If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

План на Гайтнер 2

Още за плана на Гайтнер. Проблемът с банките, които купуват активи от себе си. Създадено от Сал Кан.

Видео транскрипция

Да продължим оттам, докъдето стигнахме в последното видео. Имаме банка, която притежава актив с първоначална цена от 100 долара. Да кажем, че има задължение от 60 долара и 40 долара капитал, когато са платили 100 долара за него. Това е заем от 60 долара и са имали капитал от 40 долара. А това са токсичните активи. Допускаме свят, в който има само един набор от активи. Проблемът от началото на банковата криза, за който споменахме, беше, че банките не могат да продадат тези активи на цената, на която биха искали, за да могат да изплатят своите задължения (депозити и заеми). Очевидно, ако ги продадат за по-малко от 60 долара, банката ще фалира. Това е банката и тя иска да продава за повече от 60 долара. Няма да казвам 60 цента за долар, но е едно и също. Иска да продава за повече от 60 долара, докато пазарът иска да плати по-малко от 30 долара за този актив. Очевидно, ако банката отиде и го продаде на пазарната му цена и получи само 30 долара за него, тогава задълженията ще са на по-голяма стойност от актива (т.е. от 30-те долара) и банката ще фалира. Както описах в края на предишното видео, текущата версия на спасителния план е за партньорство между държавата и частния бизнес. Нека се опитам да разпиша капитала им малко по-добре. Да кажем, че имаш (ще избера малко по-различни числа) 5 долара от частен инвеститор. Това е преговор на предишното видео. Имаш 5 долара от хазната. Това са двата капиталови инвеститора. Взел си 50 долара назаем от Федералните. Правя го малко по-различно, за да може числата да съвпаднат точно с това, което ще платят за актива. Имаш 50 долара. Да видим. Ако това са 10 долара, 50 долара ще бъдат нещо такова. Взел си назаем 50 долара от Федералния резерв. Този субект ще има 60 долара тук, когато се капитализира. Ще го оцветя в зелено. И сега те могат да дадат тези 60 долара на банките, което на практика е цената, за която банките са склонни да се разделят с активите. Банките ще им дадат активите. Така банката ще има парични средства от 60 долара, които може да използва, за да запази ликвидността си спрямо задълженията. И сега този субект тук има така наречения токсичен актив. В последното видео обсъдихме защо инвеститорът прави това. Защото те споделят непропорционално печалбата. Те платиха 60 долара за това. Просто като бърз преглед: Да кажем, че се окаже, че този актив струва 100 долара. Те дължат 50 долара на Федералния резерв. Този дълг тук е към Федералните. Оставащия капитал разделят с хазната. Колко е той? Остава капитал от общо 50 долара – 25 долара за хазната и 25 за частния инвеститор. Така тяхната първоначална инвестиция се покачи от 5 на 25 долара, което е страхотно. Умножи си парите по пет. А какво се случва в негативния сценарий? Да кажем, че токсичният актив всъщност струва 30 долара. Нека го напиша. Това е преговор на предишното видео, но е важно, защото навлиза в ситуация, която наистина може да се случи. Да кажем, че това е оптимистичният сценарий, а този е песимистичният. Да кажем, че стойността на тези активи падне на 30 долара. Имаш 50 долара заем от Федералните и никакъв остатъчен капитал. Така Федералните носят загуби от заема си, а частният инвеститор, тъй като няма капитал, ще остане на нулата. Отиде от 5 на нула долара. Това е добро съотношение риск/печалба, но зависи как претегляш вероятностите. Ако смяташ, че има еднакъв шанс тези два сценария да се случат, ще направиш този залог. Ако имаш 50 процента шанс да умножиш парите си петкратно и само 50 процента шанс да ги изгубиш, очакваната стойност тук ще е 0,5 по 25 плюс 0,5 по нула, което прави 12 долара. Ще платя 5 долара за нещо, което има очаквана стойност от 12 долара. Това е страхотна възвращаемост. Увеличаваш парите си със 140 процента. Такава възвращаемост не се среща всеки ден. За съжаление вероятността тези две неща да се случат не е една и съща. Очевидно в момента пазарът е склонен да плати 30 долара за тях. Ако смятаха, че има шанс те да струват повече от 60 долара, щяха да ги търгуват на по-висока цена от 30 долара. Очевидно при текущата ситуация на пазара, преди намесата от правителството, никой не смята, че има реален шанс те да струват 60 долара. Много по-вероятно е да се случи неблагоприятният сценарий, а не благоприятният. Може да направиш електронна таблица и да претеглиш вероятностите. Ако направиш тази вероятност достатъчно висока в сравнение с тази, тогава, разбира се, очакваната стойност ще е по-малка от 5 долара. Отново очакваш да загубиш пари. Може да попиташ: "Кой би направил това?" Пол Кругман твърди, че това е сценарий от типа ези – тура, което е вярно. В позитивния сценарий частният инвеститор ще изкара куп пари, заедно с хазната, тъй като Федералните вземат много ниска лихва за парите си. В негативния сценарий по-голямата част от удара ще понесе Федералният резерв със своя заем, както и хазната, която е капиталов инвеститор редом с тях. Това е едно от нещата, за които говори Пол Кругман. Но само това, че печалбата спрямо риска е непропорционално разпределена, няма да накара един интелигентен инвеститор да инвестира, ако този е по-вероятният сценарий. Така че въпросът е: Кой ще направи това? Това, както споменах в предишното видео, може би е тревожно. Очевидният изход е, че банките могат да пожелаят да го купят от себе си. Нека разпиша всичко отново, защото това е важна точка. Честно казано, не съм сигурен как това може да се предотврати, ако тази версия на плана на Гайтнър бъде приета. Това е счетоводният отчет на банката. Прилича на предишния. Платиха 100 долара за тези активи. Дължат 60 долара за задължения, влогове и т.