If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

План на Гайтнер 1

Преглед на плана на Гайтнер и проблема, който той трябва да реши. Създадено от Сал Кан.

Видео транскрипция

Днес получихме още няколко подробности относно плана на Гайтнър и администрацията на Обама за спасяването на банките. Така че сега е добър момент да анализираме това, което предлагат и да видим дали ще стигнем до някакви заключения. За да опростим първоначалния проблем: имаме някаква банка. Може да е Ситибанк или някоя друга. Да кажем, че имат един голям лош актив, за който първоначално са платили 100 долара. Това е първоначалната счетоводна стойност на актива и те са успели да направят това. Очевидно тези банки имат много активи, доста опростявам нещата, но мисля, че ще разбереш сърцевината на проблема. Очевидно много от тях са имали много по-големи задължения, но, да кажем, че са използвали капитал от 40 долара, а 60 долара са взели назаем за закупуване на този актив. И сега, разбира се, този актив тук е обезпечен с токсични ипотеки и техния капиталов транш. Насърчавам те да гледаш видеата за обезпечените дългови задължения и ценните книжа, обезпечени с ипотеки. Както и цялата серия от видеа, които направихме за първоначалния спасителен план на Паулсън. Там говоря за всички проблеми с ликвидността. Основното е, че падежите на кредитите на тези банки наближават. Трябва да се отърват от тези активи, като ги продадат. Целият проблем тук е, че ако се отърват от тях … Ако всички знаят, че този актив не струва 100 долара, но банките не искат да продадат тези активи за по-малко от 60 долара. Ако продадат за по-малко от 60, те ще имат отрицателен капитал. Това означава, че осчетоводените стойности тук … Да кажем, че ако това е единственият актив, който имат, ситуацията ще е следната: Ако продават на 50 цента за долар, ще вземат за него 50 долара. В този сценарий ще имаш 50 долара, а ще дължиш 60. Никакъв капитал не остава, всъщност обявяваш фалит. Ще бъдеш неплатежоспособна банка. За да положа основите: Има огромен стимул банката да не иска да продаде този актив на цена под 60 цента за долар. Проблемът е, че в момента никой не иска да плати дори 60 цента за долар. Хората са склонни – според отчетите, които прочетох, това зависи от актива, който разглеждаш – да платят 30 цента. Нека запиша това, защото е важно. Това е, което банката иска – повече от 60 цента за долар. В този случай активът е на стойност от 100 долара, така че – 60 долара. Инвеститорите искат да платят... Разбирането ми е, че в по-голямата си част, без намеса на правителството, инвеститорите са склонни да платят не повече от 30 цента. Има разминаване. Банките не искат да го продават на цена по-ниска от 60 цента, защото ще станат неплатежоспособни и ще са до там. Инвеститорите смятат активите за токсични, защото ежедневно се отнемат ипотекирани жилища. Трудно е дори да получиш добра документация за обезпечението на тези заеми. Много от тях са взети без декларирани доходи и работно място. Лъжливи кредити или такива с деклариран доход, за които хората попълват, какво си искат. Има много измами. Хората пренебрегват много рискове около тези активи. На практика пазарът не функционира. Купувачът е склонен да плати много по-малко от желаната стойност от продавача. Нищо не се случва. Може да се каже, че тези токсични активи блокират системата. Не че банките не могат да ги продадат, по-скоро не искат да го направят, защото ако бяха склонни да ги продадат на пазарната им цена, независимо дали са съгласни с нея, банките щяха да фалират. Правителството през цялото време се опитваше да предложи различни подходи за това как някак да премахнем тези активи от счетоводния баланс на банките, без те да изпаднат в несъстоятелност. Според първоначалната версия на спасителния план (TARP 1) правителството трябваше да изкупи тези активи на цена от, да речем, 70 цента за долар. В този сценарий, при който купуваш активите за 70 цента за долар, тези активи ще са на стойност от 70 долара тук. Банката ще дължи 60 долара и все още ще има малко останал капитал. Ще останат 10 долара. Но важното е, че банката ще може да изплати задълженията си, като остане ликвидна за едни по-добри времена с по-добра икономика, когато ще може да повиши капиталовата си база отново с подновени инвестиции. Всеки разбира, че програмата TARP е измама на някакво ниво, защото плащаш 70 цента за долар, когато пазарната цена всъщност е 30. Ако това е програмата TARP 1 и правителството плаща по 70 цента за долар, то плаща с 40 цента повече от пазарната цена. В този случай правителството пише чек от 40 долара на собствениците на тази компания, които са акционерите. Точно тези хора – управителите и първоначалните инвеститори в много от тези компании ни вкараха в тази бъркотия. Защо трябва да им дадем нови чекове за милиарди долари, само за да ги спасим? Защо просто не преминат в ликвидация? Ще правя други видеа за това. Новата поправка, която излезе … Ще сляза малко по-надолу и ще покажа първоначалната ситуация. За този продукт тук първоначално бяха платени 100 долара. Те взеха назаем 60 долара, за да го купят. Тогава останаха с капитал от 40 долара. В новият план правителството заявява, че данъкоплатците са прави: "Правителството не е в позицията да решава каква е стойността на активите. Ние не сме мениджъри на хедж или взаимни фондове. Ние сме просто бюрократи. Вие сте прави, вероятно просто ще платим твърде много за тях, защото тези хора са умни и щом не са склонни да платят повече от 30 цента, а ние плащаме 70, значи плащаме твърде много и това е просто субсидия от данъкоплатеца. Така че според новият план на Гайтнър ние ще си партнираме с частните инвеститори." Начинът, по който смятат да го направят, е следният: Тези стойности прочетох в