План на Гайтнер 6: По-добро решение

В последните няколко видеа критикувах плана на Гайтнър. Показах, че ако в момента пазарът е склонен да плати 30 долара за една застраховка, дори с безплатната пут опция, предлагана от правителството, един рационален инвеститор не би платил повече от 40-50 долара. Това няма да е достатъчно, за да изчистят банките тези активи от счетоводните си книги. Обяснихме това в няколко видеа, дори в тези за първия спасителен план – ТАРП, че ако ги продадат за по-малко от 60 долара (това е цифрата, която се среща в много от популярните издания), банките ще фалират. Не искат да продават за по-малко от 60 долара. Ако случаят е такъв, планът няма да сработи. Така. Просто няма да проработи. Няма да сработи. Има и друг сценарий, при който виждаме транзакции на стойност от 60, 70 и 80 долара. Въз основа на аргументите, които изложих в предишното видео, твърдя, че единственият рационален играч, който би платил повече от 60 долара, ще са самите банки, като създадат някакъв инвеститор извън техните счетоводни отчети. Има куп начини за това. Получих писма, в които ме питате как банките ще продават на себе си. Може да дадеш нерекурсивен заем на хедж фонд, който си създал/а току-що, и хедж фондът ще инвестира в тях. Ще има проследима връзка, но почти всеки хедж фонд по света има някакво взаимодействие с една от тези големи банки. Почти невъзможно е да се разграничат частните инвеститори от големите банки, които се опитват да се отърват от тези активи. Затова смятам, че вероятно случаят е точно такъв. Но в това видео бих искал да защитя Гайтнър и може би дори плана му, като отдам заслуженото на един от техните аргументи. В момента, поради внезапното влошаване на състоянието на всички тези активи, имаш голям брой продавачи по принуда, нали? Имаш всички тези банки, които са изправени пред проблеми с ликвидността. Имаш огромно количество от тези застраховки. Тъй като всички естествени купувачи са наплашени, банките са принудени да продават, а хедж фондовете, които са ги притежавали, фалират и трябва да бъдат спасявани. Инвеститорите искат парите си. Търсенето за такива застраховки и парите в обръщение за тях са много малко. Търсенето е слабо и се твърди, че това е причината за несъответствието на пазара – хората са склонни да платят само 30 долара, защото има проблем с ликвидността. На пазара имаш всички тези принудени продавачи и много малко купувачи. Малкото купувачи, останали на пазара, получават преференциални цени. Това е аргументът, който чуваме постоянно – че 30 долара не е реалната цена. Че всеки, който погледне какво точно представляват тези така несполучливо наречени токсични застраховки (вероятно защото са точно такива), ще осъзнае, че те струват много повече от 30 долара, че имат голяма възвращаемост и че ще има известни загуби, но реалната им стойност е вероятно 80 или 70 долара, или 70 цента за долар. Моят аргумент е, че ако случаят наистина е такъв, правителството трябва да субсидира активите на банките, а не да предлага безплатни пут опции. Или по-лошо – да позволява на банките да прилагат схемите, за които говорих във второто видео, като купуват неща от себе си за сметка на данъкоплатеца. Това, което правителството трябва да направи, е да повиши прозрачността на тези застраховки, така че наличните купувачи да се увеличат. В момента тези застраховки са облигации, обезпечени със заеми или с ипотеки. Някакъв вид облигации. Не са много хората, които купуват облигации. На практика са група професионални инвеститори, повечето от които фалираха в тази кредитна криза. Нека разчертая малък счетоводен отчет. Вземаш тези токсични активи. Да кажем, че това е счетоводният отчет на произволна банка. Това са активите, задълженията и капитала. И тя разполага с един от тези токсични активи. Така. Това е токсичен актив. Вземаш токсичните активи и ги вкарваш в някаква компания (това е някаква корпорация), така че токсичните активи отиват там. Това са активите. Корпорацията ще разполага само с някакви акции. Ако всички токсични активи са дошли от тази банка, даваш обратно тези акции на банката. Забележи, че няма нищо нередно в това. Банките все още имат активите в счетоводния си отчет, но вместо да разполагат с тях директно, имат акции в тази компания. Причината да правя това е, че сега можеш да вземеш тази компания и да я пуснеш на борсата. Имам предвид правителството, хазната на САЩ. Могат да я обявят на Нюйоркската фондова борса. Това само по себе си ще увеличи значително броя инвеститори, които могат да инвестират, нали? В момента само инвеститорите в облигации могат да направят това. Инвестирането в облигации не е тривиална задача. Трябва да инвестираш минимум 1000 долара. Обикновено са пакети с много по-голям размер, които включват облигации, обезпечени с дългове. Трудно