Биткойн: Парично предлагане

В последното видео говорих за начина, по който Биткойн транзакциите са включени в глобален и публично достъпен аналог на счетоводна книга, който наричаме верига от транзакционни блокове. Тази работа се извършва от звена в мрежата на Биткойн, известни като копачи на биткойни. Наградата за техните усилия, които включват използването на значителна изчислителна мощ, е някакъв брой биктойни. Копачите на практика създават т. нар. монетна транзакция, като чрез нея получават някакво количество биткойни. В някакъв смисъл, (това е интересно) при този процес биткойните на практика се появяват от нищото. Разбира се, когато видиш нещо подобно, започваш да се питаш дали има горна граница за паричния поток на Биткойн. За щастие, или може би за нещастие, в зависимост от гледната точка, отговорът на този въпрос всъщност е да. Биткойн системата е проектирана така, че да могат да бъдат произведени най-много 21 милиона биткойна. Това е максималният брой биткойни, които биха могли да съществуват в системата. Когато този брой бъде достигнат, няма да е разрешено производството на повече биткойни. Резултатът от това е, че след този момент, след достигането на 21 милиона биткойна, звената няма да получават награда за промените си във веригата от транзакционни блокове. Копачите на биткойни, които вършат тази работа, няма да получават гарантирана награда за своите усилия. Имай предвид, че тъй като всяка транзакция в Биткойн системата е публична, звената ѝ знаят колко монети реално са произведени и могат реално да налагат лимита върху общия брой създадени биткойни. Искам да обърна внимание на две неща относно този конкретен лимит. На първо място, дори след достигането му ще ни трябват звена, които да правят това, което правят копачите на биткойни днес – включването на транзакциите в транзакционни блокове, включването на тези блокове във верига от транзакционни блокове и т.н. Но ако се замислиш за момент, щом лимитът от 21 милиона монети бъде достигнат, тези звена няма да получават автоматично награда от биткойни за свършената допълнителна работа. Може би се чудиш какъв стимул ще имат тези звена да се заловят с тази допълнителна работа. Защо ще се занимават с това, ако не получават в замяна гарантирани биткойни? Надяваме се, че щом достигнем лимита от 21 милиона биткойна или щом се доближим до него, таксите за транзакциите ще започнат да играят по-съществена роля в решението на всяко звено да стане копач на биткойни. По-точно идеята тук е, че се надяваме транзакционните такси да са достатъчен стимул, тъй като все повече хора ще започнат да използват Биткойн. Мисля, че очакването е (или поне не е невероятно), че все повече хора ще започнат да използват биткойни, ще има все повече транзакции, което ще доведе до повече възможности за печалба от таксите за тях. В контекста на копаенето на биткойни, най-трудоемко всъщност е доказването на извършената работа, а не включването на транзакциите в транзакционен блок. Дори в блока да има много транзакции, усилието те да бъдат включени не е толкова голямо. Ако копачите на биткойни получават тези допълнителни такси, това би могло да е достатъчен стимул. Струва си да се отбележи, че тези такси за транзакциите се задават от създателя им в Биткойн. На тях се пада задължението да изберат такава стойност за таксата, че звената в Биткойн мрежата да са склонни да включат транзакциите им в транзакционните си блокове. Надявам се, че това звучи смислено. Второто, което искам да подчертая за този лимит от 21 милиона биткойна, е, че е разрешено използването на частици от една монета. Не съм говорил много за това в тази поредица от видеа. Говорих за монетите само като за цели единици, например Алис прехвърли 10 монети на Боб или 25 монети на Боб и т.н. Но всъщност можеш да имаш части от монета. Всъщност най-малката възможна единица в Биткойн е много малко число – това е 0,00000001 биткойна. Това е една стомилионна част от един биткойн. Тази единица, между другото (само за информация), се казва Сатоши. Това име произхожда от името Сатоши Накамото, което е псевдоним на изобретателя на Биткойн. Никой не е сигурен дали действително има човек с това име, но доколкото ни е известно, това е единственият човек, който претендира, че е изобретил Биткойн. Не е много вероятно наистина да има човек зад това име. По-скоро е група от хора или нещо подобно. Ако оставим това настрана, искам да спомена още няколко допълнителни механизма, които са внедрени в Биткойн, за да държат в рамки растежа на паричния му поток. Първо, наградата, която копачите на биткойни получават, намалява с времето. Когато Биткойн започна през януари 2009-а, наградата за един копач на биткойни беше 50 биткойна. Структурата на възнаграждението е направена така, че наградата да пада наполовина при генерирането на всеки 210 000 нови блока. Това означава, че при генерирането на първите 210 000 блока, наградата пада от 50 на 25 биткойна. След това ще падне от 25 на 12,5 и т.