Китайската централна банка купува държавни облигации

Да направим преглед на всичко, което направихме в последните няколко видеа и да започнем от там. Да кажем, че имаме сценарий, при който валутният курс е 10 юана за долар (това не е реалният курс, просто използвам числа, които са удобни и прости). Обменният курс е 10 юана за един щатски долар Китайското правителство или Китайската централна банка иска да го поддържа фиксиран, така че той да не се променя. Иска да застопори този валутен курс тук. Но реалността е, че повече стоки се изнасят от Китай и се продават в САЩ, отколкото обратното. Така се получава тази странна динамика, която разгледахме в последните няколко видеа. Това тук е Китай, а тук имаш САЩ. Да кажем, че при този валутен курс тук имаш стоки, идващи от Китай за САЩ (ще го оцветя в същия пурпурен цвят). Това са китайски стоки, за които плащаме в долари и тези долари се изпращат в Китай. Да кажем, че плащаме в този времеви период от една година. Да кажем, че към Китай са изпратени 100 долара за стоките. Това е резюме на последните няколко видеа. Да кажем, че от другата страна на уравнението имаме стоки, изпратени от САЩ за Китай. Някакви американски стоки се изнасят за Китай, където ги продаваме и получаваме в замяна юани, които се връщат обратно в САЩ. Разбира се, в действителност парите рядко пътуват с кораб през Тихия океан. Всичко е в банкови сметки, които осъществяват трансферите. Реалният валутен обмен се случва в интернет, а не физически, но това е добър начин за визуализация. Стоките от САЩ се изпращат в Китай, а американският производител ще получи юани. Да кажем, че ще получи 500 юана за стоките си. Не знаеш каква е балансираната цена, защото търсенето се променя в зависимост от цената във всяка от държавите, но ако искаш да обмениш тези 100 долара, които китайският производител получава, в юани при курс от 10 към 1 (приемаме, че този фиксиран валутен курс е желан поне от китайското правителство), ще ти трябват 1000 юана – 100 долара при курс от 10 юана за долар. Американският производител трябва да обмени само... Ще използвам различен цвят за американския производител и трябва да сложа кавички около "нужди", а не около "юан". Американският производител трябва да обмени само 500 юана в долари. Видяхме това многократно, но наистина искам да наблегна на начина, по който тези валути варират. Търсенето на юани е доста по-голямо от предлагането. При долара съответно търсенето е много по-малко от предлагането. При този валутен курс, ако приемем, че е фиксиран, за този обмен ни трябват само 50 долара, докато реално има налични 100 долара. Но нека се фокусираме само върху юана. При този валутен курс им трябват 1000 юана. Има само 500 юана, които могат да бъдат обменени в долари. Ако имахме плаващ валутен курс, това щеше да увеличи търсенето на юани и тази стойност ще падне. Казано по друг начин, или тази стойност ще падне, или тази тук ще се покачи. Може да се каже, че юанът ще поскъпне, което означава, че курсът ще стане 9 или 8 юана за долар. Или обратното – за 10 юана вместо долар ще получиш 1,10, 1,20 или 1,30 долара. За да бъде фиксиран този валутен курс, (както видяхме в последното видео), Китайската централна банка трябва да се намеси. Помниш ли къде са излишните долари? Те са тук. Нека поясня. Тук има 100 долара, които трябва да бъдат обменени в юани. Тук имаме 500 юана, които трябва да бъдат обменени в долари. Китайското правителство иска да обмени тези 100 долара за 1000 юана. 50 от тези 100 долара могат да бъдат изтъргувани за тези 500 юана. Ще поставя двупосочна стрелка. 50 долара отиват при американския производител, а тези 500 юана отиват при китайския производител в замяна на тези 50 долара. Очевидно това не е координирано. Не е уговорено предварително. Никой не им е казал да дадат тези пари. На практика ще има само 50 долара за обръщане в юани, а останалите 50 долара ще отидат в Китайската централна банка. Нека нарисувам Китайската централна банка. Те ще напечатат и ще дадат допълнителните 500 юана. Точно това се случи в последното видео. Нарисувах го малко по-различно. Трябваха им 1000 юана за обмен, а разполагаха само с 500. За да компенсира разликата Китайското централно правителство напечата допълнителна китайска валута и купи с нея долари. Така излишните долари се акумулират (това тук са излишните долари), така че доларът да не отслабва, нали така? Акумулират излишните долари, така че голямата им наличност да не отслаби долара и да не засили юана. По този начин китайците могат да поддържат търговския дисбаланс. Могат да продължат да изнасят повече стоки, отколкото внасят. Какъв е ефектът от това обаче? Видяхме го. За да поддържа валутния курс фиксиран при този търговски дисбаланс, Китайската централна банка постоянно печата юани и трупа долари. И това не означава, че докато съхраняват доларите, валутният курс ще е фиксиран. Ако в някакъв момент спрат да трупат долари, курсът ще се промени. Трябва да правят това през всеки времеви период. Трябва да участват активно на пазара, като печатат юани и купуват долари. За да поддържат този валутен курс, те правят това ежедневно, освен ако не се наблюдава промяна. Поддържат някакви граници и ако юанът ги превиши, купуват долари. Така че трупат все повече долари. И тук става интересно. Какво прави Китайската централна банка с тези парични средства? Те са безполезни. Не получаваш лихва от тях. Това е просто хартия. Позволяват ти да купиш активи, които ще ти донесат доходи или някаква друга стойност. Така че Китайската централна банка не съхранява действителни доларови банкноти. Опитва се да купи най-сигурния деноминиран актив, който може. Не се интересуват единствено от сигурността. Въпреки че искат сигурен актив, също така трябва да е деноминиран в долари, което означава, че ще го купиш с долари и лихвата, която генерира (ако има такава), също ще бъде в долари. Освен това го прави в изключително голям мащаб – за стотици милиарди долари, като резервът всъщност е в трилиони долари. Мащабът е огромен. Не могат просто да отидат и да си купят акции от произволна компания. Първо, това няма да е безопасно, но освен това цената им ще се качи до безкрайност при толкова много долари. Така че трябва да е много ликвиден актив, който разполага с голям пазар, включващ търговия с десетки и стотици милиарди долари. На практика има само един актив, който покрива тези изисквания и това са държавните ценни книжа на САЩ. Това не е единственото, което купуват, но е преобладаващото. Китайската централна банка използва всички тези излишни долари, за да купува държавни ценни книжа на САЩ. Раздава долари. Е, не ги раздава, дава ги на тези, които притежават държавни ценни книжа на САЩ и получава такива в замяна. Да направим преглед (има няколко видеа за това) – какво представляват държавните ценни книжа на САЩ? Държавните облигации на САЩ са кредити за Федералното правителство. Вероятно така трябва да гледаш на тях. Те представляват кредити за Федералното правителство. Тези държавни облигации представляват сертификати за задължения на САЩ. Това буквално са задължения на американското правителство и то ще изплаща лихва за тях. За да поясня какво се случва – китайците печатат юани, трупат долари и използват тези долари, за да купуват държавни ценни книжа или от отворения пазар, или директно от хазната на САЩ, което на практика означава, че кредитират правителството на САЩ. Ще оставя това видео до тук и може да помислиш малко върху него, преди да гледаш следващото. В следващото ще поговорим за значението на всичко това. Какво се случва, когато някой разполага с толкова много щатски долари и купува държавни ценни книжа, като по този начин кредитира правителството на САЩ? Помисли върху това. И по-точно, помисли какво ще се случи с лихвите и как тези ниски лихви ще повлияят икономиката на САЩ и дълговете като цяло.