можеш да инвестираш в тях, дори да искаш. Това ще реши само проблема с броя на потенциалните инвеститори – ще станат малко повече. Но вторият проблем с тези активи, който честно казано е по-големият, е, че няма прозрачност. Никой не знае какво включват тези токсични активи, нали? Проблемът, който възникна при последния скок на цените на имотите, е, че не само дадоха заеми, които не трябваше да дават, но също така ги обединиха в различни групи. Направих няколко видеа за това в миналото. Вземат група ипотечни кредити, вземат милиони ипотечни кредити и ги слагат в корпоративна структура, след което ги разделят в различни траншове. Обясних това за облигациите, обезпечени със заеми. Този транш се изплаща първи, този – втори, а този остава последен. Така всички загуби се поемат от първата група, които в по-голямата си част са токсичните застраховки. Някои от тези също са станали токсични. Проблемът с това е, че начинът, по който са ги продали, е като отидат при Муудис или Есендпи и са ги помолили да оценят тези застраховки. Муудис ще кажат, че те са от клас ААА, или няма да са клас ААА, а ще са застраховки от клас Б. И ние приемаме тази класификация за вярна. Че това например е застраховка от клас ААА. Сега всеки знае, че единствената причина Муудис да удари този печат е това, че хората, структурирали нещата така, че да печелят пари от тях са същите, които плащат на Муудис. Трябва да премахнем вмешателството на оценяващите агенции. Правителството не само трябва да създаде тези корпорации, така че да можеш да закупиш тези активи, без да си брокер, да можеш просто да ги купиш от всяка една борса, то трябва да наеме голям екип. Става дума за милиарди или трилиони долари, така че е нужен екип, който да поддържа уеб страница с информация за съдържанието на всяка една от тези застраховки. Да кажем, че компанията, която току-що създадох, има тикер символ АБВГ. Можем да отидем на тази страница, да въведем АБВГ и да разберем какво точно има в тази токсична застраховка. Познавам много професионални инвеститори, които са в състояние да вземат решението и да купят тези токсични застраховки дори в текущия им вид, ако поискат. Но се страхуват, защото не знаят какво включват те. Не знаят дали са напълно подправени, или само частично. До известна степен е трудно дори да се установи в кой транш се намират. Правителството просто трябва да ги направи колкото е възможно по-прозрачни. Трябва да има карта на САЩ, на която да покажат кои застраховки са за къщи в Ню Йорк и кои са за къщи във Флорида, например 30 процента са в Ню Йорк, а Х процента – във Флорида. Трябва да има графики, които ми показват процентите на неизпълнение. Така аз като инвеститор бих могъл да екстраполирам, да направя модели. Същността на проблема тук е, че има един неясен документ от 800 страници, до който малцина имат достъп и ако решат да го прегледат и инвестират, са принудени да отидат до местния си брокер на облигации. Вместо това трябва тези активи да се вложат в компания, тази компания да се обяви на Нюйоркската фондова борса и съдържанието на тези токсични застраховки да бъде напълно прозрачно, така че всеки, който гледа това видео, да може да си каже, че според него тяхната стойност е например 40 цента за долар, а не 30. И няма да ти трябват милиони долари, ще можеш да си купиш само 1000 акции за 400 долара. Няма да има голяма първоначална инвестиция. Ако направят това, то ще разреши проблема с ликвидността. Ще реши проблема с ликвидността. Наборът от купувачи ще стане много, много по-голям. Тогава правителството и банките няма да могат да претендират, че всичко това се дължи на спад на продажбите. Че тези продажби за по 30 долара са под реалната им цена. Защото ще разполагаш с много хора с достъп до реална информация и възможност за търгуване, които ще могат да оценят тези застраховки. Тъй като всяка от акциите в тази застраховка ще се търгува на Нюйоркската фондова борса, ще имаш много по-голям обем на транзакциите. Ще имаш непрекъснато търгуване. Това са акции, но на практика е все същото, нали? Това са акции в токсичния ти актив. Тяхната пазарна оценка ще бъде много по-точна, защото обемът ще е много по-голям. Ще имаш много по-точна информация от пазара за тяхната стойност. И ако тогава се окаже, че те действително струват 30 долара, честно казано можем да оставим банките да фалират и да продължим напред. Както обясних, вероятно можеш да създадеш нови банки или нещо подобно. Но няма да се занимаваме с този фарс да познаваме колко струват тези активи. И да се чудим дали да субсидираме банките, или да раздаваме безплатни пут опции на хедж фондове при неясни обстоятелства. Решението е просто да изложим всичко наяве и тогава пазарната цена ще отразява реалната. Ако реалността е, че тези банки са фалирали, тогава ги оставяш да фалират.