н. Отнема приблизително 4 години да се произведат 210 000 блока. По-късно ще поговоря откъде идват тези 4 години. В момента на записването на това видео датата е май 2013 г. и текущата награда вече не е 50 биткойна. Текущата награда в момента е 25 биткойна за едно копаене и тя ще падне наполовина през следващите приблизително 4 години. Това ще се случва, докато (според оценката) достигнем годината 2140. До тази година очакваме да е произведен целият паричен поток на Биткойн. Малко вероятно е да произвеждаме биткойни след 2140-а. Това е моментът, в който всички възможни биткойни ще са вече произведени. Последният начин да се ограничи производството на биткойни е да се настрои сложността за намиране на доказателство за извършена работа на глобално равнище. Искам да обърна внимание и на една друга функционалност, която е вградена в Биткойн – на всеки 2016 произведени блока мрежата оценява времето за тяхното генериране. Засича времето за генерирането на първите от тези блокове и времето за генериране на последните и изчислява цялото време. Ако това време е, да речем, значително повече от 2 седмици, доказателството за извършена работа ще бъде опростено. Ще го настроим така, че да улесни генерирането на блокове. От друга страна, ако времето за генерирането на тези 2016 блока е значително по-малко от 2 седмици, доказателството за извършена работа ще бъде усложнено. Целта е генерирането на тези 2016 блока да отнема приблизително 2 седмици, или 14 дена. За да разбереш по-добре смисъла на това число… Да кажем, че генерирането на 2016 блока отнема около 2 седмици. Това всъщност означава, че отнема около 10 минути да бъде намерено доказателство за извършена работа и новият транзакционен блок да бъде добавен в общата верига от транзакционни блокове. Можеш да го изчислиш по следния начин: Ако отнема 10 минути за проверка и добавяне на нов блок в системата на глобално ниво и умножиш това по 6, ще получиш генерираните блокове на час, или 6 блока на час. По-точно 6 доказателства за извършена работа на час, което води до 6 нови транзакционни блока на час. Умножаваш това по 24 часа на ден и по 14 дена и резултатът, който ще получиш след като ги умножиш, ще бъде числото 2016. Така можеш да разбереш откъде произхожда това число. Искам да направя една последна пояснителна забележка за доказателството за извършена работа. Тъй като намирането на доказателство за извършена работа изисква откриването на доказващ символен низ от копача на биткойни, което се извършва чрез някакъв вид последователно търсене, увеличаването на броя копачи в мрежата (при равни други условия) ще доведе до по-бързото намиране на доказателството. Нямам предвид, че ще е по-бързо за конкретно звено, а че ще е по-бързо на нивото на цялата мрежа. С други думи, ще отнеме по-малко време, преди някое звено да открие решение, защото всички звена работят върху една и съща задача едновременно. Всъщност искам да спомена набързо и една по-трудно доловима особеност. Въпреки че различните копачи на биткойни проверяват или едно и също множество транзакции, или такива, които до голяма степен се припокриват, всъщност решават съвсем различни задачи от протокола за доказателство на извършената работа. Причината за това е (ако си спомняш), че всяко звено вмъква своя собствена монетна или генерираща транзакция в блока, по който работи, за да получи монети като награда. Тази транзакция всъщност е уникална за всяко звено. Резултатът е, че символният низ на заданието, за който копачите на биткойни търсят съответното доказателство, ще е различен за всяко звено. На практика поради това, че в процеса се използва криптографска хеш функция, тази единствена разлика, фактът, че имаш едно различно парче, е достатъчен да промени напълно решението на задачата. От това следва, че решенията вероятно ще са разпръснати в цялата мрежа и можем да очакваме, че ако имаме достатъчно звена, едно от тях ще открие решение в рамките на около 10 минути. Поне едно звено ще успее. Няма да го открият всички, но поне едно ще го направи и след като това стане, всички ще започнат да работят с новата верига. Както виждаш, протоколът на Биткойн включва няколко мерки, прилага няколко механизма, които ограничават общия брой биткойни, както и темпото на тяхното генериране.