и започват да изтеглят резерва им. Всички знаем, че тези банки нямат достатъчен резерв, за да изплатят всички депозити. Ще направя баланса на банка номер 2. Те имат собствен капитал. Ще имат малко депозити. Да кажем, че всичко това са депозити. Трябва да имат и резерви, нали така? Така, това са активи. В зависимост от изискванията за техния резерв, те ще трябва да имат резерв, в случай, че хората си поискат парите от техните сметки, останалото са активи, които инвестират, а банката печели, когато активите носят повече приходи от лихвите по депозитите. Печели от разликата. Какво става, ако състоянието на тази банка отслабне, хората се притесняват и започват да теглят пари от банкоматите и вероятно ще ги депозират в по-сигурна банка или ще ги крият под матраците. Банката си казва:" Имам ликвиден проблем, защото толкова много хора си изтеглиха парите. Имам достатъчно резерви да платя, но ако още някой дойде, това ще изчерпи резервите ми, и за следващия няма да имам никакви останали резерви, това ще се превърне в паника. Щом сме казали, че ще дадем пари при поискване, а изведнъж не можем да го направим. ще се получи банкова паника, всеки ще поиска депозита си и ще изпаднем в ликвидна криза." При нормални условия щяхме да кажем:" Хей, банка 1, имаме нужда от малко резерв". Точно както в първата половина от това видео, тази банка ще заеме резерв, а тази банка ще плати за него лихва. Но какво ще стане, ако тази банка също е притеснена от банка 2? Ще си каже: " Тази банка е в сложна ситуация. Претърпява ликвидна криза. Дори не знам каква е стойността на активите му. Може би активите намаляват. И това се случва напоследък. Може би има куп лоши ипотечни кредити. Няма да дам заем на тази банка". Така тази банка остава извън банковата общност. Никой не иска да заема на тази банка. Но не е в ничий интерес да бяга от тази банка, защото, ако тази банка не може да плати на един от вложителите си, това е основна слабост на резерната система. Ако има само една слаба връзка в банковата система и хората изгубят увереност, може би това е единствената лоша банка, и хората започнат да теглят всичките си пари, първият човек, който не може да си получи парите, ще обяви в медиите: "Банките не са сигурни." Хората ще се отдръпнат от банките, защото не знаят коя банка е добра и коя лоша. За да предотврати това, Федералният резерв има нещо, наречено дисконтов прозорец. Ще направя отново баланса на Федералния резерв. Дисконтовият прозорец на практика е кредитор от последна инстанция за банките. Съществува някакъв вид ставка на федералния фонд. Да кажем, че ставката на федералния фонд е 6%. В нормални услония тази банка би дала заем, за да получи 6% лихва. Да кажем, че това не е така и тази банка е много отчаяна. Може да иде до Федералния резерв и да вземе кредит директно от него. Още веднъж – това са активите на Федералния резерв. Това са задълженията. Това е собственият капитал на Федералния резерв. И Федералният резерв в този случай ще отпечата банкноти, така банкнотите или резерва на Федералния резерв в двата случая са непогасено задължение. Те ще дадат кредит на тази банка, а в замяна тя трябва да даде обезпечение на Феделарния резерв. Да кажем, че банката има някакви активи тук, които са трудни за продажба. Не иска да ги продава набързо. Тя ги държи като обезпечение за Федералния резерв. Това се нарича РЕПО сделка, или сделка за обратно изкупуване. По същество ти обезпечаваш заем, но ще направя отделно видео за тези РЕПО сделки. Важното тук е, че банката е отчаяна. Никой не иска да ѝ заеме пари, а ставката на Федералния резерв не е проблем. Така банката се възползва от дисконтовия прозорец и взима назаем директно от Федералния резерв като последен вариант. Ставката, при която взима назаем, лихвата, която ще плати, е дисконтовият процент. Това е процентът, който банката плаща на Федералния резерв, когато не може да заеме от друга банка за една нощ. По принцип дисконтовият процент е по-голям от Федералната лихва. Винаги е така, нали? Защото, ако дисконтовият процент беше по-малък от федералната ставка, хората винаги щяха да използват дисконтовия прозорец, вместо да заемат един от друг. В следващите видеа ще видим, че когато времената станат сложни, това се използва доста повече. В исторически план дисконтовият процент е с процент по-висок от ставката на федералните фондове, за да насърчават хората да заемат един от друг, но в близкото минало разликата между лихвите е намаляла и всички тези ставки са почти нулеви, но за това по-натам. Ето това е основната разлика. Когато Федералният резерв говори за определяне на ставки, обикновено се отнася за ставката и лихвения процент на федералните фондове и дисконтовият процент обикновено се движи надолу с него, но остава малко по-висок от ставката на Федералните фондове. Това е за заемане от последна инстанция. Това е за ежедневно заемане между банките, за да e сигурно, че всеки има резервите, от които се нуждае, или нямат прекалено много за да не взимат лихва. Ще се видим в следващото видео.