Ефект на валутата върху търговията

В това видео искам да разгледам как теоретично свободно плаващи валути могат да премахнат търговските дисбаланси. Нека в началото, както беше и в предното видео, да кажем, че валутният обмен между китайския юан и американския долар е 10:1. Тоест имаме 10 юана. Последния път, когато хората са търгували с тези валути, са обменили 10 юана за един американски долар. Когато казвам "долар", говоря за американския щатски долар. Сега нека се замислим за двама предприемачи, по един във всяка от двете държави. Първо да помислим за китайския предприемач. Тоест говорим за Китай, където той произвежда кукли. И за да бъде доходна продажбата на една кукла, той трябва да я продаде за 10 юана. Ако може да я продаде в САЩ за еквивалента на 10 юана, без да говорим много за цената на валутата и разходите по изпращането на стоката, то тогава ще може да плати нуждите си. Може би работниците на доставчиците през Тихия океан също са китайци, затова те също ще искат парите си в юани. И очедивно главната част от разходите ще бъде по произвеждането на куклата. И неговите работници искат да им се плати в юани. Наемът за фабриката, както и наемът за дома му трябва да се платят в юани също. Тоест за толкова трябва да продаде една кукла, за 10 юана. А според сегашния валутен обмен това се равнява на един долар. Сега да прескочим през Тихия океан. Нека да отидем в САЩ. Да кажем, че там имаме друг предприемач, който произвежда за износ сода, например кола. Нека нарисувам кенче кола. И подобно на този в Китай, той също трябва да продаде продукта си в чужбина за еквивалента на един долар, за да може да покрие разходите по доставката и производството, например за царевичния фруктозен сироп. Значи трябва да продаде едно кенче Кока кола за 1 долар. И да повторя – той се интересува от долари, защото изплаща в долари ипотечния си кредит, на работниците си също плаща в долари, както и на доставчиците, които използва. Ето как тези двама души гледат на нещата. Да кажем, че при сегашния валутен обмен има търсене за 100 кукли в САЩ. Този човек изнася. Този тук също. Ще го направим много просто. Те работят само за износ. При сегашния курс на валутния обмен – и ще го покажа и за двата случая – от страната на човека с куклите има търсене за 100 кукли в САЩ. Какво означава това? Означава, че ако може да продаде тези кукли за по един долар всяка, който е равен на 10 юана, то тогава ще има 100 души в някакъв период, да кажем година или месец, които ще искат да купят куклите на тази цена. И да кажем, че при същия курс на валутен обмен в Китай 50 души са готови да купят тази кола. Тоест при сегашния валутен курс има търсене за 50 кенчета в Китай. Очевидно това са нелепо малки числа, но се занимаваме с прости числа, за да улесним мисленето си. Нека запиша също, че това е при сегашния валутен курс. Тоест казвам, че трябва да получи един долар в Китай, което е 10 юана при този курс на обмен. Ако чрез някакъв магазин или дистрибутор в Китай продаде всяко едно кенче за 10 юана, тогава има търсене за 50 кенчета. Какво ще стане сега? Мисля, че може и да се досещаш, че се получава търговски дисбаланс. Какво става тук? На този му харесва да прави това. И на този също. Ето какво ще стане в този период: Китаецът ще изпрати 100 кукли в САЩ. Нека го запиша. Това е Китай. Това тук е САЩ. Какво ще направи пък американецът? Той ще изпрати... И не забравай, че той продава в САЩ. Тоест всеки 10 юана за един долар. За всяка кукла ще получи един долар. Тоест ще вземе 100 долара. Ще получи 100 долара за своите кукли. И щом получи 100 долара за куклите, ще иска да ги обърне в юани. Тогава ще се опита да обърне стоте долара в юани. Това ще се случи на този човек тук. И за да опростим нещата, нека това са единствените търгуващи между Китай и САЩ, Сега да помислим какво ще стане от дясната страна тук. Този човек ще изпрати 50 кенчета кола до Китай. Ще изпрати 50 кенчета от САЩ до Китай. Какво ще получи в замяна? Той ги продава на китайски дистрибутори, затова те ще му платят в юани. Тоест за всяко кенче при сегашния обменен курс, или цена, той ще получи 10 юана. Тоест когато ги обърнеш, разбираш, че ще получи 10 юана за кенче. 10 юана по 50 е равно на 500 юана. Тогава той ще получи 500 юана. И тогава той ще се опита да ги обмени... Нека запиша това с различен цвят. Ще се опита да обмени своите 500 юана, защото трябва да плати разходите си в долари. Трябва да обмени 500 юана в долари. Сега, какъв е обменният курс, който той иска? За да покрие разходите, ще има нужда от 10:1. Иска да обмени 500 юана в 50 долара. И нека изясня. Този човек си мисли, че ще получи 10 юана за всеки долар. Затова иска да обърне своите 100 долара в 1000 юана. Нека го запиша. 