Повече за количественото облекчаване (и кредитните облекчения)

За да получиш по-добра представа за количественото облекчаване в американския контекст, и най-вече в контекста, за който Бен Бернанке говори, искам да ти прочета цитат от речта, която той изнесе в Лондонското училище по икономика на 13 януари 2009 г. Това се случи точно след налудничавите събития, свързани с финансовата криза, която все още продължаваше. Той казва: "Подходът ни, който може да бъде описан като кредитно облекчаване, прилича на количественото облекчаване в един аспект." Казва, че не е точно количествено облекчаване, макар че всъщност е такова. "Включва увеличаването на счетоводния баланс на централната банка." За да разбереш какво точно има предвид: Централната банка има пасиви и активи, като всяка корпорация, и пасивите плюс капитала трябва да отговарят на активите. Нека за простота приемем, че активите и пасивите са изравнени. Да кажем, че това тук е счетоводният баланс на централната банка. Това са текущите им активи, това тук са пасивите им, а това – капиталът им. Капиталът на федералния резерв е малко странен. Не прилича на традиционния, при който получаваш допълнителни печалби – те всъщност отиват при правителството на САЩ. Но когато федералните печатат пари, те буквално компенсират пасивите и активите. Да кажем, че са напечатали тези пари тук. Парите, които печатат, са банкноти на федералния резерв, което на практика са долари. Тези долари са създадени или физически, или електронно. Те могат да компенсират пасивите, които са просто дължими суми. Това са банкнотите, които създадохме. От другата страна на счетоводния баланс са дължимите суми. За да разтълкуваме изказването му, когато той казва "кредитното облекчаване прилича на количественото в един аспект – включва увеличаването на счетоводния баланс на централната банка", има предвид това увеличение в счетоводния баланс на централната банка, което е аналогично на печатането на пари. Федералната банка ще вкара тези банкноти в обръщение, като излезе на пазара и купи с тях активи. Традиционно федералните се фокусират върху краткосрочните лихвени проценти на междубанковите кредити на дневна база. В този случай те ще купуват краткосрочни дългове, като увеличават количеството на валутата, количеството долари в обръщение, което ще понижи лихвите при даването или получаването на заем в долари. Лихвените проценти на банките на дневна база ще паднат, заради повечето долари в обръщение, което ще намали разходите при вземането им на заем. Обикновено това интересува федералните. За тях количественото облекчаване е просто увеличаването на счетоводния баланс. Да продължим да четем: "Но в режим на чисто количествено облекчаване фокусът по същество е количеството на банковите резерви, които са пасиви за централната банка. Съотношението на заеми и ценни книжа от страната на активите на счетоводния отчет на централната банка е случайна." Той твърди, че при традиционното количествено облекчаване централната банка се интересува само от печатането на парите. Техните пасиви се увеличават пропорционално. Отново, това за дължимите суми. Височината им зависи от количеството напечатани пари. Да кажем, че това отговаря на един трилион долара. Федералният резерв твърди, че при количественото облекчаване централната банка се интересува само от печатането на пари и пускането им в обръщение. Не ги вълнува за какво се използват тези пари. Когато вкарват тези пари в обръщение, те излизат и купуват с тях активи, обикновено държавни активи. И дори казват: "Въпреки че политиката на японската банка" – правят сравнение с направеното от Япония по време на тяхната дефлационна криза. "Въпреки че политиката на японската банка по време на периода на количествено облекчаване беше доста многостранна, цялостната ориентация на тази политика беше насочена основно към банковите резерви." Според тях японците са се опитвали да се преборят с дефлационната банкова криза, като постоянно са печатали пари и са увеличавали страната на пасивите в счетоводния си баланс. Те са продължавали да печатат пари и макар да са използвали тези пари за закупуването на някакви активи, фокусът на тяхната интервенция е бил количеството напечатани пари. Не ги е интересувало и не са планирали изрично къде да отидат парите. Всъщност не са се опитвали да променят пазарите, в които са участвали. Нека да продължим да четем какво казват федералните: "За разлика от това подходът на кредитно облекчаване на Федералния резерв се фокусира върху комбинацията от заеми и ценни книжа, които притежава, и как тази композиция от активи влияе на кредитните условия за домакинствата и бизнесите." Той твърди, че механизмът е същият, който Япония е използвала – увеличаваме счетоводния си баланс, което е аналогично на печатането на пари. Също така, подобно на Япония, купуваме някакви активи. Япония е имала многостранен подход при вкарването на парите в обръщение, но според Бернанке нашият подход не се фокусира единствено върху количеството напечатани банкноти. Нашият фокус е върху приложението на тези средства – как да ги използваме така, че да осигурим ликвидност и да облекчим определени отрасли на икономиката. За да разберем за какво говори той, тук ще нарисувам една крива на доходността. Ще я начертая тук. Хоризонталната ос представлява матуритета, а това е доходността. Ще изобразя кривата на доходността за държавните ценни книжа. Да кажем, че тази крива изглежда по следния начин. Краткосрочните лихвени проценти вече са доста близки до нулата. А това, да кажем, е около 4 процента. Не е точно, но ти дава някаква представа. Това е кривата на доходността на държавните ценни книжа. Може да имаш крива на доходността за друг вид заеми. Може да имаш корпоративен заем с рейтинг ААА, което се счита за много сигурен корпоративен заем, но не колкото държавните ценни книжа на САЩ. Тяхната крива на доходността може да изглежда така. Да кажем, че това са 10 години. Това е десетгодишен заем. Разликата между този корпоративен дълг с рейтинг ААА и държавните ценни книжа е спредът на доходността. Федералните могат да печатат пари, с които обикновено купуват краткосрочни дългове, но могат да започнат да купуват и по-дългосрочни дългове на хазната. Това ще спомогне кривата на доходността за дългосрочните държавни ценни книжа да слезе малко надолу. Това спомага за понижаването ѝ. Но е възможно корпоративните дългове с рейтинг ААА да не реагират. Възможно е този спред да не остава постоянен, а да се разширява. Може същото да важи за други видове заеми. Възможно е ценните книжа, обезпечени с ипотеки, да имат малко по-високи лихвени проценти. Въпреки интервенциите, свързани с ненормалното поведение на икономиката и понижаването на лихвените проценти на държавните ценни книжа, спредът между тях и ценните книжа, обезпечени с ипотеки с рейтинг ААА, или спредът между държавните ценни книжа и корпоративния дълг с рейтинг ААА може да се увеличава. Казано по друг начин, лихвите на държавните ценни книжа падат, но тези не ги следват. Според Бен Бернанке ние правим количествено облекчаване, като печатаме пари и купуваме активи и по този начин увеличаваме количеството парични средства в икономиката, но нашата цел не е да увеличим резервите или да увеличим количеството парични средства, защото това не променя поведението на банките. Ние ще купим ценни книжа, обезпечени с ипотеки с висок рейтинг, или търговски книжа, корпоративен дълг с рейтинг ААА, така че лихвите на тези заеми да се понижат. Очевидно, ако някой плаща повече за определено количество дълг (може да не е е толкова очевидно, разгледал съм го в друго видео), лихвата му ще падне. И това, което Бернанке казва, е, че него го интересува какво ще се озове от страната на активите в счетоводния баланс на Федералните. Те вземат доларите, които са напечатали, и купуват с тях активи, като искат да включат тук ценни книжа, обезпечени с ипотеки, корпоративен дълг с рейтинг ААА и вероятно дългосрочни държавни ценни книжа или нещо подобно.