н.. Първоначално разполагат с капитал от 40 долара. Банката взема допълнителни средства и увеличава капитала си, защото знаем, че могат да набират средства. В момента правителството им дава заеми. Това не е измислица. Да кажем, че вземаш 7 долара назаем от правителството. Това се случва. Правителството дава заеми на тези големи банки – Ситибанк, Банката на Америка и т.н.. Те получават парични средства от 7 долара тук. Сега банката създава отделна единица. Могат да я нарекат, както си искат, могат да сложат парите в хедж фонд. Банките са страхотни, единици със специфична цел се създават постоянно. Нищо не спира една банка да сложи 7 долара в отделната единица със специфична цел, която банката на практика притежава. Тези средства отидоха там. Тогава тя взема тези 7 долара и ги използва, за да участва в новия план на Гайтнър. Взема тези 7 долара, които може да са взети назаем от правителството, и участва в плана като "частен инвеститор". Ще сложа това в кавички. Могат да създадат слоеве, за да го прикрият. Могат да накарат някой клиент на хедж фондовете им да го направи, като му предложат добри условия. Има милион начина, по които можеш да го направиш. Затова смятам, че е невъзможно да се предотврати законодателно. Те ще направят това, а хазната ще участва редом с тях като частен инвеститор. Ще вземат 86 долара назаем от Федералния резерв. Това е от хазната. Сега банката на практика е частният инвеститор. Те контролират тази единица тук. Или контролират субекти, които контролират нея, няма значение. Те на практика определят цената, която тази единица ще плати за собствените си активи. Могат да платят 100 долара, въпреки че никой не смята, че стойността им дори се доближава до това. Плащат 100 долара за този актив. Премахвам го от счетоводния им отчет и вместо него получават 100 долара. Тази единица си стои с токсичния актив. Защо една банка би направила това? Помисли: В този сценарий, преди всичко това да се случи, банката беше застрашена на 100 процента от тези токсични активи – имаха всичко това тук. А доколкото знаем, те струват само 30 долара. Банката не искаше да приеме това. При този сценарий банката участва само със 7 долара. Ако този актив се срине, кой ще поеме загубите? Банката ще загуби само тези 7 долара. Остатъкът ще отиде при данъкоплатеца чрез хазната и Федералния резерв. Това е страхотна ситуация. В първия сценарий, ако цената падне на 30 долара, банката ще бъде ощетена със 70 долара. Докато при този сега, ако стойността на токсичния актив стане 30 долара, банката ще загуби само 7 долара и ще остане в състоятелност. Тази инвестиция тук ще бъде заличена, но банката получи сумата от 100 долара. Така че страхът ми… Честно казано, след като няма какво да го предотврати, е по-скоро пророчество, което неизбежно ще се сбъдне. Голямата въпросителна тук е защо един частен инвеститор би участвал в това изобщо, дори правителството да му дава по-голям процент от печалбата отколкото от загубата? Няма да участваш в това, ако смяташ, че негативният сценарий е по-вероятен. Ще се включиш, ако си действителният продавач на книжата. Защото ако си продавачът, ако си Ситибанк, отиваш от 100 процентово излагане на риск до само 7 процента и така ще останеш в състоятелност. Крайният ефект е от това е, че хазната и Федералният резерв притежават 100 долара от нещо, или по-скоро 93 долара, ако извадим 7-те. Те трябваше да похарчат 7 долара, за да стигнат дотук, а сега имат 100. Получиха 93 долара за нещо, което реално струва 30. Разликата от 63 долара на практика е чек, разписан от американския данъкоплатец на тези банки. И мащабите на този чек няма да са за 63 долара. Ще бъде чек за 630 милиарда долара. За мен това би било най-голямото извращение на капитализма и един тъжен ден. Честно казано, в сравнение с това бонусите на АИГ биха изглеждали тривиално. Правилният отговор е да вземеш тези 630 милиарда долара и да капитализираш отново банките с тях, след като ги накараш да заличат акционерите си. И така вместо да напишеш чек за 63 или 630 милиарда долара директно на управителите и акционерите, които ни вкараха в тази бъркотия, на практика капитализираш новите банки. Написах предложение за това, както и нов банков план. Разпределяш акциите сред американския народ и получаваш същия ефект без изключително негативните последствия от огромния паричен превод на същите хора, които ни докараха дотук. Надявам се, че хората ще проявят интерес, защото това доста ме обезпокои. Доскоро.