1000. Трябваше по-скоро да го запиша ето там. Какво се получи? Ако това са единствените хора, търгуващи стоки и валути в този период. Какво ще стане? Очевидно този човек изпраща стока на по-голяма стойност до САЩ, отколкото този до Китай. Това е търговски дисбаланс. Ако погледнеш от гледна точка на долари, този човек изпраща стоки на стойност 100 долара до САЩ. А този тук – стоки на стойност само 50 долара до Китай. Тогава имаме нетен търговски дисбаланс от 50 долара. Китай изпраща стоки за 50 долара повече до САЩ. А ако е от гледна точка на юани, тогава има търговски дисбаланс от 500 юана. По тази причина този човек се опитва да обмени много повече долари с юани, отколкото другият се опитва да обмени юани с долари. Забележи, че има повече търсене за юани, отколкото за долари. Какво ще се случи, ако това са единствените търговци? Ако това са единствените търговци, този човек ще си каже: "Имам 10 юана. Нека ги обърна в долари". И ще стане както в предното видео. Очевидно ще има повече участници тук. Но този човек има повече неща за обмен от този тук. Всъщност, ако това са единствените търговци, той дори няма да може да обърне всичките си пари в юани, защото има само 500 налични юана на пазара. Този човек си мисли, че би трябвало да получи 1000 юана. И очевидно, ако цената на юана се покачи, както беше в предното видео, може би ще има повече хора, които искат да обменят юани, или по-малко обменящи долари. Можем да се замислим за това. Но искам да обърна внимание как това евентуално може да разреши търговския дисбаланс. Тоест имаме ситуация с повече търсене за юани, отколкото за долари. Има търсене за 1000 юана. Обаче има само 500 юана за продан. А може и да го погледнеш от другата страна. Има търсене за само 50 долара. Но има 100 долара за продан. И в двата случая има дисбаланс. Какво ще стане тогава? Според това как искаш да погледнеш на нещата, можеш да кажеш, че цената на долара ще се понижи или че цената на юана ще се покачи. И динамиката ще бъде същата като в предното видео. Този тук ще продаде няколко юана. И ще си каже "Еха, има някой, който наистина иска да ги купи". И вероятно ще предложи на този човек вместо да му дава един долар срещу 10 юана, да му дава долар срещу 9 юана. Или накрая защо да не му дава един долар за 8 юана? И така ще продължи да вдига цената на юана. Ще дава все по-малко и по-малко юани за един долар. Да кажем, че това продължава за някакво време. И искам да разгледаме търговския дисбаланс. Очевидно още много участници влизат в пазара и евентуално дисбалансът се изчиства, защото в момента няма достатъчно юани, но както може да видиш, цената на юана се вдига. И заради този търговски дисбаланс, и защото повече хора искат да обръщат долари в юани, отколкото обратното, валутата се променя. Сега ще си измисля някакви числа, а ти можеш да си представиш, че юанът ще поскъпне. Преди беше 10 юана за долар, но сега може би е 8 юана за долар. Евентуално стигаме до този момент, заради този дисбаланс между предлагане и търсене. 8 юана за долар. Какво се случва тук? Този човек трябва да продаде своите кукли за 10 юана всяка, което преди беше равно на един долар. Но сега за колко ще продаде една кукла? Трябва да я продаде за 10 юана. Обменният курс сега е 8 юана за долар. Нека се замислим колко струват куклите му сега. След като юанът поскъпна, в САЩ куклите са по 10 юана. Един долар се обменя за 8 юана. Юаните се съкращават. Това е анализ на мерните единици, който може да знаеш от часовете по химия. И колко е 10 върху 8? Това е 1 цяло и 1/4, което е равно на 1,25 долара. Забележи, че цената на куклите в САЩ се покачи от гледна точка на долара. Сега нека помислим какво се случва с производителя на кола. Неговите разходи или продажната му цена е равна на един долар. И какъв е обменният курс? Ще го напиша наобратно, за да съкратя доларите. Имаме 8 юана за един долар. Доларите се съкращават. 8 по 1. Цената на продажба в Китай сега ще бъде 8 юана. Обърни внимание, че нито един от тях не е променил цените си от гледна точка на националната си валута. Никаква промяна в цената. Но заради тези движения във валутата и поскъпването на юана, стоките на китайския производител сега са по-скъпи в долари. А стоките на американския производител сега са по-евтини в юани. Какво ще се случи тук? На цена от един долар в САЩ имаше търсене за 100 кукли. Но след като цената се е покачила на 1,25 долара, в САЩ ще има търсене за 50 кукли на тази по-висока цена. Да обърнем внимание на другия случай. Преди в Китай имаше търсене за 50 кенчета, защото цената им беше по 10 юана. Но сега цената се е понижила. Сега можеш да се досетиш... тук трябваше да напише, че има търсене за 50 кукли. И понеже цената на продукта на този човек е паднала, вместо търсене за 50 кенчета, може би има търсене за 80. Това число просто си го измислих. Може би има търсене за 80 кенчета. Какво се случи сега с търговския дисбаланс? Без значение за коя валута говорим, ако гледаме от перспектива на САЩ, преди купувахме повече кукли и доставяхме по-малко кола. Но сега купуваме по-малко кукли, защото станаха по-скъпи в САЩ, и доставяме повече кола. И аз не знам това точно как се смята. Оставям на теб да разбереш. Но когато една валута поскъпва, търсенето за износите от тези държави нямалява, както видяхме в случая с куклите. И обратно – когато една валута поевтинява, търсенето за тези износи се увеличава, защото с други валути ще изглежда по-евтино. И евентуално трябва да се получи някакво търговско равновесие.