някои вестникарски отчети, но те обикновено се променят във времето. Но да кажем, че частните инвеститори допринесат със 7 долара. Това е от частни инвеститори. Хазната ще се включи с още – ще добавя още една клетка – ще удвои инвестицията на частните инвеститори и хазната ще допринесе с още 7 долара. А Федералният резерв ще покрие разликата. Ако искаш да стигнеш до 100 долара, това са 14 долара, така че Федералният резерв ще даде назаем 86 долара. Нека направя една клетка тук. Ще изглежда приблизително така. Тези 86 долара са от Федералния резерв. Разбира се, при капитализирането на този субект, той ще разполага със 100 долара в парични средства. Това са активите му. Може да са по-малко от 100 долара, но, да кажем, че това е била предвидената стойност първоначално. Федералните заеха 86 долара, това е заем. Хазната направи директна капиталова инвестиция от 7 долара. Частните инвеститори също правят директна инвестиция от 7 долара. И тогава този субект може да отиде и да закупи тези активи. И тогава частните инвеститори – поне аз така го виждам – те ще определят цената. Те ще кажат: "Знаете ли какво? Смятаме, че това тук струва (да речем) 70 цента за долар." И да кажем, че те спечелят търга. Те са тези, които са склонни да платят най-много. Доколкото разбирам ще има търг и частният инвеститор, който е склонен да плати най-много, ще получи актива в партньорство с хазната. Да кажем, че в този случай те решат да платят 100 долара, просто за да улесним сметките. Тези парични средства ще отидат в банката, така че те ще имат 100 долара, а токсичният актив ще е тук. Може да кажеш: "Сал, това е лудост, защо един частен инвеститор би направил това? Съгласен съм, при други обстоятелства очевидно не биха платили толкова. По тази причина нека да не са 100 долара, а да кажем, че са платили 60 долара за него. Защото, ако си спомняш, банките не бяха склонни да се разделят с тях за под 60 долара. Така че за да сработи този план, някой трябва да плати поне 60 долара за това нещо. Да кажем, че платят 60 долара за него и така получават актива. Ще им останат 40 долара. Така ще разполагат с токсичния актив и 40 долара остатък, защото платиха само 60 долара за инструмента. Те вероятно са го планирали така, че да не останат никакви пари, но нека използваме тези числа за удобство. Дотук добре. Частните инвеститори взеха информираното решение да оценят тези неща на 60 цента за долар. Въпросът ми към теб е: Защо хората, които преди този план не бяха склонни да платят повече от 30 цента за долар, сега ще се съгласят да платят 60 цента за долар? Сега те са склонни да платят толкова за актива. Има няколко отговора. Наивният отговор е, че правителството ще поеме първия удар, ако тези неща се окажат с реална стойност от 30 цента за долар. Да кажем, че в някакъв бъдещ момент те наистина струват само 30 цента. В този случай частният инвеститор може да загуби само неговите 7 долара. Остатъкът от загубите ще са споделени от Федералния резерв и хазната. Заемът от Федералният резерв не е рекурсивен, което означава, че каквато и да е причината субектът да не може да изплати заема, кредиторът, в този случай Федералният резерв, не може да преследва собствениците за него. Може единствено да вземе актива. Дори активът да не струва нищо, всичко, което Федералните могат да вземат, е активът, така че на практика няма да вземат нищо за заема си. В тази ситуация инвеститорът ще получи всички позитиви. Ако това нещо, за което те платиха 60 долара, се окаже, че струва – ще го напиша тук долу, защото всичко отива при собственика на капитала – ако за този актив за 60 долара струва 80 долара, тогава тези допълнителни 20 долара ще бъдат поделени между хазната и частния инвеститор. Как ще изглежда счетоводният баланс в този случай? Сега плащат 60 долара. И изведнъж този актив става на стойност от 80 долара. Това е добър, позитивен сценарий. Спомни си, че го направих така, че да имаме 40 долара остатък в брой. Дължиш 86 долара на Федералния резерв, който официално се води различна институция от хазната. Капиталът се разделя между хазната и частния инвеститор. Какъв капитал има? Имаш 120 долара минус 86, което прави капитал от 34 долара, нали? Капитал от 34 долара, заради тези 6 допълнителни долара тук. Тъй като се дели наполовина, частният инвеститор ще получи 17 долара, а хазната – останалите 17. Това изглежда страхотно. В тази ситуация първоначалната инвестиция на частния инвеститор беше 7 долара, а се покачи до 17 долара. Има огромна възвращаемост. Това е положителният сценарий. Отрицателният сценарий е този, при който стойността на първоначалната инвестиция пада на 30 долара. Помни, че го направих така, че те да имат 40 долара в брой. Имаш заем от Федералния резерв за 86 долара, така че изведнъж активите ти са на по-малка стойност от задълженията. Капиталът ти е заличен, нали? В този лош сценарий частният инвеститор инвестира 7 долара, които отидоха на нула. Това всъщност не изглежда като толкова лош сценарий. В положителния случай се покачваш от 7 долара на 17, а в отрицателния падаш от 7 долара на нула. Това може да се умножи многократно в зависимост от развоя на събитията. Но остава въпросът дали инвеститорът наистина смята, че тези неща струват 30 цента и няма вероятност стойността им да е 60 цента, въпреки че може да участва непропорционално в печалбата в сравнение със загубата, което според мен само по себе си е нередно. Правителството не бива да субсидира хедж фондове и други частни инвеститори, но ако те наистина смятат, че стойността е по-близо до 30 отколкото до 60, защо биха участвали изобщо? Ако смяташ, че ще загубиш пари, не би трябвало да го правиш. Виждам, че времето ми свърши Ще покрия тази тема в следващото видео, което може да намериш за обезпокояващо. До скоро.